О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
София, 06.02.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия, в закрито заседание на втори февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 405 /2015 година, и за да се произнесе , взе предвид :
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх. Nо 6393 /02.12.2014 год. на О. М. Х. , Ш. О. М. и Ш. О. М. , заявена чрез адв. М. М. – АК Ш. срещу въззивно Решение No 242 от 23.10.2014 година и Решение No 272 от 25.11.2014 год. по гр. възз.д.Nо 431/ 2014 година на ОС- Шумен по допускане на делбата.
С касационната жалба въззивните решение се обжалват с доводи за неправилно приложение на материалния закон , недоказана съсобственост поради неприето наследство, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по въпроса : „ налице ли е безспорно доказано от ищците , при условията на пълно и пряко доказване в случая, правоприемство на техните наследодатели при условията на приемане на открито наследство в качеството им на законни наследници“ , разрешаван противоречиво с оглед на приетото по Решение No 165/ 16. 09. 2013 година на по гр.д.No 1057/2011 год. на ВКС ТК II отд. и Решение No 437/ 17.01.2012 год. по гр.д.No 70/2011 год. на ВКС III г.о.“
С подадения отговор в срока по чл. 287 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касация чрез адв.Г. К. , с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване , тъй като счита , че поставеният въпрос за приемане на наследството не е обусловил решението по правния спор , обжалваното решение е правилно, съобразено с задължителната съдебна практика , като се излагат обстойни доводи за законосъобразност на обжалваното решение по всички съединени искове. Претендират се разноски в размер на 800 лв. / осемстотин лева/.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу обжалваем по см. на чл.280 ГПК съдебен акт- въззивно решение , постановено по неоценяем в първата фаза на делбата иск, поради което и същата е процесуално допустима.
Съдебното исково производство за съдебна делба е инициирано от А. Х. С./ А. А./ от [населено място] , Н. Х. А. от [населено място], М. М. Х. с постоянен адрес [населено място]- Република Т., Ф. М. М.-с.Д., общ.И., В. М. Е., [населено място], общ.В., всичките представлявани от адв. Г. К. АК-Ш. срещу О. М. Х., С. М. А. и Н. А. М..
При условията на обективно съединяване на исковете са предявени искове по чл. 124 ал.1 ГПК срещу О. М. Х. и иск по чл. 76 ЗН срещу О. М. Х. ,Ш. О. М. и Ш. О. М..
Предмет на иска за делба са НИВА от 10.005 дка – ПИ 37232.28.6 , находяща се в [населено място] , [община] , м.“ К. К.“ , НИВА от 18.864 дка – ПИ 37232.34.2 , находяща се в [населено място] , [община] , м.“ К. Е.“ , НИВА от 27.008 дка – ПИ 37232.58.15 , находяща се в [населено място] , [община] , м.“ К. Т.“ и НИВА от 1.137 дка – ПИ 37232.43.4 , находяща се в [населено място] , [община] , м.“ А. К.“ , а на обективно съединените искове НА 108/2012 год. , с който О. М. Х. е признат за изключителен собственик на основание давностно владение на НИВА от 18.864 дка – ПИ 37232.34.2 [населено място] , [община] , м.“ К. Е.“ и на НИВА от 27.008 дка – ПИ 37232.58.15 [населено място] , [община] , м.“ К. Т.“ , възстановени на името на общия на страните наследодател М. К., починал 1987 година Решение на ПК [населено място] от 1995 година и НА 109/2012 година , с който О. М. Х. е дарил двата земеделски имота на синовете си Ш. О. М. и Ш. О. М.. С предявения иск по чл. 124 ал.1 ГПК се оспорват признатите с констативния нотариален акт вещни права на изключителен собственик , признатите на основание давност . въведено и възражения , че никой не може да прехвърли права , които не притежава , наред с заявено искане по чл. 537 ал.2 ГПК за частична отмяна на НА 108/2012 година , а искът по чл. 76 ЗН е заявен срещу прехвърлителя и приобретателите по НА 109/2012 година за връщане имота изцяло в наследството на М. К..
С посочените решения , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК , е отменил решението на първата инстанция , в частите , с които са били отхвърлени исковете по чл. 124 ал.1 ГПК, чл. 537 ал.2 ГПК и по чл. 76 ЗН по отношение на НИВА от 18.864 дка – ПИ 37232.34.2 , находяща се в [населено място] , [община] , м.“ К. Е.“ , призната за изключителна собственост на основание давностно владение на О. М. Х., и е постановено ново решение с което е прието за установено,на основание чл. 124 л.1 ГПК , че ищците са съсобственици в обем на наследствените им права от общия наследодател М. К. по отношение и на тази земеделски имот, като частично е отменен констативния нотариален акт 108/2012 и е уважен иска по чл. 76 ЗН по отношение на О. М. Х. и синовете му Ш. О. М. и Ш. О. М. , страни по сделката по НА 109/ 2012 година. С постановеното по реда на чл. 250 ГПК решение по същото дело, съдът е допълнил въззивното решение , като е отменил решението на първата инстанция с което е отхвърлен иска за съдебна делба на НИВА от 18.864 дка – ПИ 37232.34.2 , находяща се в [населено място] , [община] , м.“ К. Е.“, като е постановил ново решение с което на основание чл. 34 ЗС във вр. с чл. 69 ал.1 ЗН е допуснал съдебна делба и на този земеделски имот между всички наследници на М. К..в останалата част , с която делбата е допусната на другите три имота , решението на първата инстанция е потвърдено.
За да приеме , че по отношение на четирите имота , предмет на делбения исков процес , решаващият въззивен съд е приел, че и по отношение на спорния недвижим имот НИВА от 18.864 дка – ПИ 37232.34.2 , находяща се в [населено място] , [община] , м.“ К. Е.“ не са налице предпоставките на закона- чл. 79 ал.1 ЗС да се признае , че същият е придобит на основание давност само от наследника О. М. Х..
При преценка на доводите на касаторите и посочения правен въпрос, касаещ проблема за приемане на наследството и доказване на факта на приемане , настоящият състав на ВКС намира , че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване .
Поставеният въпрос не може и няма качеството на обуславящ изхода на спора , след като съсобствеността по отношение и на четирите имота , предмет на делбения спор е възникнала от един общ правопораждащ факт- възстановяване собствеността на земеделските земи по реда на ЗСПЗЗ с решение на ПК К. и въпросът дали е прието наследството, като съвкупност от права задължение и фактически отношения и дали е настъпило наследственото правопримство , не е поставян за останалите три имота. Различното третиране на всеки обект от наследствената маса от гл.т. на прието или неприето наследство е недопустимо.
Посочената съдебна практика на ВКС- решения , постановени по чл. 290 ГПК , също не сочат на различно тълкуване на разпоредбите на чл. 48 ЗН във вр. с отменения чл. 51 ЗН и липсата на срок за приемане на наследството, а доколкото би се констатирало такова различие в рамките на две или повече решения на ВКС по чл. 290 ГПК , то само в правомощията на съставите на ВКС е да инициират производство пред ОС на съответната колегия или колегии за уеднаквяване на съдебната практиката.
По направеното искане за разноски : Искането на адв.К., процесуален представител на ответниците по касация е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал.3 ГПК ответникът има право на направените за защита разноски при благоприятен за него резултат.На основание чл. 81 ГПК разноските се дължат за всяка една инстанция, при приключване на делото пред нея. Макар присъждането на разноските в делбата да търпят изключение, настоящият състав намира , че разноските за касационно обжалване на решението по допускане на делбата следва да се присъдят, в случая на ответниците по касация, тъй като те не съставляват разноски по висящия делбен процес. С оглед на представения с отговора по чл. 287 ГПК Договор за правна защита и съдействие Nо [ЕГН]/ 07.01.2015 год. и списък на разноските, разноските следва да бъдат присъдени в размер на сумата 800 лв. / осемстотин лева/.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационна жалба вх. Nо 6393 /02.12.2014 год. , заявена от О. М. Х. , Ш. О. М. и Ш. О. М. , чрез адв. М. М. – АК Ш. срещу въззивно Решение No 242 от 23.10.2014 година и Решение No 272 от 25.11.2014 год. по гр. възз.д.Nо 431/ 2014 година на ОС- Шумен по допускане на делбата.
ОСЪЖДА О. М. Х. , Ш. О. М. и Ш. О. М. да заплатят на А. Х. С./ А. А./ от [населено място] , Н. Х. А. от [населено място], М. М. Х. с постоянен адрес [населено място]- Република Т., Ф. М. М.-с.Д.,общ.И. и В. М. Е., [населено място], общ.В. , на основание чл. 81 ГППК и чл. 78 ал.3 ГПК сумата от 800 лв. / осемстотин лева/ , разноски по делото за защита на адв. Г. К. АК-Ш., за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: