2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 53
С., 07.02.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия в закрито заседание на 21 януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 701-2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. С. П. от г.С. срещу въззивното решение от 24.03.10г. по г.д.№51/10г. на АС-г.С. ГК,8 с-в, в частта му с която е потвърдено първоинстанционното решение, в частта с която е отхвърлен иска за разликата над 15000 лв. до пълния му размер от 50000 лв., както и в частта за присъдените разноски.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвиденото в чл.280ал.1т.1 ГПК основание. Развиват се съображения за това, че въззивният съд е постановил своето решение в противоречие с чл.52 ЗЗД и задължителната съдебна практика по неговото прилагане.
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.196 ал.1 ГПК/отм./ във вр. с пар.2 ПЗР ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираното в касационната жалба основание за допустимост по смисъла на чл.280 ГПК приема следното:
За да уважи частично предявеният от ищеца иск за сумата 15000 лв. и за да го отхвърли за разликата до пълния му размер от 50000 лв. въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че е налице съпричиняване на вредоностия резултат от страна на пострадалия Х. С. П. в размер на 1/3.
Материалноправния въпрос от значение за правилността на решението, който е формулиран от касатора е, че обжалваното въззивно решение противоречи на задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС4/1968г. и ППВС №4/1975г., която указва на цялостно и пълно репариране на всички вредни последици от непозволеното увреждане.
Касационното обжалване по действащия ГПК е факултативно, а не задължително. То е допустимо само при наличие на предвидените в чл.280 ал.1ГПК основания, а именно произнасяне от въззивният съд по материалноправен и/или процесулно правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, на съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Въпросът за обема на гражданската отговорност на застрахователя, свързана с репариране на всички вредни последици от непозволеното увреждане в коткретния случай е обусловен от преценката за степента на съпричиняване на вредоностия резултат от страна на пострадалия Х. С. П.. Тази преценка има отношение към обосноваността на обжалваното решение/чл.281 т.3 ГПК/, а не към селективните критерии, определени в чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. В тази връзка следва да се отбележи, че по делото е установено, че ищецът е пресичал платното за движение на МПС в нарушение на разпоредбата на чл.113 т.1 и т.2 ЗДвП и чл.114 т.1 ЗДвП на място, което не е разрешено за преминаване на пешеходци, обстоятелство обусловило приетото от въззивният съд съпричиняване на вредоностия резултат от страна на пострадалия Х. С. П..
Ето защо настоящия състав не намира противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВС, обективирана в ППВС4/1968г. и №4/1975г., обстоятелство което сочи на липса на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1ГПК.
Изложеното налага извода, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 24.03.10г. по г.д.№51/10г. на АС-г.С. ГК, 8 с-в, в частта му с която е потвърдено първоинстанционното решение, в частта с която е отхвърлен иска за разликата над 15000 лв. до пълния му размер от 50000 лв. както и в частта за присъдените разноски с оглед разпоредбата на чл.248 ал.3 ГПК
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 24.03.10г. по г.д.№51/10г. на АС-г.С. ГК,8 с-в, в частта му с която е потвърдено първоинстанционното решение, в частта с която е отхвърлен иска за разликата над 15000 лв. до пълния му размер от 50000 лв., както и в частта за присъдените разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: