2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
София, 07.03.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1000/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Х. Х. Д. е обжалвала в срока по чл. 283 ГПК въззивното решение № 1684 от 09.10.2014 г. по в. гр. д. № 1999/2014 г. на Пловдивския окръжен съд.
С обжалваното решение е потвърдено решение № 1572/14.04.2014 г. по гр. д. № 15629/2013 г. на Пловдивския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката иск с правно основание чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /редакция преди изменението съгласно ДВ, бр. 49/2014 г./ за установяване на грешка в кадастралната карта на [населено място] от 2009 г., като придадените по регулационния план от 1964 г. 20 кв. м. неправилно са заснети към имота на ответниците, вместо към имота на ищцата.
Ответниците по касация В. Д. В., К. Г. Д., А. Д. Т. и Г. С. Т. считат, че касационната жалба е недопустима, тъй като цената на иска е под 5 000 лева, евентуално – че касационното обжалване не следва да се допуска.
С определение № 92 от 30.03.2015 г. производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 вр. чл. 292 ГПК до приемане на тълкувателно решение по т. д. № 8/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Прието е Тълкувателно решение № 8/2014 г. от 23.02.2016 г. по т. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, с което основанието за спиране на производството по делото е отпаднало и същото следва да бъде възобновено.
С тълкувателния акт е дадено разрешение на поставения и по настоящото дело въпрос за цената на предявения иск. Според т. 1 исковете с правна квалификация чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР, са оценяеми, като съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК цената им се формира на основата на данъчната оценка или пазарната цена на частта от имота, правото на собственост върху която се защитава с предявяването на иска.
Съгласно представената данъчна оценка, приложена на л. 18 от първоинстанционното дело, цената на 1 кв. м. земя е 49.85 лева, а на спорната площ от 20 кв. м. – 997 лева, т. е. цената на иска в разглеждания случай е под 5 000 лева.
Касационната жалба срещу въззивното решение е постъпила на 01.12.2014 г. Към този момент е в сила чл. 280, ал. 2 ГПК в редакция съгласно ДВ, бр. 100/2010 г., според която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лева. По отношение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти това ограничение на достъпа до касационно обжалване отпадна с изменението на разпоредбата през 2015 г. – ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г., в сила от 7 юли 2015 г. То обаче, е неприложимо към разглеждания случай, защото с пар. 14 от ПЗР на същия закон се предвиди, че подадените преди влизането му в сила касационни жалби се разглеждат при досегашните условия и ред. Тъй като касационната жалба е подадена преди влизане в сила на изменението на ГПК от 2015 г., тя е недопустима с оглед цената на иска и не подлежи на разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гр. д. № 1000/2015 г. по описа на ВКС на РБ, І-во г. о.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Х. Х. Д. срещу въззивното решение № 1684 от 09.10.2014 г. по в. гр. д. № 1999/2014 г. на Пловдивския окръжен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1000/2015 г. по описа на ВКС на РБ, І-во г. о.
ОСЪЖДА Х. Х. Д. да заплати общо на В. Д. В., К. Г. Д., А. Д. Т. и Г. С. Т. разноски по делото за производството пред ВКС в размер на 500 /петстотин лв./ лева.
Определението може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: