О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
гр. София, 07.03.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 303 по описа за 2019 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. Б. С., [населено място], [община], област Р., С. П. С. и Е. П. С., двамата от [населено място], чрез пълномощника им адв. В. С., срещу въззивно определение № 1294/28.11.2018 год. по в. ч. гр. д. № 785/2018 год. на Окръжен съд – Русе.
Жалбоподателите поддържат, че определението е неправилно, с искане за неговата отмяна. Излагат съображения, че за постановяване спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК не е достатъчно образуване на производство по молба по чл. 336 ГПК. Необходимостта от учредяване на настойничество или попечителство следва да бъде установена от съда, пред който делото е висящо, или с влязло в сила решение за поставяне на страната под пълно или ограничено запрещение. Ответницата се е явила в съдебни заседания, съдът е събрал лични впечатления от поведението й, без да е изразил безпокойство, че страда от душевна болест, което да послужи като основание за служебно събиране на доказателства и спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирани лица, отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК за редовност, включително и е приложено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.
Ответникът по частната жалба – Т. И. С., със съдебен адрес [населено място], чрез адв. Св. К., оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, респ. оспорва жалбата като неоснователна по съображения в представения в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК писмен отговор.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС взе предвид следното:
С обжалваното определение № 1294/28.11.2018 год. Окръжен съд – Русе е потвърдил определение № 6222/22.10.2018 год. по гр. д. № 2594/2016 год. на Районен съд – Русе, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК поради необходимост от учредяването на настойничество или попечителство на ответницата Т. И. С., ЕГН [ЕГН].
Въззивният съд е приел, че с амбулаторен лист № 001032/25.09.2015 год. на ответницата Т. И. С. е поставена диагноза „налудно разстройство“. Предявен е иск за поставянето й под запрещение, по който е образувано гр. д. № 648/2018 год. на Окръжен съд – Русе. Това е установено от представеното по делото определение № 1085/08.10.2018 год., с което е отхвърлена молба за допускане на обезпечение на иска чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на производството по настоящето дело. След служебна справка е установено, че делото по чл. 5 ЗЛС е висящо в етап на връчване на исковата молба. Спирането на производството в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК настъпва със самото осъществяване на предвидения от закона факт – настъпване на недееспособността на страната, без да е необходимо позоваване на страната, респ. да е направено искане или да е налице разпореждане на съда. Процесуалната дееспособност е абсолютна процесуална предпоставка и съдът служебно следи за нея. Установяването на нуждата от назначаване на попечител може да предшества съдебното решение, с което приключва особеното производство по поставяне под запрещение. Представените по делото доказателства за констатирано при медицински преглед психично заболяване, както и висящото производство за поставяне под запрещение, в достатъчна степен внасят съмнение относно способността на ответницата да се грижи за своите работи. Това не се променя и от факта, че същата има редовно упълномощен процесуален представител, доколкото попечителят или настойникът би я подпомогнал не само в упражняването на процесуалните права, но и в защита на нейните материални права и интереси. Обстоятелството, че лице, страдащо от психично заболяване е възможно да подобри здравословното си състояние след проведено лечение, не води до възвръщане на дееспособността.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите обосновават наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното определение по въпросите: Следва ли да се приеме, че наличието на висящо производство по чл. 336 и сл. ГПК за поставяне под запрещение е предпоставка за спиране на съдебно производство по чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК или за да бъде постановено спиране в тази хипотеза следва да е налице влязло в сила съдебно решение за поставяне под запрещение /решен в противоречие с определение № 226/13.05.2009 год. по ч. гр. д. № 179/2009 год., ВКС, ІІІ г. о. и определение № 111/16.03.2007 год. по ч. гр. д. № 312/2006 год., ВКС, V г. о./; Как съдът по дело, чието спиране се иска на основание чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК, следва да установи, че страната по делото е недееспособна и че е налице необходимост от учредяване на настойничество или попечителство; какви доказателства следва да бъдат ангажирани, за да се установи недееспособността; задължително ли е при съмнение за недеспособност съдът да назначи съдебно – психиатрична експертиза, да проведе личен разпит на лицето, за да придобие непосредствено впечатление за неговото състояние по аналогия на чл. 337, ал. 1 ГПК или може да спре делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК само при преценка на писмени доказателства /сочи се противоречие с определение № 43/18.01.2017 год. по ч. гр. д. № 67/2017 год., ВКС, ІV г. о., определение № 414/05.10.2012 год. по ч. гр. д. № 423/2012 год., ВКС, ІІ г. о., определение № 382/25.07.2017 год. по ч. гр. д. № 2758/2017 год., ВКС, ІV г. о., определение № 747/16.10.2014 год. по ч. гр. д. № 4677/2014 год., ВКС, ІІІ г. о./; Допустимо ли е съдът да преценява, че дееспособността на лице, страдащо от психично заболяване не може да бъде възвърната, дори при подобрено здравословно състояние или такава преценка следва да бъде изцяло от компетентността на медицински експерт /твърди се противоречие с решение № 72/11.05.2016 год. по гр. д. № 5936/2015 год., ВКС, І г. о., решение № 132/29.05.2015 год. по гр. д. № 7298/2014 год., ВКС, ІІІ г. о., решение № 185/26.01.2018 год. по т. д. № 154/2017 год., ВКС, ІІ т. о./. Въззивният съд при съблюдаване на интереса на страната е следвало служебно да назначи експертиза за установяване на недееспособността, съобразно разясненията на ТР № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Съобразявайки доводите на жалбоподателите и данните по делото, настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Съображенията за този извод са следните:
Съгласно разясненията, дадени в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 год. по тълк. д. № 1/2009 год., ОСГТК, ВКС, за да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение, касаторът трябва да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
С обуславящо значение за изхода на делото и правните изводи на въззивния съд е първият от поставените въпроси, а именно следва ли да се приеме, че наличието на висящо производство по чл. 336 и сл. ГПК за поставяне под запрещение е предпоставка за спиране на производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК или, за да бъде постановено спирането следва да е налице влязло в сила решение за поставяне под запрещение. По отношение на този въпрос обаче не е налице специалното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като е разрешен в съответствие с установената практика на ВКС. Представената противоречива такава – определение № 226/13.05.2009 год. по ч. гр. д. № 179/2009 год., ВКС, ІІІ г. о., е преодоляна с практика, формирана по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК и възприета в изложените от въззивния съд мотиви – определение № 43/18.01.2017 год. по ч. гр. д. № 67/2017 год., ВКС, ІV г. о., определение № 414/05.10.2012 год. по ч. гр. д. № 423/2012 год., ВКС, ІІ г. о., определение № 382/25.07.2017 год. по ч. гр. д. № 2758/2017 год., ВКС, ІV г. о., определение № 747/16.10.2014 год. по ч. гр. д. № 4677/2014 год., ВКС, ІІІ г. о., съобразно която предпоставка за спиране на производството в хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК е настъпването на факт, предвиден от закона – да е необходимо учредяване на настойничество или попечителство на някоя от страните поради настъпила недееспособност. Фактът на настъпване на недееспособността дори може да не е известен на съда или на страните, подобно на основанието за спиране при смърт на страна. В тези случаи спирането на производството настъпва по силата на закона от деня на събитието. С оглед конкретните обстоятелства и факти по делото, когато е събрана надлежна информация за здравословното състояние на страната, установена е недееспособността, респ. нуждата от назначаване на настойник или попечител, което може да бъде сторено както от влязло в сила решение за поставяне под запрещение, така и въз основа на други писмени доказателства /ако производството за поставяне под запрещение е все още висящо/, съдът следва да спре производството по реда на чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК.
При установените факти в настоящия случай въз основа писмените доказателства и данните по делото – амбулаторен лист № 001032/25.09.2015 год., който макар от по – ранна дата свидетелства за влошено здравословно състояние на ответницата /емоционално страхово и гневно разгневена, с изживяване на витална застрашеност и халюцинации/ и поставена основна диагноза „налудно разстройство“/, при липса на други доказателства, опровергаващи това заключение, както и въз основа на тези за висящо производство по гр. д. № 648/2018 год. на Окръжен съд – Русе за поставяне под запрещение, в съответствие с горната съдебна практика е преценено, че производството следва да бъде спряно до назначаване на настойник или попечител на ответницата, който наред с нея да следи за хода на имущественото дело. Спирането е постановено в защита правата и имуществените интереси на страната в делбеното производство, във втората му фаза и при съблюдаване в най – пълна степен на нейния интерес. Преценката дали дееспособността може да бъде възвърната, респективно необходимостта за назначаване на експертиза за установяване на този факт, е ирелевантна. Достатъчно е установяването, че страната не може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, за да е налице основание за спиране на производството в сочената хипотеза. Извън предмета на настоящия спор е оплакването на касаторите за задължението на съда да назначи експертиза за установяване на недееспособността /при наличие на доказателства в тази насока/ и за значението на факта, че тази страна има упълномощен процесуален представител, който осъществява представителството в процеса и защитава интересите й. Соченото определение № 111/16.03.2007 г. по ч. гр. д. № 312/2006 г., ВКС, V г. о. е неотносимо, тъй като разглежда хипотезата на спиране на производството по реда на чл. 182, ал. 1, б. „г“ ГПК /отм./ – когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на предявения иск, а не тази на чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК /чл. 182, ал. 1, б. „в“ ГПК /отм.// – когато е нужно да се учреди настойничество или попечителство на някоя от страните. Наличието на уеднаквена практика на ВКС по въпроса за спиране на производството по чл. 229, ал. 1, т. 3 ГПК, съобразена от въззивния съд в обжалваното определение и ненуждаеща се от промяна, изключва възможността за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въпросите как съдът следва да установи, че страната е недееспособна, необходимо ли е да назначи съдебно – психиатрична експертиза, да проведе личен разпит на лицето или може да спре делото само при преценка на писмени доказателства, са оплаквания за неправилност на определението по см. на чл. 281, т. 3 ГПК, във връзка с обсъдените по делото доказателства, установените факти и обосноваността на решаващите мотиви на въззивния съд. Те не могат самостоятелно да обосноват наличието на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване или до друг, различен от приетия в обжалваното определение извод. Спирането е постановено от надлежния съд – първоинстанционния Районен съд – Русе, пред който делото е висящо, като администриращ подадената въззивна жалба, поради което и това оплакване на жалбоподателите е неоснователно.
Водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение № 1294/28.11.2018 год. по в. ч. гр. д. № 785/2018 год. на Окръжен съд – Русе по подадената от И. Б. С., [населено място], [община], област Р., С. П. С. и Е. П. С., двамата от [населено място], чрез пълномощника им адв. В. С., частна касационна жалба вх. № 13490/13.12.2018 год. срещу него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: