4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
[населено място], 08.02.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на пети ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1409 / 2018 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. И. А. против решение № 43 / 05.01.2018 г. по гр.д.№ 5229 /2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение от 29.07.2016 г. по гр.д.№ 6005/2015 г. на Софийски градски съд , като е прекратено производството по делото, поради недопустимост на иска срещу така конституираният ответник – „ДДОР – Нови Сад „ АД , със седалище в Република Сърбия. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с диспозитивното начало в процеса и с оглед действителното правно основание на предявения иск, като пряк иск срещу застрахователя на виновния за настъпване на застрахователното събитие, делинквент.Намира, че съдът неправилно е възприел правна квалификация на иска чл.282 ал.4 вр. с чл.284 ал.2 КЗ / отм. /, с оглед което и надлежна процесуално и материалноправно страна – ответник Националното бюро на българските автомобилни застрахователи / НББАЗ /, игнорирайки императивната норма на чл.284 ал.4 КЗ / отм./, според която НББАЗ, в качеството си на компенсационен орган , не изплаща обезщетение и когато увреденото лице е предявило претенцията си за обезщетение към застрахователя по съдебен ред, каквото е и сторено с предявяване на иска.Касаторът се позовава и на превратно съобразено от съда обстоятелство , неотговарящо на действителната фактическа обстановка , като това, че се касае за основание на задължението за обезщетяване – застраховка „Зелена карта„, вместо действителното основание на претенцията – застраховка „ Гражданска отговорност”. Счита, че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон – чл. 282 ал.4 вр. с чл.284 ал.2 КЗ / отм./, визирайки под „ държава членка „ в разпоредбата държава – членка на системата „Зелена карта„ , противно на определението за понятието „ държава членка „ в пар.1 т. 6 от ДР на КЗ / отм./. – държава членка на ЕС или ЕИП.
Ответната страна – „ ДДОР Нови Сад „ АД / Сърбия /- не е взела становище по касационната жалба.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Ищцата Р. А. предявява иск за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в причинна връзка с ПТП от 07.06.2014 г., причинено на територията на Република Сърбия, от водач на застрахован при ответното застрахователно дружество, регистрирано в Република Сърбия, лек автомобил, на основание гражданската отговорност на делинквента. Ответникът не е противопоставял довод за липса на процесуална и материалноправна легитимация по иска. Първоинстанционният съд е разгледал спора по същество, квалифицирайки иска по чл.226 ал.1 КЗ /отм./. Въззивният съд е оставил исковата молба без движение, с указание да се посочи надлежна страна – ответник, приемайки за действителна правна квалификация на иска разпоредбата на чл.282 ал.4 вр. с чл.284 ал.2 КЗ /отм./.Въпреки указанията, ищецът е поддържал надлежна страна в процеса конституираният чуждестранен застраховател. С оглед това, въззивният съд, на основание така възприетата правна квалификация на иска, предпоставяща надлежна страна – ответник НББАЗ, в качеството му на компенсационен орган, е обезсилил първоинстанционното решение и прекратил производството, поради недопустимост на така предявения иск.Съдът е приел, че не може да бъде ангажирана отговорността на чуждестранното юридическо лице по българското процесуално и материално право, нито може да се провежда производство от български съд по правилата на сръбското материално право, след като има специален ред за разглеждане претенцията на ищцата , от който същата не желае да се ползва.
В изложението по чл.280 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ По въпроса за пасивната процесуална легитимация на НББАЗ по дела по международна застраховка „Гражданска отговорност” на водачи на МПС, при положение, че е налице хипотезата на чл.284 ал.4 КЗ /отм./?; 2/ Компетентен ли е българският съд да разгледа иск срещу чуждестранно юридическо лице – застраховател, за заплащане обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило в чужда държава, която не е член на ЕС ? ;3/ Компетентен ли е българският съд да проведе производство и да приложи сръбското материално право ? Въпросите са обосновавани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с опр.№ 886 по ч.т.д.№ 130/2011 г. на ІІ т.о. и опр.№ 531 по т.д. № 856/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС. В евентуалност се сочи и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, но с формално цитиране на разпоредбата, акцентирайки на икономическата неравнопоставеност на субектите в застрахователното правоотношение. Сочи се и „очевидна неправилност„ на въззивния акт, по смисъла на чл.280 ал.2 пр. трето ГПК. Визираното противоречие на въззивния акт с казуална практика на първоинстанционни и въззивни съдилища, вкл. в напълно идентична на настоящата хипотеза, по иск за обезщетяване на друг пострадал от същото ПТП, не попада в никое от основанията по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК.
Втори и трети въпроси не покриват общия селективен критерий по
чл.280 ал.1 ГПК , тъй като отречената от въззивния съд компетентност по спора не се основава на друго, освен на предвидения, според съда, специален ред за обезщетяване на пострадалата при ПТП по вина на водача на МПС, застраховано при чужд застраховател, уреден в чл.282 ал.4 вр. с чл.284 ал.2 КЗ / отм./ , който съдът очевидно е счел за императивен и изключващ допустимостта на пряк иск срещу чуждия застраховател. Поради неудовлетворяване на общия селективен критерий е излишен коментара на сочения допълнителен селективен такъв.
Първият от въпросите удовлетворява изискването за правен, тъй като именно с надлежна процесуална легитимация на НББАЗ , неконституирано като ответник, въпреки изричните указания на въззивния съд, в изпълнение на задължителните указания в т.4 на ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, в противоречие с нормата на чл.284 ал.4 КЗ /отм./, допускаща пряк иск на пострадалия срещу застрахователя на делинквента, като предхождащ завеждането на претенция спрямо НББАЗ , въззивният съд е обосновал правния резултат. Не е обоснован допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК с опр.№ 886 по ч.т.д.№ 130/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС, тъй като същото се отнася до обосноваване компетентността на българския съд по дела по международна застраховка „Гражданска отговорност„, в съответствие с Регламент /ЕО/ № 44/2001 г. на Съвета от 22.02.2000 г., съобразно фактологията на спора, различна от тази по настоящия. Липсва обективен идентитет между същия и спора по т.д.№ 856/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС, а и определението по делото не съдържа произнасяне по съществото на спор относно допустимостта на иск, основан на международна застраховка „Гражданска отговорност„ срещу чуждестранен застраховател на делинквента, предявен от пострадал на територията на държавата на застрахователя български гражданин. Необоснован е и допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като не е мотивирана неяснота, непълнота или противоречие във възприетите за приложими от въззивния съд разпоредби на чл.282 ал.4 вр. с чл.282 ал.2 от КЗ /отм./, предпоставила противоречива съдебна практика по приложението им, нито са обосновани предпоставки за преодоляване на иначе еднозначна практика, като неправилна , с оглед изменение на законодателството или промяна в обществените условия.
Касационното обжалване, обаче, следва да се допусне поради очевидна неправилност, изводима от квалифицирането на иска от въззивния съд, въз основа на разпоредба – чл.284 ал.2 КЗ /отм./, несъвместима с фактологичната обстановка,заявена с исковата молба, доколкото всяка от хипотезите на ал.2 предпоставя привръзка с „държава–членка”, по смисъла на пар.1 т.6 от ДР на КЗ / отм./ – членка на Европейския съюз или друга държава, принадлежаща към Европейското икономическо пространство / ЕИО /, каквато не е държавата на конституирания чуждестранен застраховател / чл.282 ал.2 т.1 КЗ отм./ , вкл. като държава по обичайното местонахождение на застрахованото МПС на делинквента / чл.282 ал.2 т.2 КЗ отм. /.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 43 / 05.01.2018 г . по гр.д.№ 5229 /2016 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора Р. И. А. , в едноседмичен срок от уведомяването, да представи доказателство за платена по сметка на ВКС държавна такса , в размер на 1 000 лева.
След представяне доказателство за плащането или изтичане на указания срок делото да се докладва съответно : на Председателя на І т.о. – за насрочване в открито съдебно заседание или на състава – за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: