Определение №53 от по гр. дело №1421/1421 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

         О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
                                   
                   № 53
 
     София,  18.01.2010 година
 
                                                В ИМЕТО НА НАРОДА
                                   
            Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
 
 
                                       Председател:  ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
                        Членове:  МАРГАРИТА СОКОЛОВА
                                                                                            ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
 
            като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1421 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 04.03.09г. по гр.д. №962/08г. на Софийски градски съд, ІІ-Г ГО, е оставено в сила решението от 14.08.07г. по гр.д. №3483/05г. на СРС, 78 с-в, в частта, с която е допусната делба на апартамент в гр. С., кв.”Г”, бл.112, вх. А, ет.6, ап.17, между съделителите Р. Г. Б., А. К. А. и Е. В. М. Първоинстанционното решение е изменено в частта за квотите на съсобственост – на Р. А. и А. А. е определен дял в размер на ? от общия имот, а на Е. В. М. – другата ?. Отхвърлен е искът за делба на същия апартамент, предявен от И. Я. И. и И. Я. М..
В. съд е приел, че делбеният имот е придобит от съпрузите Я. И. Ц. и Л. П. Ц. чрез възмездна сделка по време на брака им. След смъртта на Я. Ц. през 1983г., съсобственици на апартамента са станали преживялата съпруга, с дял ? ид.част /чл.14, ал.7 от СК от 1968г./, синът И. И. – ? ид.част и дъщерята И. М. – ? ид.част. На 25.09.84г. И. И. се е отказал от наследството на баща си, но този негов отказ не е породил правни последици, тъй като преди това той е извършил действия, сочещи на приемане на наследството му. През 1992г. Любка Ц. е дарила на внучката си Е. М. собствената си ? ид.част от апартамента. С два поредни нотариални акта №20 и 21 от 2005г. И. И. и И. М. са прехвърлили чрез възмездни сделки на Р. Г. Б. собствените си идеални части от процесния апартамент и по този начин тя е придобила собствеността на ? ид.част от него. Това е станало по време на брака и с А. А. и следователно той също е станал съсобственик по силата на съпружеската имуществена общност. Отхвърлено е като неоснователно възражението на ответницата Е за нищожност на договора, с който И. И. е прехвърлил на Р. Б. собствената си ? ид.част от апартамента. Съдът е приел, че той валидно се е разпоредил с имота си.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от И. Я. М. и Е. В. М. В нея се поддържа, че не може със свидтелски показания да се установява приемането на наследството и по този начин да се опровергава съдържанието на официален документ, какъвто е удостоверението за отказ от наследство. Съдът допуснал и нарушение на материалния закон – чл.53 и чл.54, ал.2 от ЗН, тъй като след вписване на отказа от наследство на И. И. , той не могъл да се разпорежда с наследственото имущество на баща си. В изложението към жалбата и в молбата-уточнение от 11.08.09г. се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допустимост на касационното обжалване, тъй като по въпроса за отказа от наследство решенията на двете предходни инстанции влизали в противоречие, а оттук се стигало и до различен резултат по отношение на съсобствениците на спорния имот и на квотите на съсобственост.
Ответниците в производството Р. Г. Б. и А. К. А. оспорват жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Действително – въпросът за отказа от наследството е един от тези, които определят изхода на конкретния правен спор, тъй като от него зависи дали И. И. е станал собственик по наследство от Я. Ц. на ? ид.част от процесния апартамент, или тази квота е уголемила дяловете на останалите наследници. В случая обаче соченото от жалбоподателите основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК не е налице. То възниква само тогава, когато обжалваното въззивно решение противоречи на поне едно друго влязло в сила решение на съда. Противоречивите решения на първата и на втората инстанция по едно и също дело не представляват пример за противоречива съдебна практика, тъй като съдебната практика се формира само с влезли в сила решения. Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.03.09г. по гр.д. №962/08г. на Софийски градски съд, ІІ-Г ГО.
Определението не подлежи на обжалване.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Scroll to Top