Определение №53 от по търг. дело №465/465 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
 
№ 53
 
София,29.10.2008 година
 
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и осма година в състав:
 
 
        ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
                  ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
 
при секретар
и с участието  на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева 
т. дело № 465/ 2008   год.
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. ”О” – с. Р., обл. Кюстендил срещу Решение № 237 от 30. ХІ.2007 г. по гр.д. № 2299/ 2006 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила Решение от 12.V.2006 г. по гр.д. № 413/ 2005 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от П. ”О”- с. Р. срещу В. Г. Д. – от гр. К. иск за сумата 17 000 лв. – стойност на вложени труд и материали за извършени подобрения.
Жалбоподателят излага оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила – изключване от доказателствата на Устава на П. ”О” и недопускане на искания свидетел, и поради нарушение на материалния закон – неправилно съдът не е уважил възражението за нищожност на договорите и за сключване на сделката в нарушение на морала, както и за необоснованост на решението.
С молба – уточнение от 26.V.2008 г. жалбоподателят сочи основания за допускане на касационно обжалване чл. 280 ал. 1 т.1 ГП. – решението противоречи на практиката на ВКС по процесуалния въпрос, касаещ недопускане на доказателства и изключване от делото на представени доказателства, без затова страната да бъде уведомена.
Ответникът по жалбата В. Г. Д. – от гр. К. възразява, че жалбата е недопустима, като с писмен Отговор излага съображения, че не е налице основание по чл. 280 ал. 1 т.1 ГП. за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен осъдителен иск, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят сочи съществения процесуалноправен въпрос, по които въззивният съд се е произнесъл – недопускане на доказателства и изключването на такива от делото, без страната да бъде уведомена затова.
С оглед данните по делото следва да се приеме, че засегнатият от въззивния съд процесуален въпрос, е за изключването от доказателствата по делото на писмено доказателство, представено в незаверен от страната препис, без да е поискан оригиналът, който въпрос може да е важен, но не е съществен. Въззивният съд е изключил преписа от Устава на П. ”О” от доказателствата по делото, без да поиска от ищеца заверено копие от устава, съгласно чл. 101 ГП. (отм.), което обаче не се е отразило на изхода на делото. И да беше представен заверен препис от Устава на кооперацията, тъй като оспореният от ищеца договор поради липса на валидно съгласие, не съставлява разпоредителна сделка, затова при разглеждане на възражението кой орган на кооперацията е компетентен да овласти лицата да я представляват при сключване на договора, не намира приложение чл. 21 ал. 1 т. 9 от Устава, която разпоредба касае разпореждане с недвижими имоти. Като е основал изводите си по засегнатия въпрос на Закона за кооперациите, а не на Устава на П. ”О”, преписа от който е изключил от доказателствата, въззивният съд не се е произнесъл по процесуален въпрос, който да е съществен – от него да зависи изходът на делото.
Не съставлява произнасяне по съществен процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС и недопускането на поискания свидетел И за обстоятелствата, касаещи предоставяне на имота с решението на УС (възмездно или безвъзмездно). Право на съда е да не допусне събирането на гласни доказателства, ако са налице условията затова и въззивният съд, като е преценил, че доказателствата са за същите обстоятелства, твърдяни в първоинстанционното производство, е приел, че показанията на посочения свидетел не представляват нови доказателства по смисъла на чл. 205 ал. 1 ГП. (отм.).
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 237 от 30. ХІ.2007 г. по гр.д. № 2299/ 2006 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top