4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 530
С., 14.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на шести април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2639 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК – във вр. чл. 613а, ал. 1 и чл. 630, ал. 1 ТЗ.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 4326/6.VІІ.2015 г. на едноличния търговец Т. В. Т. от [населено място], действащ с фирмата „К.-Т – Т. Т.”, която неговият процесуален представител по пълномощие от САК е подал против решение № 150 на Варненския апелативен съд, ТК, от 22.V.2015 г., постановено по т. д. № 174/2015 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 37/15.І.2015 г. на Разградския ОС по т. д. №45/2014 г. С последното е било открито пр-во по несъстоятелност на търговеца настоящ касатор, като е била обявена неплатежоспособността му с начална дата 1 юни 2011 г. и на основание чл. 630, ал. 1, т. 4 ТЗ е било допуснато обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на този длъжник.
Оплакванията на ЕТ настоящ касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Варненския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който молбата на разградското [фирма] с правно основание по чл. 625 ТЗ и твърдяна начална дата на неплатежоспособността на касатора „14.ІV.2011 г.” да се отхвърли, вкл. ведно с присъждане на всички направени по делото разноски.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят ЕТ Т. Т. обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, но вместо ясно и точно да формулира релевантен за изхода на делото въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/, по който Варненският апелативен съд да се произнесъл с атакуваното решение, навежда следните три твърдения:
1./ „Въззивният съд е приел, че при наличие на правилото на чл. 154 ГПК за молителя не е възникнало задължението да докаже възникването на твърдени вземания в техния размер по издадените от молителя фактури за 2011 г.-2014 г. за 32 132.60 лв.”;
2./ „Въззивният съд е приел, че при наличие на правилото на чл. 298, ал. 1 ГПК представените по делото решения на РС-Разград и на ОС-Разград установяват цена от 5.70 лв. на курс за процесните 2011 г.-2014 г.”;
3./ „Въззивният съд е приел, при наличие на правилото на чл. 621а ТЗ, че чл. 629, ал. 4 ТЗ поставя краен срок за възражения и представяне на писмени доказателства до края на първото по делото открито съдебно заседание пред първата инстанция”.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. Р. писмено (с вх. № 5420/25.VІІІ.2015 г.) е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Р. както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му и за присъждане на разноски за касационната инстанция, но без да са били ангажирани доказателства, че такива реално са били направени. Инвокиран е довод, че в изложението си по чл. 284, ал.п 3 ГПК към жалбата касаторът не е посочил „нито един конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора, който да е обусловил крайните прави изводи на Апелативен съд [населено място]”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Варненския апелативен съд, настоящата касационна жалба на ЕТ Т. В. Т. от [населено място], действащ с фирмата „К.-Т – Т. Т.”, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда този релевантен въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба, нито от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това (в случая само предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК). Това така, тъй като материалноправният и процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприеманетжо на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В заключение, погрешното отъждествяване от ЕТ касатор на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 150 на Варненския апелативен съд, ТК, от 22.V.2015 г., постановено по т. д. № 174/2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 2639 по описа за 2015 г.