О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 530
София, 15.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 03.07.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т. дело № 294 /2009 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 410 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ЗКПУ”Т”, гр. Б. против въззивното определение на Бургаския окръжен съд № 146 от 17.03.2009 год. по ч.гр. д. № 96/2009 год., с което е оставена без уважение частната жалба на кооперативната организация срещу разпореждане № 633 от 13.02.2009 г. по ч.гр. д. № 592/2009 год. на Бургаския районен съд.
Със същото разпореждане е отхвърлено, поради нередовността му, заявлението на настоящия частен жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата 1 508.16 лв. срещу „Б”ООД.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост и неправилно приложение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му.
Според частния жалбоподател, доколкото от изложеното в заявление за издаване на заповед за изпълнение е видно, че вземането на заявителя произхожда от договор за наем и последният е ползвал изцяло предоставените му от „некоректни” наематели счетоводни справки, то не е налице твърдяната нередовност.
Допустимостта на касационното обжалване на обжалваното определение, частният жалбоподател е обосновал с единственото твърдение, че по въпроса за минимално изискуемото се по закон съдържание на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, обусловил крайния правен резултат по делото, по който въззивният съд се е произнесъл е налице противоречива съдебна практика – чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище по основателността и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на Върховен касационен съд, като взе предвид изложените доводи във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба, подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
І. По допустимостта на частното касационно обжалване:
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се дава разрешение по същество на други производства /какъвто е характерът и на настоящото/, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия.
Задължителна процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните за допустимост на касационното обжалване, към който процесуален ред, както се посочи по- горе, законодателят изрично препраща в хипотезата на чл.284, ал.3,т.2 ГПК е обжалваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен и/или процесуален въпрос, обусловил решаващите мотиви на въззивния съд , по отношение на който да е налице един от изчерпателно въведените с чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 критерии за селекция.
В случая въпросът за минимално изискуемото се по закон съдържание на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, който макар и не съвсем прецизно формулиран се извежда от обстоятелствената част на частната жалба и данните по делото, се явява процесуалноправен въпрос, който обусловил крайния правен резултат – отхвърляне на искането за издаване на заповед за изпълнение, попада в обхвата на чл. 280, ал. 1 ГПК – основна предпоставка за допускане на касационно, респ. частно касационно обжалване.
Не е налице, обаче, въведеното от страната основание- противоречива съдебна практика на съдилищата във вр. с неговото разрешаване.
Видно от приложените в тази вр. определение № 2/2009 год. по ч.т.д. № 311/2008 год. на ВКС, както и определение № 1/06.01.2009 год. по ч.т.д. № 204/2008 год. на ВКС соченото противоречие не съществува.
Отделен в тази вр. е въпросът, че изразеното от въззивната инстанция разбиране относно необходимостта от достатъчно конкретизация на фактите, от които заявителят черпи правата си, за да отговаря подаденото заявление на императивните изисквания на чл. 410, ал. 2 във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК е в пълно съгласие с посочената по- горе практика на касационната инстанция.
С оглед гореизложеното и поради липса на допълнителната, изискуема се от процесуалния закон предпоставка за допускане на касационно обжалване- някое от основанията, посочени в т. 1-3 на чл.280, ал.1 ГПК, доказателствената тежест за наличието на което е възложена на частния жалбоподател, настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Бургаския окръжен съд № 146 от 17.03.2009 год., постановено по ч.гр.д. № 96/2009 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: