О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 530
София, 15.09.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 3332/2013 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] срещу въззивно решение № 580 от 25.03.2013 г. по т.д.№ 1612/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1026 от 12.11.2010 г. по т.д. № 2213/2010 г. на Благоевградски окръжен съд за уважаване на предявения от Р. Б. Германия Г. срещу касатора иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 224 750.04 евро, представляваща дължими на [фирма] и цедирани на ищеца вноски за периода от м.декември 2008 г. до м.декември 2009 г. по договор от 14.06.2007 г. за доставка, изграждане и монтаж „под ключ” на автоматизирана подземна поливна система и помпени станции на голф игрище.
В касационната жалба са въведени касационни доводи по чл.281, т.3 ГПК, а приложното поле на касационно обжалване е обосновано със селективните критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Ответната страна Р. Б. Германия Г. чрез процесуалния си представител адвокат А. Т. оспорва искането за достъп до касация, а по същество счита жалбата за неоснователна. Подробни съображения са изложени в отговор по реда на чл. 287 ГПК.
Третото лице [фирма] не е изразило становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд приел от фактическа страна, че по силата на сключен на 14.06.2007 г. договор ответникът, сега касатор възложил на [фирма] да извърши доставка, изграждане и монтаж „под ключ” на автоматизирана подземна поливна система и помпени станции на голф игрище в срок до 31.05.2008 г. срещу заплащане от възложителя на цена от 899 000 евро, платима на 48 месечни равни вноски, възлизаща на 18 729.17 евро със задължение страните по него да изготвят съгласуван график за изпълнение на отделните етапи и подетапи. Изграждането на първата част на АППС и на ПС, включваща помпената станция при иригационнотото езеро и АППС на тренировъчното игрище следвало да приключи до 15.09.2007 г., като за начало на работите е приета възможността възложителя да предостави терен за работа съгласно писмена покана, а за начална дата на монтажа – изтичане на дадения от възложителя с писмо едноседмичен срок за готовност на монтаж, последван от съставяне на констативен протокол за състоянието на обекта – доказателства в която насока ответникът- възложител не е ангажирал. С анекс от 11.09.2008 г. крайният срок за изграждане на АПСС е удължен до 01.05.2009 г. при спряло плащане от възложителя през м.12.2008 г., като е прието, че с удължаването на срока възложителят сам се е съгласил, че изпълнителят [фирма] не е изпаднал в забава. Частичното изпълнение от [фирма] на възложените работи, приети с двустранно подписани протоколи без възражения от възложителя според съда се дължи на спрените от възложителя плащания на месечните вноски, считано от м.12.2008 г. Според заключението на съдебно-техническата експертиза стойността им възлиза на 770 000 евро и се дължат за изработени съоръжения, които могат да функционират самостоятелно, от които неплатени са вноските в размер на 224 750.04 евро. Посочено е, че съгласно чл.7.2 от анекса в случай, че работният график не бъде спазен по вина на възложителя, то задължението за изплащане на вноските остава в сила независимо, че не е изпълнен целия обем на работата. Към датата на спиране на плащанията от страна на възложителя крайният срок за изпълнение на задълженията по договора, предоговорен с анекса не бил изтекъл, същият не е оказал необходимото съдействие за изпълнение на работите по договора, поради което е счетено, че изпълнителят не е изпаднал в забава. При установения по делото факт, че с договор за цесия [фирма] е прехвърлило вземанията си по договора срещу [фирма] на Р. Б. Германия Г., (по който последният с договор от 14.06.2007 г. се задължил към възложителя да отговаря за изпълнението на задълженията на изпълнителя), съдът приел с оглед данните по делото за надлежно съобщената на длъжника цесия, че предявеният от цесионера иск е основателен и доказан, до който извод достигнал и първоинстанционния съд, поради което потвърдил решението му.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че по въпросите – 1./ съставлява ли частичното изпълнение на възложената работа основание да се претендира заплащане на възнаграждение и 2./ следва ли въззивният съд да извърши самостоятелен доклад по делото и да предостави възможност за събиране на доказателства при положение, че първоинстанционният съд не е указал на ответника, че следва да представи доказателства, че е оказал съдействие по договора, които въпроси счита, че са разрешени в противоречие с Решение № 196 от 05.03.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 747/2009 г., ІІІ г.о., ГК и Решение № 110 от 17.08.2011 г. на ВКС по т.д.№ 597/2010 г., ТК, ІІ т.о. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поддържа по отношение на въпроса „дължи ли възложителят възнаграждение за частично изпълнена работа по договор за изработка, която не може да бъде завършена поради обявяването на изпълнителя в несъстоятелност”.
Първият от поставените въпроси несъмнено е обусловил изводите на въззивния съд и поради това отговаря на основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК. С цитираното Решение № 196 от 05.03.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 747/2009 г., ІІІ г.о., ГК касаторът не доказва наличието на соченото от него допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Даденото от въззивния съд разрешение на поставения материалноправен въпрос изцяло съответства на разрешението, дадено с постановеното по реда на чл.290 ГПК решение и имащо поради това задължителен за съдилищата характер, с което е прието, че съдебната практика на Върховен касационен съд съобразява дали съответната част от поръчката може са бъде полезна на поръчващия, както и това дали същата част е била приета от последния, който факт подлежи на доказване, ако е бил спорен. Изтъкнато е, че право на частично възнаграждение изпълнителят ще има дори когато в последствие договорът е развален поради негово неизпълнение, щом възложителят е приел една част от изработеното и тази част отговаря на условието да му бъде полезна. В съответствие с цитираното от касатора решение въззивният съд е обсъдил доказателствата, относими към релевантните са спора въпроси налице ли е приемане на частично изпълнената работа, могат ли да функционират самостоятелно изградените от изпълнителя съоръжения, като въз основа на тях и при съобразяване на предоговорения краен срок за завършване на обекта, в рамките на които те са били извършени, е направен правилния извод, че възложителят дължи възнаграждение за тяхното изпълнение. От характера на разглежданите облигационни отношения и правната същност на договора за изработка следва, че до предаване и приемане на извършената работа, по арг. от чл. 266, ал. 1 ЗЗД, не се дължи възнаграждение на изпълнителя, освен ако изрично не е било уговорено друго, каквото в случая е налице с договорения начин на заплащане на цената чрез 48 равни месечни вноски.
По въпросите, свързани с доклада на първоинстанционния съд и задължението на въззивния съд при пропуски в съдържанието му е постановено ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в т.2 от което е прието, че в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд е длъжен да даде указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В случая касаторът е въвел с въззивната си жалба оплакване, че първоинстанционният съд не му е указал, че не сочи доказателства относно изпълнението на задължението си за предоставяне на терен, свързано с началния срок на изпълнение на обекта. Освен че приложените с въззивната жалба доказателства в тази насока са представени в незаверен препис и без превод, то дори и съдът да е процедирал в отклонение от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, то това процесуално нарушение не се е отразило на крайния резултат, доколкото въпросът със забавата на касатора не е единствено обуславящ правната воля на решаващия съдебен състав, след като основателността на иска е изведена от приетата от него без възражения работа по договора, както и с изпълнението й в рамките на предоговорения с анекса срок.
В мотивите на въззивното решение последният от поставените въпроси изобщо не е поставян на обсъждане от въззивния съд, а след като това е така, то отсъствието на основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК и не следва да се допуска до разглеждане.
Водим от горното, Върховния касационен съд,Търговската колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 580 от 25.03.2013 г. по т.д.№ 1612/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: