О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 530
гр. София, 19.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 2131/17г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Д. Г. от [населено място], Хасковска област срещу въззивно решение № 81 от 01.03.17г., постановено по в.гр.д.№ 57/17г. на Хасковския окръжен съд в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е обезсилил решение № 739 от 28.11.16г. по гр.д.№ 467/16г. на Хасковския районен съд, ІІІ с-в, в частта, с която е прието за установено по предявения от Г. Д. Г. срещу [фирма], [населено място] иск по чл.124, ал.1 ГПК, че ответникът не е собственик на сграда-сеновал № 20 с площ от 482 кв.м., находяща се в УПИ ХІ от кв.1 по плана на [населено място], с площ от 5040 кв.м., и е прекратил производството по делото в тази му част. Със същото решение окръжният съд е потвърдил първоинстанционнното решение в частта, с която е прието за установено по отношение на [фирма], че Г. Д. Г. е собственик на посочения урегулиран поземлен имот.
За да постанови решението си относно процесната сграда, въззивният съд е приел, че отрицателният установителен иск е недопустим, тъй като по делото е установено, че същата не съществува поради нейното събаряне далеч преди завеждане на делото и този иск се явява лишен от предмет. Посочено е, че липсва правен интерес от предявяване на иска, тъй като не може да се формира правен спор относно липсващ обект на собственост.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че изводът на въззивния съд за липсата на правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск за собственост е направен в противоречие с практиката на ВКС – ТР № 8/12г. на ОСГТК.
Ответникът по жалбата счита, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба, в приложимата редакция преди изменението обн.ДВ, бр.86/17г. с оглед датата на подаване на касационната жалба-06.04.17г., на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуално правен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван противоречиво от съдилищата; от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в цитираната разпоредба. Съгласно т.1 на ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС посочването на правния въпрос е задължение на касатора като ВКС може единствено да уточни поставения от него въпрос, но не и да го извежда от съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, респ. от касационната жалба. Непосочването на конкретен правен въпрос, чието разрешаване е обусловило изводите на въззивния съд, по отношение на който да се преценят допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т. 1- 3 ГПК, е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационен контрол.
В случая касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос във връзка с посочените съображения на съда за липсата на правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск за собственост, поради което касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
Не е налице и противоречие на въззвното решение с ТР № 8/12г. на ОСГТК на ВКС, т.1, с която е прието, че правен интерес от предявяване на отрицателен иск за собственост и други вещни права е налице когато ищецът притежава самостоятелно право върху вещ, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права върху вещта, ако отрече правата на ответника, нито касаторът сочи в какво се състои противоречието. Приетото в тълкувателното решение, че интерес от такъв иск може да е налице и при конкуренция на твърдяните от двете страни в спора вещни права върху един и същ обект, на което обстоятелство се позовава касаторът, с нищо не променя приетото от въззивния съд. Това е така, тъй като в това решение никъде не е прието, че отрицателен установителен иск за собственост, при който съдът се произнася относно съществуването или несъществуването на правото към момента на неговото предявяване, респ. към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, в хипотезата на чл.235, ал.3 ГПК, може да се води и относно обект, който към момента на предявяването на иска не съществува /такова е било и твърдението на касатора, заявено още в исковата молба/.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 81 от 01.03.17г., постановено по в.гр.д.№ 57/17г. на Хасковския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: