5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 530
гр. София, 20.04.2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1967 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Д. П. – Н. против решение № 266/12.01.2015 г., постановено по гр.д.№ 14144/2014 г. от ІV-б състав на Софийски градски съд.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са неоснователни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на районен съд. Съдът е приел, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на 10.02.2014 г., а съкращаването на щата в ответната община е извършено на 2.12.2013 г., когато е влязло в сила новото щатно разписание. Въз основа на представените в тази връзка от ответника писмени доказателства, съдът е приел за установено, че според действащото в дружеството от 1.12.2011 г. щатно разписание /предходното/ за „Дейност – 898- други дейности по икономиката” е имало общо 5 щатни бройки- за длъжностите „младши специалист“ /1 щ. бр./, „касиер“ /1 щ. бр./, „домакин“ /1 щ. бр./, „телефонист“ /1 щ. бр./ и „куриер“/1 щ. бр./, а в действащите от 1.07.2012 г. и впоследствие- от 2.12.2013 г., длъжностни щатни разписания са предвидени също 5 щатни бройки, но длъжностите са трансформирани в: „специалист“ /1 щ. бр./, „касиер“ /2 щ. бр./, „технически сътрудник“ /1 щ. бр./ и „куриер“ /1 щ. бр./, т.е. длъжността „домакин” е премахната /съкратена/. Въз основа на тези обстоятелства, съдът е направил извод, че в ответната общинска администрация действително е било извършено съкращаване на щата, което е обосновало издаването на процесната заповед. Уволнението на е било извършено след настъпили на 2.12.2013 г. промени в щатното разписание на СО- Район „М.”, извършени от компетентния орган по установения за това ред, като съкращаването на щата е било реално, а не фиктивно. Съдът е приел, че последните промени в щатното разписание, предхождащи уволнението на ищцата, са били обусловени от взети от Столичен общински съвет решения- съгласно Приложение № 10 към Решение № 615 по Протокол № 52/ 21.11.2013 г. на СОС, с които е утвърдена структурата и общата численост на Столична община, Район „М.“, и са били утвърдени от компетентния орган- Кмета на СО- Район „М.”, с издадена на 2.12.2013 г. заповед- съгласно регламентираните в ЗМСМА- чл.46, ал.1, т.4, правомощия, предвиждащи определяне на необходимите длъжности за изпълнение на определена работа, свързана с подпомагане дейността на кмета, в рамките на определената структура и численост. Съдът е приел за неустановено от фактическа страна фиктивно закриване на заеманата от ищцата длъжност: „домакин”, респективно фиктивно съкращаване на тази включена в предходното щатно разписание /от 1.12.2011 г./ на ответната община длъжност, тъй като след уволнението на ищцата, считано от 10.02.2014 г., не са били назначени в ответната община нови служители на такава длъжност, нито пък такива, изпълняващи същите трудови функции, но с друго наименование на длъжността. Считано от 1.07. 2012 г. длъжността ”домакин” е била премахната, това състояние е запазено и при действащото от 2.12.2013 г. длъжностно щатно разписание, като няма основание за приемането на извод, че същата длъжност, но с друго наименование, е съществувала в действащото при ответника от 2.12.2013 г. щатно разписание. Съдът е приел също така, че не може да бъде обоснован извод въз основа на приложените длъжностни характеристики, че трудовите функции на длъжността „домакин” и тези на длъжността „технически сътрудник” в същия отдел са идентични или се припокриват в някаква степен, като в тази насока е сравнил трудовите функции на двете длъжности по щатните разписания, както и липсата на назначения на длъжности със същите трудови функции. Съдът е направил извод, че работодателят е бил длъжен да изпълни съдебното решение, като възстанови служителя, чието уволнение е отменено като незаконно, на заеманата преди това длъжност, независимо, че към датата на формалното възстановяване такава длъжност не съществува в щатното му разписание, но за работодателя не съществува пречка обаче, веднага след възстановяването това правоотношение да бъде прекратено едностранно от работодателя, при това на приложеното в случая уволнително основание.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правен спор, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. На първо място следва да се отбележи, че правния спор, по който се е произнесъл съда следва винаги да е с посочени конкретни правни въпроси, разрешени при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, като самия спор, разрешен от съда, не е касационно основание по чл.280 ГПК.
Посочен е въпрос, който според касатора е разрешен при наличието на предпоставката на чл.280, ал.1, т.3 ГПК- който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Въпросът е, налице ли е съкращение в щата, когато длъжността не е съкратена от компетентния за това орган – Столичен общински съвет, а само е променена длъжностната характеристика за заемане на длъжността и от кой момент следва да се приеме, че длъжността е съкратена, в един бъдещ момент след възстановяването със влязло в сила решение или в един минал момент, предхождащ възстановяването. На първо място, първата част от въпроса е фактически, тъй като касае конкретните факти по спора, относно компетентността на Столичен общински съвет в конкретния случай, като на следващо място, съдът е приел, че решението на съкращаването на щата е взето именно от компетентния за това орган – Столичен общински съвет, като проверката на този факт не е допустимо да се извършва в производството по чл.288 ГПК, тъй като касае обосноваността на съдебното решение, а необосноваността не е сред касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК. Втората част от въпроса касае възможността да се прекрати трудовото правоотношение с работник, който е възстановен по предходно прекратяване на трудовото правоотношение с влязло в сила решение, на ново основание, както и към кой момент следва да стане това. По този правен въпрос съдът е съобразил задължителна съдебна практика, отразена в решение № 316 от 11.07.2012 г. по гр.д.№ 1025/ 2011 г. на ВКС, IV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК, в който по този правен въпрос е прието, че за работодателя не съществува пречка обаче, веднага след възстановяването това правоотношение да бъде прекратено едностранно от работодателя. Наличието на задължителна съдебна практика по този правен въпрос, както и съобразяването и от страна на въззивния съд, води до липса насоченото касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Останалите въпроси, повдигнати от касатора с изложението, касаят наличието на съкращение в щата и правните предпоставки за това, като съдът е приел, че същите са налице, предвид възприетите от него факти по спора и представляват твърдения за неправилност на съдебното решение, тъй като се основават на интерпретиране на фактите по спора, които, както е отбелязано по-горе, не могат да бъдат проверени в производството по чл.288 ГПК.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания и касационното обжалване не следва да се допуска. В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, за настоящата съдебна инстанция.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 266/12.01.2015 г., постановено по гр.д.№ 14144/2014 г. от ІV-б състав на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Х. Д. П. – Н. [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на С. – район „М.” сумата 150 лева, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 вр. чл.81 ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.