4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 530
С., 20.06. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 92/2011 година
Производство по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частните касационни жалби на [фирма] и на А. И. А. срещу определение № 3134 от 14.10.2010 г. по ч.т.д.№ 1596/2010 г. на Варненския окръжен съд с което въззивният съд се е произнесъл по частните жалби на А. и акционерното дружество, както и по частната жалба на [фирма] срещу разпореждане № 20814/25.05.2010 г. по ч.гр.д.№ 4166/2010 г. на Варненския районен съд. С това разпореждане, произнасяйки се по реда на чл.418 вр.чл.417 т.9 ГПК първоинстанционният съд е допуснал издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на [фирма] срещу [фирма] и А. А. за сумата 2812 евро, представляваща част от поето задължение от 28287.51 евро по запис на заповед с издател [фирма] и авалист А. А., като е постановил отказ за присъждане на законна лихва от датата на падежа на задължението и до окончателното му плащане.
З. [фирма] е обжалвал отказа за присъждане на лихви. А. А. и [фирма] са посочили, че обжалват разпореждането изцяло.
Въззивният съд се е произнесъл по реда на чл.418, ал.4 ГПК по частната жалба на [фирма] и по реда на чл.419 ал.1 ГПК по частната жалба на А. А. и на [фирма] и по съображения, че са неоснователни, потвърдил разпореждането на първоинстанционния съд
Частните касационни жалби са депозирани в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но процесуално допустима е само жалбата на [фирма]. По отношение на частната касационна жалба на А. А. приложение намира ограничението на чл.274, ал.3 ГПК и същата следва да се остави без разглеждане.
Производството пред въззивния съд по частната жалба на А. А. се е развило по реда на чл.419 ал.1 ГПК. Предмет на това производство е само незабавността на изпълнението, постановено в издадената от районния съд заповед, но не и самата заповед. Доводите по частната жалба, насочени срещу разпореждането в частта, с което е допуснато издаването на заповедта, са правно ирелевантни.
Определенията, с които въззивният съд се произнася по частна жалба срещу разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед, издадена въз основа на документ по чл. 417 ГПК не попадат в нито една от хипотезите на чл.274, ал.3 ГПК. Те не са преграждащи развитието на заповедното производство и с тях не се дава разрешение по същество на това производство. Както неколкократно е имал случай да се произнесе ВКС, определението по допускането на незабавно изпълнение няма отношение към развитието на делото, а към изпълнението на присъденото по това дело вземане. Поради това то не подлежи на последващ контрол. Доводите срещу законосъобразността на издаването на заповед за изпълнение се дължат на неправилно разбиране на закона. Предмет на обжалване по реда на чл.419 ГПК не е издаването на самата заповед, а само разпореждането в частта с която е постановено незабавното и изпълнение. Определението с което Варненският окръжен съд се е произнесъл по законосъобразността на постановеното от Варненския районен съд разпореждане за незабавно изпълнение на сумата, за които е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 т.2 ГПК е влязло в сила като необжалваемо от датата на обявяването му. Посочването в диспозитива му, че подлежи на обжалване пред ВКС е без значение.
Предмет на частната касационна жалба на Д. [фирма] е частта от определението на Варненския окръжен съд, с което е потвърден отказа за присъждане на законна лихва, считано от датата на заявлението.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 вр.чл.274, ал.3 ГПК се сочат всички основания, предвидени в чл.280, ал.1 ГПК по отношение на правния въпрос – допустимостта на присъждане на законната лихва върху вземане, заявено по реда на заповедното производство.
Настоящият съдебен състав на Второ търговско отделение счита, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради разрешаването на поставения въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС – Определение № 418/04.12.2008 г. по ч.т.д.№ 464/2008 г. на ІІ т.о.; Определение № 203/11.03.2010 г. по ч.т.д.№ 15/2010 г. на ІІ т.о.; ч.т.д.№ 235/17.04.2009 г. по ч.т.д.№ 233/2009 г. С посочените определения Върховният касационен съд е приел, че е допустимо присъждането на законна лихва върху вземането, считано от датата на заявлението и до окончателното плащане. Без значение е, че претенцията за законна лихва е заявена, считано от датата на падежа и до окончателното плащане. Няма пречка тя да бъде присъдена от по-късен момент – датата на заявлението.
Въззивното определение противоречи на задължителната практика на ВКС, поради което касационен контрол ще следва да бъде допуснат и настоящият състав на Второ търговско отделение се произнесе по съществото на спора, като допусне издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за законната лихва върху сумата 2812 евро, считано от 25.03.2010 год. и до окончателното плащане.
В полза на [фирма] ще следва да бъде присъдена и сумата 285 лв., представляваща направени по делото разноски, съобразно представения списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на А. И. А. срещу определение № 3134 от 14.10.2010 г. по ч.т.д.№ 1596/2010 г. на Варненския окръжен съд.
Определението в тази му част може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия.
ОТМЕНЯ определение № 3134 от 14.10.2010 г. по ч.т.д.№ 1596/2010 г. на Варненския окръжен съд в частта с която е отхвърлено искането на [фирма] за присъждане на законна лихва върху вземането по заявление с вх.№ 6960/25.03.2010 год. на Варненския районен съд, вместо което постановява:
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК-130110788 със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] ет.3 ап.61 и А. И. А. с ЕГН-[ЕГН] от [населено място], [улица] ет.3 ап.61 да заплатят на [фирма] с ЕИК-[ЕГН] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] МОЛ”С. Т.” ет.4, законната лихва върху сумата 2812 евро (две хиляди осемстотин и дванадесет евро), считано от 25.03.2010 г. и до окончателното плащане, както и разноски по делото в размер на 285 лв.
ДОПУСКА издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за присъдената законна лихва.
ВРЪЩА делото на Варненския районен съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
В тази част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: