О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№530
гр. София, 23.10.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Красимир Влахов
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 1573 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК
Обжалвано е решение № 7 от 11.01.2018г. по гр.д.№ 296/2017г. на Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 499 от 03.08.2017г. по гр.д.№ 2216/2016г. на Шуменски районен съд, в частта за отхвърляне на предявения от Ш. Ю. А. против Ф. Х. А. и З. А. М. иск по чл.26, ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожност на сключения на 29.02.1992г. с нотариален акт №2, том II, дело № 399/1992 г. по описа на Шуменски районен съд, договор за продажба на недвижим имот поради липса на предписана от закона форма, както и в частта, с която е отхвърлен предявения иск за делба на поземлен имот с идентификатор 23813.501.308, находящ се в [населено място], общ. Шумен, с площ 2080 кв.м; с трайно предназначение на територията: урбанизирана; с начин на трайно ползване: ниско застрояване, със сгради, които попадат в имота: сграда с идентификатор 23813.501.308.1, застроена на 63 кв.м, жилищна, еднофамилна и сграда с идентификатор 23813.501.308.2, застроена на 103 кв.м., жилищна, еднофамилна.
Касационната жалба е подадена от Ш. Ю. А. чрез пълномощника адв. С.. В нея са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1/ може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалия събран доказателствен материал и без да изложи съображения защо отхвърля част от доказателствата, позовавайки се единствено на заинтересованост от изхода на делото, поради висящи спорове на свидетел с насрещната страна; 2/ може ли съдът да основе решението си само на свидетелски показания, които не носят нужната информация за опровергаване твърденията и възраженията на въззивника.
Ответникът Ф. Х. А. чрез пълномощника си адв. Д., взема мотивирано становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Страните по делото – ищецът Ш. Ю. А. и ответницата Ф. Х. А., са наследници на Х. А. Х., починал на 17.02.1993г. и З. А. Х., починала на 29.01.2007г. Приживе, през 1988г. наследодателите са продали на дъщеря си Ф. 1/2 ид.ч. идеална част от дворно място от 2065кв.м, съставляващо парцел Х-550 от кв.76 по плана на [населено място], със стара сграда в него, а през 1992г. са й прехвърлили и другата 1/2 ид.ч., заедно с новопостроена жилищна сграда срещу парична сума и задължение за гледане и издръжка. По отношение на този договор ищецът поддържа, че е нищожен поради липса на предписаната от закона форма – неназначаване на преводач на прехвърлителите, невладеещи български език.
Според свидетелите на ищцовата страна В. и В. /първа братовчедка на страните/, Х. и З. Х. не са могли да говорят на български език, като последната била и неграмотна; общували със съселяните си на турски език; свидетелите не са виждали праводателите да говорят с българи на български език, независимо, че населението в селото е смесено. Свидетелите на ответната страна Б. и Ф. сочат, че родителите на страните са знаели български език и са общували с българите в селото на български език; Х. работел в ТКЗС и общувал с другите работници, също и техни близки съседи са били няколко български семейства, с които си говорили на български език.
При така установената фактическа обстановка и наведените в жалбата възражения за неправилно разпределение на доказателствената тежест относно твърдението на ищеца, че праводателите на страните не са владеели български език, въззивният съд е приел, че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици. Доказването на отрицателни фактически твърдения може да се извърши чрез съвкупност от положителни факти /индиции/, които са основа за доказателствени изводи относно отрицателния факт. Последното важи в пълна степен за оборване на удостоверителни изявления на органа, издал акта, които се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила. В случая доказването на владеенето, съответно невладеенето на български език от праводателите на страните, е осъществявано и от двете страни. Нормата на чл. 582 ГПК е приложима само когато лицето не знае български език и езикът, с който си служи, е непознат на нотариуса. Установено е по делото, че наследодателите са знаели достатъчно български език, за да общуват на работното си място с колегите си, включително от българския етнос, както и със съселяните си от български етнос. Обстоятелството, че са говорили на турски език с хората от турски произход, не опровергава този извод. Съдът е отчел, че ищцовите свидетели са заинтересовани – те са съпрузи и свидетелката В. води граждански дела с ответницата Ф., докато за ответните свидетели не е установена каквато и да е заинтересованост. Затова показанията на последните съдът е приел за достоверни. Наред с това е изтъкнал, че както съжителството, така и работата на наследодателите с лица от български етнос, участието им в гражданския оборот в държава, в която официалния език е български, и необходимостта от попълването на формуляри и документи, свързани с това, представляват несъмнена индиция за владеенето на български език. Процесуалният закон не изисква посочване от нотариуса на ниво на познаване на български език; след като нотариусът се е убедил от преките си впечатления и зададени въпроси за необходимото ниво на познаване на езика, е прочел акта на подписващите го страни.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Формулираните правни въпроси са свързани с преценката на доказателствата, в частност на свидетелските показания, със задължението на съда да обсъди целия събран доказателствен материал, да изложи съображения защо отхвърля част от доказателствата и по-конкретно може ли такова съображение да бъде заинтересоваността на свидетел поради висящи спорове с насрещната страна. Поставен е и въпрос може ли съдът да основе решението си само на свидетелски показания, които не носят нужната информация за опровергаване на твърденията и възраженията на насрещната страна.
Въпросите са поставени в контекста на оплакването, че въззивният съд не е обсъдил показанията на всеки един от свидетелите и не е изложил съображения защо приема едните за достоверни, а други отхвърля, без аргументация на обективни обстоятелства, изключващи формирането на произволно вътрешно убеждение.
Такива доводи и произтичащите от тях въпроси не могат да бъдат предмет на производството по селектиране на касационните жалби и не могат да обосноват допускане на обжалването, поради което така поставените процесуални въпроси не съставляват общо основание за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика мотивите на съдебния акт да съдържат обсъждане на събраните доказателства относно правнорелевантните факти с посочване кои са установени и кои недоказани. Съдът е посочил защо дава вяра на свидетелите на ответника и съображенията за това не са извлечени единствено от заинтересоваността на свидетелите на ищеца, а произтичат и от събраните писмени доказателства, съдържащи подписи и ръкописни текстове, изписани от наследодателите.
Решението е в съответствие с посочената от касатора практика на ВКС за преценката на гласни доказателства при данни за заинтересованост на свидетел – решение № 159 от 22.02.2016г. по т.д. № 1871/2014г. на ІІт.о., Решение № 217 от 09.06.2011г. по гр.д. № 761/2010г. на ІV г.о и Решение № 228 от 01.10.2014г. по гр.д. №1016082014г. на І г.о. Според първото решение съдът следва да вземе предвид начина, по който свидетелите са узнали съответните факти – присъствали са при осъществяването им, имат впечатления от други факти, по които може да се съди за правнорелевантните, узнали са правнолевантните факти от трети лица или от някоя от страните по делото и др., както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. Заинтересоваността на свидетеля може да се отрази както на начина, по който той възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им пред съда. Съдът е свободен да прецени дали да се довери на тези показания и в каква степен; съдът може да приеме, че заинтересованият свидетел е възприел вярно правнорелевантните факти и ги възпроизвежда добросъвестно в показанията си, а свидетел, за когото няма данни за заинтересованост, че е възприел някои факти погрешно, не е способен да ги възпроизведе в показанията си или ги възпроизвежда недобросъвестно.
В случая въззивният съд обстойно е обсъдил свидетелските показания, съпоставил ги е с писмените доказателства и въз основа на това е преценил на кои да се довери, за да обоснове крайния си извод, че наследодателите са знаели достатъчно български език, за да разберат безпроблемно съдържанието на нотариалния акт.
Предвид горното следва да се откаже допускане на касационно обжалване.
При този изход ответницата Ф. Х. А. има право на направените разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7 от 11.01.2018г. по гр.д. № 296/2017г. на Шуменски окръжен съд по касационната жалба на Ш. Ю. А..
ОСЪЖДА Ш. Ю. А., ЕГН [ЕГН], от [населено място], обл. Шумен [улица] да заплати на Ф. Х. А. от [населено място], ул. „Съединение № 16 сумата 600 /шестстотин/лева разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.