Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 530
София, 26.09.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 4749 /2014 г.:
Производство по чл.274,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. К. М. срещу определение, постановено в решение № 939 /18.06.2014 г. по гр.д. № 806 /2014 г. на Варненския окръжен съд, г.о., с което във въззивно решение по допускане на съдебна делба, съдът е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото по отношение на жалба на С. Михайлова срещу решение № 4775 /09.10.2013 г. по гр.д. № 7127 /2012 г. на Варненски районен съд, 25 с-в., в частта, 1) с която се отхвърля възражение за нищожност на сделка, с която К. С. С. и съпругата му И. М. С. са прехвърлили на дъщеря си Д. К. И. и съпруга и И. Н. И. вилно място с площ 600 кв.м. с построената в него сезонна постройка с площ 20 кв.м. срещу фризер (вещите са индивидуализирани в в решението от определението), 2) както и по отношение на решението, с което е отхвърлен иска за делба на вилното място със сезонната постройка. Въззивният съд е приел, че в тази част въззивната жалба е недопустима, т.к. след постановяване на решението в тази част с решение от 24.02.2014 г. първоинстанционният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка на тази част от решението, като я е заместил с текста „отхвърля иск, предявен от С. К. М., за включване в делбената маса на недвижим имот – вилно място с площ 600 кв.м. с построената в него сезонна постройка с площ 20 кв.м.”, че това решение е съобщено на С. М. на 20.03.2014 г., не е обжалвано и е влязло в сила и въззивният съд не е сезиран с жалба срещу тази част от решението, с която е отхвърлен искът за делба на посочения недвижим имот, поради което не дължи произнасяне по въпроса за нищожност на направеното възражение, т.к. същото е поправено.
В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, т.к. въззивната и жалба (срещу решението от 09.10.2013 г.) съдържа искане за включване на вилния имот в делбената маса, поправеното решение е едно цяло, като диспозитивът (поправен с решение от 24.02.2014г.) е обжалван изцяло от жалбоподателката.
Насрещната страна Д. К. И. в писмен отговор оспорва основателността на частната жалба с довод, че решението за поправка на о.ф.г. подлежи на самостоятелно обжалване и не е обжалвано от С. М. в определения от закона срок. Въззивната жалба на С. М. е подадена преди решението за поправка на о.ф.г. и не съдържа искане за отхвърляне на иск за делба на вилното място.
По основателността :
Съгласно чл.247,ал.4 ГПК решението за поправка на о.ф.г. (от 24.02.2014 г.) подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението – в случая с въззивна жалба, т.к. е постановено от първоинстанционен съд.
С доклада си по делото (л.54) първоинстанционният съд е докладвал искането на С. М. за включване в делбената маса на вилно място от 600 кв.м., в [населено място], местността „Бялата чешма”, с пл.№ 647 и сезонна постройка в мястото” (с правно основание по чл.341,ал.2 ГПК). Съдът се е произнесъл изрично, че предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане. С това е приел за разглеждане искането.
С решението от 09.10.2013 г. първоинстанционният съд е отхвърлил възражение за нищожност на сделка за замяна на вилно място и постройка за фризер. Първоинстанционният съд не се е произнесъл по иск за делба на вилното място.
С решението от 24.02.2014 г. за поправка на очевидна фактическа грешка (о.ф.г.) първоинстанционният съд е заместил текста „отхвърля възражение за нищожност на сделка за замяна …” с текста „отхвърля иск, предявен от С. Михайлова за включване в делбената маса на недвижим имот – вилно място от 600 кв.м. с пл.№ 647, в кв. В., м-ст. „Б. чешма” и построената в него сезонна постройка с площ от 20 кв.м. ”
С. Михайлова не е обжалвала това решение и то е влязло в сила. С влизането му в сила първоинстанционното решение е поправено в съответствие с постановеното решение за поправка на о.ф.г., което е с различно съдържание от първоначално постановеното.
Поправеното решение важи с поправеното съдържание от деня, когато е било постановено (от 09.10.2013 г.), а не от деня на поправката, т.к. е премахнато несъответствието между волята на съда и нейният външен израз.
От съдържанието на поправеното решение, макар и непрецизно, е видно, че първоинстанционният съд не е отхвърлил иск за делба (не е разглеждал такъв иск), а искане за включване в делбената маса на вилното място, с което по същество е отменил определението си по чл.341,ал.2 ГПК за включване на имота в делбената маса.
Във въззивната си жалба от 22.11.2013 г. С. М. е обжалвала решението от 09.10.2013 г., включително в частта, с която е отхвърлено нейно възражение за нищожност на сделка за замяна и искането за включване в делбената маса на вилен имот в кв. В.. С. М. иска обезсилване, евентуално отмяна на решението.
Въззивният съд необосновано е приел, че с поправената част от първоинстанционно решение е отхвърлен иск за делба на вилното място, а не искане за включване на имота в делбената маса (с правно основание чл.341,ал.2 ГПК) и че не е сезиран с въззивна жалба срещу поправената част от решението.
Т.е. въззивният съд е бил сезиран с жалба срещу поправената част от първоинстанционното решение.
Както беше посочено : от съдържанието на поправеното съдебно решение на районния съд е видно, че с него съдът е отменил свое определение по чл.341,ал.2 ГПК, с което е приел за разглеждане иск за делба на вилно място и сезонна постройка в него. Т.е. в диспозитива на решението си първоинстанционният съд е отразил формираната в мотивите му воля да не разгледа иск за делба на имота (вилното място със сезонна постройка), който преди това е приел за разглеждане и поради това прегражда развитието на процеса по този обективно съединен иск за делба.
Настоящият състав намира, че определенията, като постановеното, са преграждащи.
Правилото на чл.341,ал.2 ГПК урежда възможността във вече висящо делбено производство да бъде извършена съдебна делба на цялото съсобствено между страните имущество или на всяка вещ от него, която някоя от страните поиска да бъде поделена.
Така се осигурява еднократност и изчерпателност на производството по извършване на съдебна делба на всички съсобствени (сънаследствени) имоти.
Правилото на чл.341,ал.2 ГПК осигурява осъществяването на правото на отделните съделители да получат реален дял от съсобствеността, защото при провеждане на няколко делбени производства за различно съсобствено имущество, вероятността да се достигне до изнасяне на имот на публична продан, вместо да бъде поставен в дял на съделител, е по-голяма. Поради изложеното е незаконосъобразно първоинстанционно решение по допускане на делба да завършва с диспозитив на определение, като този на поправеното първоинстанционно решение. Първоинстанционният съд следва да разгледа иска за делба, който е приел за разглеждане по реда на чл.341,ал.2 ГПК.
Поради изложеното настоящият състав намира, че обжалваното въззивно определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото – върнато на въззивния съд, който следва да се произнесе по въззивната жалба срещу отказа на първоинстанционния съд да разгледа иска за делба на вилното място и сезонната постройка, като има предвид изложеното по-горе.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение, постановено в решение № 939 /18.06.2014 г. по гр.д. № 806 /2014 г. на Варненския окръжен съд, г.о., с което във въззивно решение по допускане на съдебна делба, съдът е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото по отношение на жалба на С. К. М. срещу част от първоинстанционното решение.
Връща делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.