О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 530
София, 06.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков
ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова
Десислава Добрева
при секретаря ………….………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т.. д. № 832 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК – във вр. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 23137 от 17.ХІІ.2017 г. на М. Х. П. от София, подадена против определение № 3539 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 15.ХІ.2018 г., постановено по ч. т. д. (н.) № 3682/2018 г., с което е била оставена без уважение нейна частна жалба срещу първоинстанционното определение № 2715/21.V.2018 г. на Софийския градски съд, ТК, с-в VІ-23, по т. д. № 6353/2018 г. С последното – на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК- производството по делото е било спряно: „до приключването на търговско дело за несъстоятелност № 578/2016 г. по описа на СГС, ТК, с-в VІ-16; до приключването на търговско дело за несъстоятелност № 1325/2016 г. на СГС, ТК, с-в VІ-11, както и до приключването на т.д. за несъстоятелност № 3911/2016 г. на СГС, ТК, с-в VІ-9.
Оплакванията на частната касаторка П. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно определение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това тя претендира отменяването му, вкл. и на потвърденото с него преграждащо по-нататъшния ход на делото определение на СГС по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, както и връщане на делото на същия състав на първостепенния съд: „за продължаване на съдопроизводствените действия по търговско дело за несъстоятелност № 6353/2016 г.”.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационна жалба подателката й обосновава приложно поле на частното касационно обжалване освен с твърдението си за „очевидна неправилност” на атакуваното въззивно определение /основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК/ още и с едновременното наличие на всички предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с практиката на ВКС по следните пет правни въпроса:
1./ „Дали единствено поредността във времето на образуване на производства по несъстоятелност по молби по чл. 625 ТЗ на различни кредитори срещу един и същи длъжник обосновава наличието на основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на по-късно заведеното дело по реда на чл. 629, ал. 2 ТЗ до приключването, в последователността на тяхното образуване във времето, с влязъл в сила акт на всяко от по-рано образуваните производства по предходни молби на други кредитори по чл. 625 ТЗ срещу същия длъжник?”;
2./ „Налице ли е основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на образувано по-късно производство по несъстоятелност по реда на чл. 629, ал. 2 ТЗ по молба по чл. 625 ТЗ на кредитор срещу длъжник до приключването с влязъл в сила акт на всички други висящи производства, образувани по-рано по реда на чл. 629, ал. 2 ТЗ по предходни молби по чл. 625 ТЗ на други кредитори срещу същия длъжник, вкл. когато по част от по-рано образуваните производства не е изтекъл срокът по чл. 629, ал. 4 ТЗ към момента на спиране на по-късно заведеното дело по молба на кредитор по чл. 625 ТЗ срещу същия длъжник?”;
3./ „Налице ли е преюдициална зависимост по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между висящи дела поради последователното им образуване във времето по реда на чл. 629, ал. 2 ТЗ по молби по чл. 625 ТЗ на различни кредитори срещу един и същи длъжник и при липса на връзка между страните по тези дела, а именно между страните по спряното дело и делата, приети за обуславящи го, с оглед различните кредитори, по чиито молби /по чл. 625 ТЗ/ тези производства са били образувани?”;
4./ „Допустимо ли е спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, обосновано с връзка между делата, различна от обусловеността помежду им, както и допустимо ли е прилагане на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК по съображения за целесъобразност?”;
5./ „Допустимо ли е прилагане по аналогия на чл. 126, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 46 ЗНА, за спиране – на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, на по-късно заведено дело по несъстоятелност, образувано по реда на чл. 629, ал. 2 ТЗ по молба на кредитор по чл. 625 ТЗ до приключване с влязъл в сила акт на всички по-рано заведени производства по несъстоятелност по реда на чл. 629, ал. 2 ТЗ по предходни молби по чл. 625 ТЗ на други кредитори срещу същия длъжник?”
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация „Крит” ЕООД-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на самата частна касационна жалба, така и по допустимостта на частното касационно обжалване, а също и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното определение на САС, претендирайки за потвърждаването му. Инвокиран е довод, че: „На първо място, обжалваното определение не попада сред лимитативно изброените в чл. 613а, ал. 1 ТЗ актове на съда, поради което и не подлежи на обжалване пред ВКС по реда на ГПК”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред САС, а и предвид обстоятелството, че същата е насочена срещу преграждащ по-нататъшния ход на делото съдебен акт на въззивния съд, частната касационна жалба на М. Хр. П. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните:
За да остави без уважение частната въззивна жалба на М. П. срещу постановеното на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК първоинстанционно определение № 2715/21.V.2018 г. на Софийския градски съд, ТК, с-в VІ-23, за спиране на производството по т. д. (н.) № 6353/2016 г., апелативната инстанция – при точно съблюдаване на относимата към случая практика на ВКС, обективирана в цитираните в мотивите й две определения на състави от І-во т.о. – е приела, че връзката на преюдициалност между отделните висящи пред СГС производства по чл. 629, ал. 2 ТЗ /т.е. такива за откриване на пр-во по несъстоятелност по молба на кредитор на ответника длъжник/ произтича от прогласеното с разпоредбата на чл. 630, ал. 3 ТЗ действие на първото по време решение за уважаване на такава молба „по отношение на всички”. На тази плоскост е било съобразено от състава на САС и че в предметното съдържание на това установително действие на решението по чл. 630 ТЗ – за откриване на производство по несъстоятелност спрямо длъжник, не се включва установяването със сила на пресъдено нещо на съществуването на претендираното от кредитора изискуемо вземане, доколкото наличието на последното е една от кумулативните предпоставки, визирани от текста на чл. 625 ТЗ за уважаване на молбата за обявяването на този длъжник в неплатежоспособност или ако той е капиталово дружество – и в свръхзадълженост. Същевременно, по аналогия, основана върху разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК /във връзката и с текста на чл. 46, алинеи 1 и 2 ЗНА/, въззивният съд е приел, че – „с оглед необходимостта от внасяне на яснота и стабилност в отношенията” – правилно СГС е спрял по-късно заведеното дело по молба по чл. 629, ал. 2 ТЗ.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. На плоскостта на това задължително разяснение в процесния случай по необходимост се налага извод, че от 5-те правни въпроса, формулирани от търговеца настоящ частен касатор в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК, естеството на такъв, който да е обусловил изхода по конкретното дело, има само въпросът с пор. № 3. Докато другите релевирани от частния касатор правни въпроси са с изцяло хипотетичен характер. Предвид изтъкнатото от САС действие на решението по чл. 630 ТЗ „по отношение на всички”, не може на плоскостта на разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК да се търси „тъждество” на страните по обуславящото и по обусловените дела, а й тълкуването на нормативните актове съобразно тяхната цел – с оглед преодоляване на констатирана от съда непълнота при уреждането на подобни случаи, респ. уреждането на произтичащите от тях отношения съобразно основните начала на правото на страната ни, не може да се квалифицира като „правоприлагане по целесъобразност”. Меродавно е, че произнасянето на САС с атакуваното определение по правния въпрос с пор. № 3, е било извършено в стриктно съответствие с практиката на ВКС, обективирана в постановеното в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 129/16.ІІІ.2017 г. на състав на І-во т.о. по ч. т. дело № 2620/2016 г., с което се приема, че – предвид специалното правило на чл. 629, ал. 4 ТЗ – е налице основание за спиране на производството по молба на кредитор по чл. 625 ТЗ до приключване с влязъл в сила акт на производството по предходна молба по чл. 625 ТЗ на друг кредитор срещу същия длъжник при невъзможност за присъединяване към нея по реда на чл. 629, ал. 4 ТЗ с оглед изтичане на преклузивния срок за това.
В заключение, атакуваното определение на САС не е и „очевидно неправилно”, тъй като то нито е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (законът да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (САС да е решил делото въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма).
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3539 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 9.ХІ.2018 г., постановено по ч. т. д. (н.) № 3682/2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2