О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 530
[населено място] ,07,12,2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ търговско отделение , в закрито заседание на двадесет и осми октомври, през две хиляди и шестнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1931 / 2016 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.2 пр.първо ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Г. С. и молба за присъединяване към същата на С. И. С. , против определение № 210/25.03.2016 год. по ч.т.д.№ 316/2015 год. на Варненски апелативен съд, с което е оставена без уважение молба от 22.03.2016 год. на С. С., за освобождаване от заплащане на държавна такса по подадена от същата частна жалба срещу разпореждане на същия съд от 20.11.2015 год.,с което е върната подадената от страната частна касационна жалба срещу определение № 356/21.05.2015 год. на Варненски апелативен съд, за потвърждаване разпореждане № 230/08.01.2015 год. по т.д.№ 243/2011 год. на Варненски окръжен съд. Жалбоподателката намира за необоснован, с размера на дължимата държавна такса – 15 лева,отказа на съда за освобождаване от заплащането й, акцентирайки на множеството съдебни производства, които води и ще й се налага да води в защита на интересите си.Сочи доходи за 2015–2016 год. не по-големи от минимална работна заплата за страната.Независимо, че е с възстановени адвокатски права, твърди че се намира в изключително затруднение за намиране на клиенти, вкл. като последица от отнемането на тези права и в резултат на чужди недобросъвестни действия. От друга страна, желаейки запазването им,твърди, че е в невъзможност да започне работа по трудов договор.Счита несъобразени адекватно и разходите й по отглеждането и издръжката на непълнолетна дъщеря. Жалбоподателката намира,че въззивният съд е приложил несъществуваща в закона фикция, че с възстановяване на адвокатските й права автоматично е започнало генерирането на достатъчни,за да не обусловят освобождаването й от държавна такса, доходи.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна – С. С. / не и от поискалият присъединяване към жалбата й нейн съпруг С. С.,тъй като същият не е страна в производството по постановяване на тук обжалвания акт /, срещу валидно и допустимо съдебно определение,подлежащо на обжалване.
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното .
Обективираните данни относно имущественото състояние на семейството на жалбоподателката,посочени в представената ДСИС, сочат на жилище в [населено място] / 28 % СИО /, възбранено по няколко изпълнителни дела, дворно място и апартамент в С. – първото също възбранено, а апартаментът – вече продаден на публична продан за техни задължения. Съпругът С. С. притежава малоценен имот с кирпичена постройка край В. – съсобственост с трето лице,което не желае да изкупи или продаде частта си, като постройката е посочена и негодна за живеене, както и етаж от вила край В.,без покрив – предмет на възбрана и обект на насрочена към момента на подаване декларацията публична продан .Притежание на С. С. са земеделски земи в землището на [населено място], обл. С., които също се сочат възбранени, както и малоценен имот в село в област М. ,собствеността върху който й се оспорва от съсобственик.Изрично е декларирано непритежаване на МПС, акции или дялове в търговски дружества. Семейството включва и непълнолетна към момента дъщеря. Жалбоподателката , въпреки възстановяване на адвокатските й права през 2015 год., декларира доходи за 2015 год.- в размер на 420 лв. месечно, а за 2016 г. – 300 лева месечно , при посочено възнаграждение за съпруга по трудов договор – 340 лева. Следователно общият деклариран доход на съпрузите месечно е от 640 лева. Декларацията е депозирана при изрично изявление за известност на деклараторката относно наказателната й отговорност за изнасяне на неверни данни пред съд.Представено е доказателство за постановен запор по сметки на всеки от съпрузите, както и върху притежавани „вещи, ценни книги и парични знаци в трезори и банкови касетки„. Установим е от доказателствата значителен размер на задълженията на семейството / към 160 000 лева, при олихвяем главен дълг /. Декларирано е и влошено здравословно състояние на всеки от съпрузите, предпоставящо необходимо лечение, каквото обаче не могат да си позволят ,с оглед финансовите си затруднения.
Варненски апелативен съд правилно е отчел всички така декларирани и частично установени с писмени доказателства обстоятелства , вкл. невъзможността за извличане доходи от недвижимото имущество, с оглед характеристиката и състоянието му,както и за разпореждане – с оглед наложените възбрани.Съобразил е семейното положение на жалбоподателката и необходими средства за издръжка и на непълнолетната дъщеря на семейството. За да остави без уважение молбата по чл.83 ал.2 ГПК, съдът е изхождал единствено от обстоятелството, че С. С. е с възстановени адвокатски права и декларира доходи от консултантска дейност. Последните,както и декларирания доход на съпруга, без съобразяване на действително декларираните размери на същите / около 640 лева / и изричното твърдение на молителката, че с оглед развилите се около лишаването й от адвокатски права обстоятелства, не е възстановила достатъчен за нормална издръжка на семейството обем на адвокатска практика, съдът е счел молбата й неоснователна.
Видно е, че в противоречие със задължителната съдебна практика, съдът не е обсъдил и съобразил конкретен размер на установимия месечен доход за молителката и на практика основал решението си на предположение, че същата получава достатъчен такъв от упражняване на адвокатски права, макар и от осъществявана единствено консултантска дейност.Така установимият от ДСИС конкретен размер на доходите на всеки от съпрузите – под минималния размер за работната заплата за страната, считано от 01.01.2016 год. / ПМС № 375 от 28.12.2015 год. – член единствен, ал.1 / – 420 лв. , съобразявайки и семейното положение на молителката и дължими от същата грижи и издръжка и на непълнолетен член от семейството, не обуславя извод за материално състояние, при което дори и незначителен по-размер допълнителен разход / предвид ниския размер на държавната такса ,от която се иска освобождаване / не би се отразил на покриването на елементарни битови нужди .
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 210/25.03.2016 год. по ч.т.д.№ 316/2015 год. на Варненски апелативен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОСВОБОЖДАВА С. С. , на основание чл.83 ал.2 ГПК, от заплащането на държавна такса по подадена от същата частна жалба срещу разпореждане на същия съд от 20.11.2015 година.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ , като недопустима , частната жалба на С. С. против определение № 210/25.03.2016 год. по ч.т.д.№ 316/2015 год. на Варненски апелативен съд.
Определението, в частта в която е оставена без разглеждане частната жалба на С. С.,подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от уведомяване на страната,пред друг състав на Върховен касационен съд.
В останалата му част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :