4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 530
София, 09.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 01.06.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 912/2011 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], подадена чрез адв. А. Г.- САК против въззивното решение на Русенския окръжен съд № 121 от 31.05.2011 год., по в.т.д.№ 136/2011 год., с което е потвърдено решение № 324 от 24.02.2011 год., по гр.д.№ 9368 /2010 год. на Русенския районен съд за отхвърляне на предявените от настоящия касатор, в качеството му на ищец, срещу „Н.” Е., гр.Р. обективно кумулативно съединени искове: по чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 5400.00лв., представляваща договорено възнаграждение по договор за посредничество при покупка на недвижим имот от 09.06. 2010 год. и по чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 10 800.00 лв., договорена неустойка по договор за посредничество при покупка на недвижим имот от 09.06.2010 год..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон – чл.79, ал.1 ЗЗД и на съществените съдопроизводствени правила, свързани с преценката на събраните по делото доказателства, поради което се иска отмяната му и решаване на правния спор по същество от касационната инстанция.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е обосновал касационно обжалване по приложно поле с предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Позовавайки се отново на твърдяните в касационната жалба пороци на обжалвания съдебен акт и на „ ноторното за съда обстоятелство за опитите на клиентите на посреднически агенции за закупуване на недвижими имоти, да избегнат заплащане на комисионните възнаграждения”, жалбоподателят поддържа, че разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос – „следва ли съдът да съобразява поведението на едната страна по конкретния договор, като пряка и непосредствена последица за резултатните действия на другата страна” е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответната по касационната жалба страна, чрез пълномощника си адв.Е.М. е възразила по допускане на касационното обжалване, с твърдението, че нито поставеният правен въпрос е релевантен за крайния изход на делото, нито е налице аргументация относно въведения критерий за селекция, но извън срока по чл.287, ал.1 ГПК, изтекъл за същата, съгласно процесуалното правило на чл.60, ал.6, във вр. с ал.3 ГПК, на 15.08.2011 год..
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, с оглед наличието на предпоставките за достъп да касационен контрол, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на императивните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно конституирана във въззивното производство страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване.
Съгласно задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/ или процесуалноправен въпрос, с който касаторът обосновава искането си за допускане на факултативен касационен контрол трябва да е обусловил решаващите правни изводи на съда по конкретното дело, а чрез тях и крайния правен резултат. В този смисъл е необходимо същият да е релевантен за формиране решаващата воля на съда, постановил обжалвания съдебен акт, но не и за правилността на фактическите и правни изводи по предмета на спора, изложени в съобразителната му част, съответно за преценката на събрания по делото доказателствен материал.
В случая, въззивният съд е възприел за правилен постановения в първоинстанционния съдебен акт краен правен резултат по делото, но го е мотивирал с различни от изложените от първоинстанционния съд правни съждения.
Подлагайки на анализ клаузите на сключения договор за посредничество и конкретно уговорените с тях задължение на страните Русенският окръжен съд е счел, че при така събраните по делото доказателства и възложената доказателствена тежест на ищеца, последният не е установил при условията на пълно и главно доказване, че в качеството си на довереник е подготвил сключването и подписването на предварителен договор за покупко продажба със собственика на имота, посочен в т.1 от съставения протокол за оглед и ответното ТД, като купувач, както и, че окончателната продажба е финализирана с негово участие , за да е налице основание за ангажиране договорната отговорност на ответника, като доверител за заплащане на уговореното комисионно възнаграждение и неустойка за нарушение на договорните условия, съгласно неустоечната клауза на т.4.1. от посредническия договор, целяща не само да обезщети посредника, но и да санкционира довереника, ако използвайки резултатите от труда на първия е сключил окончателната покупко – продажба на имота, без участието му .
Допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното становище за отсъствие на основание за ангажиране договорната отговорност на ответника за неизпълнение, според решаващия съд е и безспорният факт на предлаган за продажба имот, обременен с тежести и непродаваем, без осъществяване на допълнителни правни и фактически действия, извършени от страните по отчуждителната сделка самостоятелно, без ползване услугите на този или друг посредник.
Следователно от преценката на решаващите мотиви на въззивния съдебен акт се налага правен извод, че така поставеният от касатора въпрос е фактически и не касае приложението на конкретна правна норма, поради което недоказана е главната обща предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК.
Относим към установяване на конкретните факти по делото, с оглед поетите от страните по посредническия договор задължения, разрешаването на този въпрос е обусловен само от събраните в хода на производството доказателства и преценката им от решаващия съд, която дори евентуално да е неправилна, се явява касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, но ирелевантна за предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че недоказан е останал и критерият за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК , на който касаторът се позовава и който е аргументирал единствено чрез възпроизвеждане на законовия му текст.
Съгласно задължителните разяснения в т.4 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГКТК на ВКС визираното основание е налице само тогава, когато произнасянето по релевантен по см. на чл.280, ал.1 ГПК въпрос на материалното и/или процесуално право е предпоставено било от необходимост от корективно тълкуване, поради непълнота или неяснота на конкретна законова разпоредба, било от нуждата да бъде изоставена, създадена от съдилищата неправилна практика по приложението на закона или правилна такава, но постановена при други обществено – икономически отношения и развитие на правната мисъл, за да бъде възприета различна, отговаряща на съвременните изисквания на обществото, какъвто не е разглежданият случай.
Ответната в настоящето производство страна, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, е претендирала направените от нея деловодни разноски в размер на сумата 1000 лв., но същите, заявени след срока за отговор на касационната жалба не и се следват, поради преклудиране самото и право на разноски – арг. от чл.287, ал.1 ГПК.
Мотивиран от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.3 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд № 121 от 31.05.2011 год., по в.т.д.№ 136/2011 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: