ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№530
София, 26.05 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 21 май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1894/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. П. Ц. против въззивното решение на Софийски градски съд от 06.06.2008 год. по гр. д. № 1391/2007 год., с което е отхвърлен иска на жалбоподателката по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението извършено със заповед № 186 от 18.11.2005 год. на управителя на „В” ООД, с която на основание чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ, поради злоупотреба с доверието на работодателя установено с акт от 10.11.2005 год. и получени писмени обяснения от лицето на 10.11.2005 год. на О. П. Ц. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е оставено в сила решение от 17.01.2007 год. по гр. д. № 1691/2006 год. на Софийски районен съд в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с представена съдебна практика по материалноправните въпроси – може ли да се счита мотивирана заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”, ако в мотивите се препраща към друг акт на работодателя, визиращ извършеното нарушение, и кога е налице злоупотреба с доверието на работодателя. Чрез представената съдебна практика, съдебни решения на Върховния съд и Върховния касационен съд по гр. д. № 1209/94 год., гр. д. № 570/99 год., гр. д. № 948/97 год., гр. д. № 2941/2001 год. и гр. д. № 1522/2001 год. жалбоподателката обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът „В” ЕООД сега „М” ЕООД излага съображения за липса на мотивирано изложение за допускане на касационно обжалване и такива в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отхвърли иска за отмяна на оспореното дисциплинарно уволнение, въззивният съд е приел, че нарушението извършено от ищцата, заемала длъжността „главен касиер” в ответното дружество е тежко – липсващи пари са намерени на следващия ден, укрити между листа за принтер. Посочено е, че е нарушена трудовата и финансова дисциплина, като ищцата е създала предпоставки за присвояване на липсващата сума, което доказва злоупотреба с доверието на работодателя, когато то се използва за извличане на облага. При тези съображения, съдът е обосновал законосъобразността на уволнението с произтичащите от това последици – отхвърляне и на акцесорните искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправни въпроси не са разрешени в противоречие с представената съдебна практика и не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Мотивирането на заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание „уволнение” е изискване въведено в чл. 195, ал. 1 КТ. Нормата е императивна и нарушаването и е основание за незаконосъобразност на уволнението. Излагането на мотиви цели да осигури възможност на уволненото лице да организира защитата си. Мотивирането има отношение и към правомощията на съда относно преценката, извършено ли е нарушението и съответно ли е наложеното наказание. Излагането на причини за уволнението в съдебно заседание и посочване на доказателства за установяването им е недопустимо и съставлява нарушаване на чл. 195, ал. 1 КТ. В този смисъл е постоянната съдебна практика, включително и тази приложена към изложението и тя не е нарушена с обжалваното решение.
В настоящия случай в заповедта работодателят се е позовал на съставен от него акт с посочена дата и дадени по акта обяснения от наказаното лице. Актът, като част от заповедта за уволнение, съдържа всички реквизити на чл. 195, ал. 1 КТ – конкретни данни за извършеното нарушение с обективните и субективни признаци на деянието и време на извършване, ищцата е дала обяснения по акта, което сочи, че не е била лишена от защита на трудовите си права. Следователно, заповедта за уволнение, препраща към конкретен акт изготвен от работодателя, в който е посочено нарушението, мястото, времето и обстоятелствата на извършването му е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ.
Вторият правен въпрос, кога е налице злоупотреба с доверието на работодателя и вината на работника/служител има отношение към установените по делото факти, тяхното прилагане към материалния закон, към анализа на доказателства и формиране на вътрешното убеждение на съда – обстоятелства относими към съществото на спора и правилността на решението, което съставлява основание за касационна обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Представената съдебна практика към изложението по приложението на чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ, не може да обоснове допускане на касационно обжалване, поради идентичност между правното основание и наложеното наказание, тъй като крайните изводи са формирани при различни фактически обстоятелства и повлияни от конкретната им преценка. Виждането, че злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато това доверие се използва за извличане на облага, и че с извършеното нарушаване на трудовата и финансова дисциплина ищцата е създала предпоставки за присвояване на липсващата сума, не влиза в противоречие с представеното съдебно решение по гр. д. № 1209/94 год. на ВС, в какъвто смисъл е и постоянната съдебна практика.
Изложеното дава основание да се приеме, че не са установени предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.06.2008 год. по гр. д. № 1391/2007 год. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ