4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 531
С., 12,06,2013 година
Върховният касационен съд на Р. България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесети май две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 890/012година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. М. Н. от [населено място] против решение №1344 от 31.01.2012 г. по гр.д. № 2919/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация-З. [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът Н. е посочила, че са налице основанията по чл.280, ал.1,т.1, 2 и 3 ГПК.Формулирала е въпроса – „С оглед преценката на приноса на пострадалата за настъпване пътнотранспортното произшествие и определяне на степента на съпричиняване от нейна страна как трябва да преминават водачите на моторни превозни средства когато на пътя или в близост до него се намират деца.”Страната е направила оплакване за това, че съдът не взел предвид, оплакването й в този смисъл и е постановил своето решение в противоречие със задължителна практика – т.2 ТРОСНК №61/83. Обосновано е накратко разбирането, че указанията дадени с това тълкувателно решение били задължителни и за гражданския съд. Подробно е развито съображение, че съобразно тълкуването в тази задължителна практика, водачът на МПС следвало да намали скоростта, а при необходимост и да спре когато на пътя имало деца. Страната е сочила и каузална практика на ВКС, наказателна колегия по същия въпрос, части, от които е разглеждала, като така е обосновала разбирането си за наличие предпоставки и по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Изложено е и становището на касатора относно приноса на пострадалата. След интерпретация на т.4 на ТРОСГТК №1/09г. е поставен въпроса – „ Следва ли съдът при определяне на размера на дължимото от ответника застрахователно обезщетение да се съобразява и съпоставя същото с размера на застрахователните лимити, определени от закона в нормата на чл.288 от КЗ”. Страната пространно е изложила своето разбиране за приложение на чл.52 ЗЗД и чл.266 КЗ, като е направено оплакване, че въззивният съд е приел като справедлив размер на обезщетението, този който „не се доближавал” до лимита на застрахователното покритие. Пространно е развито разбирането на страната в тази насока.
Касаторът Н. не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Дори и първият поставен въпрос да се приеме за релевантен, въпреки, че не е свързан с мотивите на въззивния съд, а с оплакването за неправилност на акта в контекста на становището на страната по спора, то налице би било само общото основание. Соченият критерий по чл.280, ал. 1, т.1 ГПК по отношение на така поставения въпрос не се установява от приложената задължителна практика – цитираното ОСНК №61/83г., от чиито разрешения въззивният съд не се е отклонил, тъй като изрично е приел, че водачът на МПС в случая виновно е нарушил правилата за движение, поради което е налице предпоставка за ангажиране отговорността на застрахователя.Т.е. въззивният съд е съобразил отговорността му, но е приел наличие и на съпричиняване на вредоносния резултат с оглед конкретно установените факти по делото. След като е налице задължителна практика по този въпрос и съдебното решение не е в противоречие с нейните разрешения, ирелевантно за наличие приложно поле на касационно обжалване е поддържаното наличие на каузална практика в същия смисъл. Без правно значение за производството по чл.288 ГПК са направените оплаквания за неправилност на съдебния акт, които се квалифицират по чл.281 ГПК и се разглеждат само ако бъде допуснато касационно обжалване на решението.
Касаторът не обосновава валиден довод за приложно поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. С оглед разгледаната дефинитивност на общото основание не е релевантен поставения от Н. въпрос във връзка с това основание, тъй като той не е бил част от предмета на спор и въобще не е разглеждан от въззивния съд. Същият е извършил преценка за основателност на исковете само с оглед приложението на чл.52 и чл.51, ал.2 ЗЗД,. Въпросите свързани с приложението на посочените норми са изяснени със задължителна практика/ както сама е отбелязала и страната/, по отношение на която не са сочени доводи за наличие на отклонение на изводите на въззивната инстанция от нея, а тъкмо обратното страната, чрез пространно развитите си доводи е поддържала извод за това, че съдът следва да се съобразява с други критерии. Освен това, по приложението на чл.52 ЗЗД, е налице и практика, която има задължителен характер, тъй като е постановена по чл.290 ГПК- т.е. налице е и уеднаквяване на практиката. Доводите, свързани с оплаквания за неправилност на решението се квалифицират по чл.281 ГПК и са без правно значение в производството по чл.288 ГПК, такива са и изложените разбирания на страната относно приложението на чл.266 КЗ, както и предложенията, свързани с начина на определяне на обезщетенията при непозволено увреждане, които са ирелевантни за наличие основанията по чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1344 от 31.01.2012 г. по гр.д. № 2919/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: