5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 531
гр.София,
14.11.2018 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 2901 описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение № 1450 от 08.05.2018. г., постановено по ч.гр.д. № 5964/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение по гр.д. № 13 538/2016 г. по описа на Софийски градски съд за връщане искова молба вх.№140 478/03.11.2016г. в частта по предявените искове срещу МВР и за прекратяване на производството в частта по исковете срещу П. на РБ.
Частният жалбоподател – М. А. Г. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното определение поради постановяването му при допусната очевидна неправилност. Моли същото да бъде отменено, като бъде отменено и потвърденото с него първоинстанционно определение и се разпореди разглеждане на исковата й молба по същество.
С определение от 20.07.2018г. Върховният касационен съд, като е констатирал, че жалбоподателката прави довод за очевидна неправилност на обжалваното въззивно определение , а с определение от 04.06.2018 г. на Конституционния съд по к. д. № 10/2018 г. е допуснато разглеждане по същество искането на състав на ВКС за установяване на противоконституционност на чл. 280, ал.2 ,пр.3 ГПК , /посл. изм. и доп. – ДВ, бр. 102 от 22.12.2017 г., в сила от 22.12.2017 г./ в частта: „…както и при очевидна неправилност“ , е спрял производството по делото до произнасяне на решение по конституционното дело.
Съставът на ВКС, ІV г.о. като констатира, че с решение от 06.11.2018г. по к.д.№10/2018г. КС на РБ е отхвърлил искането на тричленен състав на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от Гражданския процесуален кодекс (обн. – ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., посл. изм. и доп. – ДВ, бр. 65 от 07.08.2018 г.) в частта: „…както и при очевидна неправилност.“, намира, че следва да възобнови производството по настоящето делото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С искова молба от 03.11.2016г. М. Г. е поискала да бъдат осъдени П. на РБ и МВР да й заплатят солидарно обезщетение за нанесените й неимуществени вреди в размер на 750 000 лева и имуществени такива в размер на 2 045 500 лева , произтичащи от незаконното й задържане под стража по прокурорска преписка №3467/2009г. на Софийска градска прокуратура.
С определение от 27.02017г. ГС София е оставил исковата молба без движение с указания ищцата да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 10 лева, да посочи обстоятелства, от които произтича солидарната отговорност на двамата ответника, да посочи обстоятелства, на които основава иска си срещу МВР, да уточни вида на страданията си, за които претендира обезщетение и да посочи по какво претенцията й срещу П. на РБ по гр.д.№8827/2015г. на ГС София.
С определение от 04.09.2017г. ГС София е прекратил производството по иска срещу П. на РБ и е върнал исковата молба срещу МВР. Изложил е съображения за това, че срещу П. на РБ за същото искане и на същото основание има по-рано заведено дело, поради което по-късно заведеното такова подлежи на прекратяване на основание чл.126, ал.1 ГПК.
По отношение на исковата молба срещу МВР съдът е приел, че същата не отговаря на изискванията на чл.127 е чл.128 ГПК и страната не е отстранила в срок нередовностите й, поради което на основание чл.129, ал.3 ГПК я е върнал.
С обжалваното въззивно опредление АС София по отношение прекратяване производството срещу П. на РБ е прието, че по искова молба с идентично искане е образувано гр. д. № 8827/2015 г. на ГС София е ищцата не би могла в по – късен момент отново да предявява претенции за изплащане на обезщетение за причинени вреди от същото вредоносно действие на П. поради забраната на чл. 126, ал. 1 ГПК. Съдът е посочил, че в случай, че се образува такова производство в по – късен момент, съдът е длъжен да го прекрати и не отговаря на обективно изложеното в двете искови молби твърдението на Г. в частната жалба, че двете дела се различават, с оглед посочените правопораждащи факти, поради което не намира приложение и разпоредбата на чл. 213 ГПК, според която съдът може да съедини за разглеждане дела, в които участват едни и същи лица или които имат връзка помежду си, но производствата по тях следва да са допустимо образувани, какъвто не е случаят.
По отношение връщане исковата молба срещу МВР съдът е приел, че ищцата не е изложила никакви конкретни обстоятелства, от които произтичат претенциите й– липсва посочване на какво лечение е била подложена, какви лекарства е приемала, каква точно усилена храна й е била предписана и т. н., съответно какви разходи е извършила за закупуване на лекарствата, храната, ползване на услуги от специалисти, като по същия начин стои въпросът за обезщетението по т. 4 за бъдещи вреди – не е посочено в какво точно се изразява „спадането на клиентелата“, какви са били очакванията за реализиране на доходи и от предоставянето на какви услуги. Прието е, че липсата на изпълнение за отстраняване нередовностите на исковата молба мотивира и въззивната инстанция да приеме, че същата е останала нередовна, поради което при приложение на чл. 129, ал. 3 ГПК подлежи на връщане.
Частната касационната жалба е постъпила в законовия срок от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие. Тя е допустима съгласно чл.280, ал.3 ГПК в последна редакция.
С оглед соченото основание за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира, че следва да съобрази даденото разрешение в мотивите на КД№10/2018г. , където се посочва, че „Предпоставката „очевидна неправилност”, както вече беше посочено, е бланкетно формулирано правно понятие, чието попълване с точно и ясно съдържание е правно възможно чрез съществуващите методи на тълкуване. В дейността си по осъществяване на върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища, ВКС е призван да разкрие правния смисъл на законовия критерий „очевидна неправилност”, като приложи утвърдените методи на тълкуване и осигури съчетанието между обществения интерес от законосъобразно, предвидимо и справедливо правораздаване и частния интерес на страните от разрешаването на конкретен правен спор”. Посочва се също така, че „При селекцията на касационните жалби, извършвайки преценка на уредените в чл. 280, ал. 2 ГПК предпоставки за достъп до касационен контрол, ВКС тълкува и попълва с конкретно съдържание абстрактното правно понятие „очевидна неправилност“ в съответствие с предоставените му от законодателя правомощия с оглед на конкретно дело.”
В контекста на така изложените съображения Върховният касационен съд намира, че в обжалваното определение е допусната очевидна фактическа грешка в частта му, с която е върната исковата молба по исковете на М. Г. срещу МВР. Съдът е изложил съображения , които по същество имат отношение към това дали ищецът е носител на претендираното субективно материално право или право, което е накърнено. Съобразно констатнтната практика на ВКС тези въпроси , както и въпроса, ако спорното съществува, съответно дали ответникът неоснователно оспорва, накърнява или претендира същото право, са въпроси, които се разрешават по съществото на спора, а не касаят допустимостта на исковото производство. В тази хипотеза не е налице нередовност на исковата молба изразяваща се в противоречие между обстоятелствена част и петитум, в който случай съдът трябва да предприеме действия по чл.129, ал.2 ГПК. Ищецът е длъжен да индивидуализира спорното материално право в исковата си молба чрез основанието и петитума на предявения иск, а съдът следва да определи какво е правното основание на предявения иск и да се произнесе по неговата основателност. Неясноти и противоречия, които не касаят редовността на исковата молба съдът може да отстрани като укаже за тях в проектодоклада по чл.140 ГПК и задължително да ги изясни чрез въпроси по чл.145 , ал.1 ГПК и указания по чл.145, ал.2 ГПК. Обстоятелствата, на които се основава претенцията на ищеца следва да са ясно посочени в доклада на съда по чл.146 ГПК, като по този начин страните, включително самият ищец да могат да ги пояснят или да възразят, ако съдът неточно ги е докладвал.
Ето защо обжалваното определение следва да се отмени в тази му част и делото да се върне за продължаване съдопроизводствените действия по този иск.
Що се касае до същото определение в частта му, с която е прекратено производството по отношение иска срещу П. на РБ на основание чл.126, ал.1 ГПК, то настоящият състав намира, че същото е постановено в съответствие с процесуалния закон и следва да се остави в сила. Правилно е прието, че когато по искова молба с идентично искане е образувано гр. д. № 8827/2015 г. на ГС София , то ищцата не би могла в по – късен момент отново да предявява претенции за изплащане на обезщетение за причинени вреди от същото вредоносно действие на П., а образуваното производство по такъв иск се прекратява. Процесуалната норма е императивна и е приложена точно от въззивния съд.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч.гр.д.№2901/2018 г. на ВКС, ІV г.о. след произнасяне на КС на РБ по к.д.№ 10/2018 г. с решение.
допуска касационно обжалване на определение № 1450 от 08.05.2018. г., постановено по ч.гр.д. № 5964/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта му , с която е потвърдено определение по гр.д. № 13538/2016 г. по описа на Софийски градски съд за връщане искова молба вх.№140 478/03.11.2016г. по предявените искове от М. Г. срещу МВР.
ОТМЕНЯ определение № 1450 от 08.05.2018. г., постановено по ч.гр.д. № 5964/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд и потвърденото с него определение по гр.д. № 13 538/2016 г. по описа на Софийски градски съд за връщане искова молба вх.№140 478/03.11.2016г. по предявените искове от М. Г. срещу МВР.
ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване съдопроизводствените действия по предявените искове от М. Г. срещу МВР.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1450 от 08.05.2018. г., постановено по ч.гр.д. № 5964/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта му , с която е потвърдено определение по гр.д. № 13 538/2016 г. по описа на Софийски градски съд за прекратяване производството по искова молба вх.№140 478/03.11.2016г. по предявените искове от М. Г. срещу П. на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: