3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 531
С., 15,06,2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №3259/2015 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗД [фирма] – [населено място] против решение № 180 от 13.07.2015 г. по т.д. № 81/2015 г. на Великотърновски апелативен съд.
Ответникът по касация – С. Й. Й. със съгласието на неговата майка Й. Й. – М., чрез пълномощника му – адв.М. Н. е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът, чрез пълномощника си- адв. М. Г. е поддържал, че правния въпрос „ на материалното право, свързан с критерий за определяне на справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение” бил разрешен в противоречие със задължителна практика- ППВС № 4/68г. и изброени решения на ВКС. Касаторът е посочил примерно основание за допускане на касационно обжалване, като е цитирал част от решение по чл.290 ГПК – № 93/11 на ВКС , ІІ т.о. във връзка с приетото с това решение относно понятието „ справедливо „ обезщетение и от това е извел, че и настоящето решение следвало да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като съобразно ППВС №4/68г. била присъдена прекомерно завишена сума.В тази връзка е интерпретирана и възпроизведена част от постановлението. Разгледани са и решения, постановени по чл.290 ГПК, с които е третиран въпроса по приложението на чл.52 ЗЗД, като в тази връзка са развити и оплаквания за неправилност на приетото от ВТАС. Направено е оплакване, че исковете са уважени без да е съобразена икономическата конюнктура в страната, състоянието на икономическа криза. Посочено е , че с оглед така депозираното изложение, според него били налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Формулираният от него въпрос, дори и да бъде възприет за релевантен въпреки, че е общ и не е обоснован с решаващите изводи на състава, установява само общото основание за допускане на касационно обжалване.
Касаторът е поддържал, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.Това основание, предполага обосноваване от негова страна, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен конкретно поставен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК на ВКС на РБ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретни актове и излагане на доводи, свързани с наличие на такова противоречие. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не са развитите оплаквания за неправилност на акта, нито общите доводи за значението на присъжданите обезщетения по чл.52 ГПК. Както бе отбелязано дори и да се приеме, че е поставен въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД и страната сочи противоречие с изброената практика, то отново не се обосновава релевантен довод за допускане на касационно обжалване, поради фактическия характер на доводите. Обстоятелството, че съдилищата определят различни по размер обезщетения при непозволено увреждане не обосновава становището на касатора за наличие предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, нито по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като не е свързано с формирането на противоречива практика при тълкуването на нормата-съдържанието и обхвата й са изяснени чрез нормативна практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г./ както е посочила и страната/, с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове, съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Доколкото липсва обосноваване на противоречие по правен въпрос с тази практика, то не е налице и валидно обосновано основание за допускане на касационно обжалване.Този извод се налага и поради това, че не са сочени доводи за наличие на отклонение на изводите на въззивната инстанция от нея, а общо е развито оплакване, че съдът не е спазил дадените по тълкувателен път указания, което не обосновава основателен довод за наличие на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а съставлява общо оплакване за неправилност на изводите по размера на обезщетението, което е ирелевантно в производството по чл.288 ГПК.Наличието на задължителна тълкувателна практика по въпроса,общо поставен от касатора, изключва приложимост на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 180 от 13.07.2015 г. по т.д. № 81/2015 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: