О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 531/15.12.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на десети декември две хиляди и девета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
Ч.гр.д.Nо 385/ 2009 година и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по параграф 2 ал.9 от ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218а б.”в” ГПК/ отм./
Д. Й. Б. от гр. З. обжалва и иска да се отмени Определение Nо 19 от 28.01.2009 г.на Смолянския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. Nо 12/2009 година. Поддържа се, че обжалваното определение, в частта , с която се отменя разпореждането е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила досежно приложимия процесуален закон в производството за издаване на изпълнителен лист както и валидността на проверения акт на първата инстанция.
С молба от 30.05.2009 година С. Б. , като законен наследник и универсален правоприемник на покойния И. Б. / страна по делото/ е поискал присъединяване към подадената пред въззивния съд частна жалба на Д. Б.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.214 ал.1 ГПК/ отм./ и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
В срока по чл. 215 ГПК/ отм./ не е постъпило писмено възражение от противната страна.
С обжалваното определение, окръжният съд е обезсилил Разпореждане от 26.09.2007 година на Златоградския районен съд за издаване на изпълнителен лист по Решение Nо 291 от 27.07.2007 година по гр.д. Nо 46/2007 година по чл. 53 ал.2 ЗКИР и е отхвърлено искането за издаване на изпълнителен лист на влязлото в сила решение по цитираното решение, както и е обезсилил издадения изпълнителен лист.
Молбата за издаване на изпълнителен лист, въз основа на влязлото в сила решение по гр.д. Nо 46/2007 година на Златоградския районен съд е подадена на 26.09.2007 година и на същия ден е разпоредено издаването на изпълнителен лист. Висящността на производството по издаване на изпълнителен лист е факт към датата на влизане в сила на ГПК от 2007 година – а именно 1.03.2008 година , поради което и издаването на изпълнителния лист , както и проверката за законосъобразност се подчинява на правилата на отменения ГПК- арг.§ 2 ал.9 от ПЗР на ГПК от 2007 година .
Съгласно правилата , установени чл.242- 244 ГПК/ отм./във вр. с чл. 237 ал.1 б.”а” ГПК/ отм./ ,по искането за издаване на изпълнителен лист по посочения процесуален ред , съдът следва да се произнесе с определение , като мотивира наличието на предпоставките , визирани като процесуално задължение в чл. 243 ГПК/ отм./ т.е. след проверка редовността от външна страна на подлежащият на принудително изпълнение съдебен акт/ изпълнителен титул/ и др.- в случая налице ли е принудително изпълняемо влязло в сила съдебно решение. Разпореденото от съда „ДА” по молбата за издаване на изпълнителен лист следва да бъде квалифицирано именно като такъв съдебен акт, след като няма спор че е налице постановено позитивно решение на съда по чл. 53 ал. 2 ЗКИР, влязло в сила.
Правилно и законосъобразно окръжният съд е приел, че въз основа на влялото в сила решение по чл. 53 ал.2 ЗКИР, с което искът е уважен , не може да бъде реализирано индивидуално принудително изпълнение. Макар и да не може да се сподели извода на съдебния състав, че искът по чл. 53 ал.2 ЗКИР е само положителен установителен иск за собственост към минал момент , тъй като с разпоредбата на чл. 53 ал.2 ЗКИР е уреден специален ред за установяване на факт на грешка или непълнота в кадастралната карта и кадастралните регистри, резултат на спор за материално право т.е. безспорно имлицитното предполагащ разрешаване на спор за собственост между страните , но не поради самия спор за принадлежността на правото на собственост, а за да бъде установено твърдението за непълнота или грешка в КК и кадастралните регистри , то крайният извод , че решението по чл. 53 ал.2 ЗКИР , с което се установява грешката или непълнотата в КК не съставлява надлежен изпълнителен титул за реализиране пряка защита , по принудителен ред, на вещното право, е правилен , обоснован и съобразен със закона. Като съдебно исково производство , искът по чл. 53 ал.2 ЗКИР е уреден като „субсидиарен” – т.е. необходимостта от провеждането му възниква само и доколкото административното производство по чл. 134 ал.2 т.2 ЗУТ не може да бъде завършено поради спор за собственост. Правилно окръжният съд е приел, че защитата на самото вещно право не може да бъде реализирано по принудителен ред само въз основа на решението по уважения иск за грешка или непълнота в КК , доколкото няма завършена административна процедура и уважен ревандикационен иск, след като имплицитно включения установителен иск за собственост е само елемент от предмета на спора по чл. 53 ал.2 ЗКИР, с преюдициално значение.
В частта по разноските , проверяващият съд правилно и законосъобразно е констатирал, че определението е тази част не е обжалвано , а проверката може да бъде извършена само в случите на обжалване.
По изложените съображения , състав на ВКС- второ отделение на гражданката колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА Определение Nо 19 от 28.01.2009 г.на Смолянския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. Nо 12 / 2009 година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :