4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 531
С. 15.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести март, две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 1254/2014 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], с управител М. Д. Д., подадена чрез адвокат Д. С. срещу въззивно решение № 73 от 24.07.2013 г. по гр.д. № 53/2013 г. на Бургаски апелативен съд, с което като е оставено в сила решение от 2.05.2007 г. по гр. дело № 2940/2006 г. на Софийски градски съд са отхвърлени предявените от дружеството срещу Столична община иск за заплащане на сумата от 46 990 000 лв., представляваща обезщетение за претърпяни имуществени вреди- пропуснати ползи, поради незаконно бездействие на служители на общината, частично предявен от общо дължимо обезщетение от 94 000 000 лв., и лихва за забава в размер на 16 446 500 лв.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че решението е неправилно и необосновано. Според жалбоподателя изводът на въззивния съд, че в случая се касае за гражданскоправни отношения, а не за бездействие на органи и длъжностни лица на ответника бил неправилен, както и че позоваването едва в писмената му защита на чл.12 ЗЗД било изменение на иска, което е недопустимо пред въззивната инстанция. Твърди, че от обстоятелствената част на исковата молба ставало ясно, че се касае до преддоговорни отношения между страните по делото, като предявеният иск е с правно основание чл.1ЗОДОВ за пропуснати ползи от бездействието на ответната страна във връзка с направено предложение от дружеството за сключване на договор. Според жалбоподателят при постановяване на решението въззивната инстанция е допуснала нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон. Процесуалните нарушения се изразяват в отказ на съдебния състав да се отведе от делото, поради което решението било постановено от незаконен състав; при наличие на частна жалба срещу определението, с което съставът е отказал да се отведе от разглеждане на делото, същата не била администрирана своевременно, а след постановяване на решението; при наличие на частна жалба, която следва да се администрира до ВКС съдът неправилно не отменил хода на делото. Нарушенията на материалния закон се изразяват в това, че при доказано бездействие от страна на ответника, постигната договореност за сключване на договор за съвместна дейност и доказана изправност на дружеството в тези взаимоотношения съдът неправилно отхвърлил иска. Излагат се съображения във връзка с приложението на чл.12 ЗЗД и предвид събраните по делото доказателства се прави извод за основателност на иска. При тези оплаквания се поддържа, че е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Прави се искане за изпращане на делото в друг равен по степен съд на държава членка на ЕО.
Ответната страна – Столична община не е подала писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение, Бургаският апелативен съд е оставил в сила решението на Софийски градски съд, с което предявеният от [фирма], [населено място] срещу Столична община частичен иск за заплащане на сумата от 46 990 000 лв., представляваща обезщетение за претърпяни имуществени вреди- пропуснати ползи, поради незаконно бездействие на служители на общината, от общо дължимо обезщетение от 94 000 000 лв., ведно с лихва за забава в размер на 16 446 500 лв. е отхвърлен. В. съд е изложил съображения, че не са налице основанията от фактическия състав на чл.1 З. за ангажиране отговорността на Столична община за вреди, причинени на дружеството. Според съда отправеното от дружеството до общината предложение на 21.06.1999 г. за изграждане на гаражи за автомобилите на територията на С. и заявената готовност, при проявен интерес от нея за среща, с цел преговори и сключване на споразумения налага извод, че се касае до оферта за провеждане на преговори за бъдещо евентуално сключване на сделка, т.е. за граждански правоотношения, в които страните са равнопоставени. В тези правоотношения чл.1 З. е неприложим, а липсват фактически твърдения за бездействие на органи и длъжностни лица от общината при изпълнение на административна дейност- дейност, свързана с властнически правомощия.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за изпращане на делото в друг равен по степен съд на държава членка на ЕО, тъй като не е предвидена такава правна възможност.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване, поради следното:
Съгласно възприетото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, жалбоподателят е длъжен в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, да формулира точно и ясно правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с обжалваното въззивно решение, като ВКС не е задължен да го извежда. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. Видно от съдържанието на изложението, цитирано по-горе, в същото липсва формулиран такъв правен въпрос. В него се съдържат съображения за неправилност на решението поради материалната му незаконосъобразност и допуснати нарушения на процесуалните правила – основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. За да се стигне до обсъждане по съществото на правния спор, обаче, трябва да се преодолеят изискванията за допускане на касационното обжалване предвидени в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК. Това е така, защото преценката за законосъобразност на въззивното решение, ще се извърши след допускането му до касационно обжалване, в производството по чл. 290 ГПК. Н. на правния въпрос, както е в настоящия случай, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 73 от 24.07.2013 г. по гр.д. № 53/2013 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: