3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 531
София , 15.09.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
т.дело № 4103/2013 година
Производство по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез адвокат Е. М. срещу въззивно решение № 2547 от 28.08.2013 г. по гр.д.№ 315/2013 г. на Благоевградския окръжен съд, в частта му, с която е оставено в сила решение№ 375 от 11.02.2013 г. по гр.д.№ 1394/2012 г. на Районен съд-Сандански, отхвърлящо предявения от касатора иск по чл.422 ГПК във вр. с чл.213 КЗ срещу В. М. Ц. за разликата от 1 824.79 лв. до 12 709.99 лв.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност, а допускането на касационното обжалване е обосновано с наличие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответникът В. М. Ц. не е изразил становище по касационната жалба.
Настоящият състав на ВКС, ТК, второ отделение, като разгледа касационните жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че в резултат на неплащане на лизингови вноски по сключен между [фирма] и В. Ц. договор за финансов лизинг и след изплащане на застрахователното обезщетение, се е породило правото на встъпилия в правата на лизингодателя ищец да предяви регресните си права. Отчитайки момента на прекратяване на лизинговия договор, съдът е редуцирал иска до размер на 1 824.79 лв. В тази насока са съобразени клаузите на застрахователния договор, сключен между [фирма] и [фирма] с предмет – застрахователно покритие на всички дължими вноски по лизинга – неплатени вноски, вкл. и тези с ненастъпил падеж. Обстоятелството, че застрахователят е изплатил на застрахованото лице /лизингодател/ по-голям размер обезщетение на база застрахователния договор, е счетено за ирелевантно.
Настоящият състав на Търговска колегия, второ отделение намира, че липсват основания за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Като значим за изхода на делото е формулиран следният материалноправен въпрос: „ В случаите на имуществена застраховка „Срещу разни финансови загуби” по т.16, раздел ІІ от Приложение № 1 от Кодекса за застраховането, когато финансовите загуби произтичат от неплащане на лизингови вноски по договор за финансов лизинг/съответно застрахователното покритие по сключената застраховка обхваща уговорените между застрахованото лице и трето лице лизингови вноски по договора за лизинг/, при условие, че са изпълнени условията по застрахователната полица, дали застрахователното обезщетение се формира от размера на всички неплатени лизингови вноски по договора за лизинг или само тези с настъпил падеж до датата на прекратяване на договора за лизинг”. Касаторът поддържа, че са налице противоречиви разрешавания от съдилищата по този въпрос, като се позовава на следните съдебни актове: решение по гр.д.№ 190/2012 г. и решение по гр.д.№ 114/2012 г., и двете на Районен съд-Велики Преслав; решение по т.д.№ 73/2012 г. на Окръжен съд – Враца и решения на Софийски градски съд, постановени по: т.д. № 2532/2012 г., гр.д. № 13234/2011 г. и по гр.д. № 16345/2011 г.
Поставеният от касатора правен въпрос е относим към предмета на делото и обусловя наличието на основната предпоставка за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изводът за неоснователност на суброгационното право на застрахователя за периода след разваляне на договора за лизинг и връщане на лизинговата вещ, е направен с след съобразяване, че действието на лизинговия договор се е прекратило занапред, а с отпадането на действието му отпада и основанието, на което лизингополучателят се е задължил да заплаща лизингови вноски. Ако след прекратяване на договора се продължи ползването на лизинговата вещ, не се дължи според съда вече изпълнение на договорни задължения, а обезщетение, между които няма идентичност.
Независимо от наличието на общия селективен критерий, за пълнота следва да се отрази, че по формулирания от [фирма] правен въпрос е относима съществуващата, задължителна за долустоящите на ВКС съдилища, практика – решение № 191 от 09.03.2011 г. по т.д. № 92/2010 г., ІІ т.о. на ВКС, според което уговореният изключен риск – връщане на лизинговото МПС от лизингополучателя следва да се тълкува в смисъл, че при предсрочно прекратяване на договора за лизинг и връщане на лизинговия обект преди изтичане на лизинговия период, застрахователят не дължи плащане на застрахователно обезщетение за съответните лизингови вноски за периода от връщане на лизинговия обект до крайния срок на договора за лизинг. Постановеното по реда на чл.290 ГПК решение се споделя изцяло и от настоящия съдебен състав, като то е съобразено от въззивната инстанция при произнасяне по спорното право. С оглед вече уеднаквената съдебна практика, не следва да се преценява поддържаното от този касатор допълнително основание за достъп до касация – т.2 на чл.280, ал.1 ГПК и съответно да се обсъждат приложените към жалбата копия от съдебни актове на съдилищата/цитирани по-горе/.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на решението на въззивния съд.
Водим от горното, Върховния касационен съд,Търговската колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2547 от 28.08.2013 г. по гр.д.№ 315/2013 г. на Благоевградския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: