О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 531
С., 16.06.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 736 по описа за 2017г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от С. А. Л. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Д. против въззивно решение № 1494 от 18.11.2016г. по в.гр.д. № 2065 по описа за 2016г. на Пловдивски окръжен съд, с което изцяло е отменено решение № 1977 от 10.06.2016г. по гр.д.№ 192/2016г. на Районен съд Пловдив и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявения иск срещу А. В. П. за заплащане на сумата 13 200лв., неизплатена част от адвокатско възнаграждение по договор от 31.10.2012г., дължима поради оттегляне на поръчката, ведно със законната лихва, считано от 8.01.2016г. и са присъдени разноски.
В. съд е постановил акта си като е приел, че ищецът не е доказал да му е учредена представителна власт за претендираната поръчка /във връзка с образуване и водене на гр.д.№ 587/2014г. на ПОС/ и лично да е извършил каквито и да е било действия по сключения договор на 31.10.2012г. Липсата на доказателства за реално извършени действия от претендиращия, е мотивирала съдът да приеме, че след оттегляне на поръчката довереникът не дължи заплащане на доверителя направените до този момент разходи по изпълнението.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват, както нейната допустимост поради липса на предпоставките за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК, така и основателност. Счита, че решенията, на които се позовава касатора са несъотносими. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 700лв., реалното извършване на които удостоверява с представен договор за правна защита и съдействие от 25.01.2017г., в който е посочено, че сумата е заплатена в брой.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
К. се позовава на сключен между страните договор за поръчка от 31.10.2012г., по силата на който, в качеството си на довереник, е „приел да извърши от името и за сметка на доверителя действия за защита и реализиране на правата и интересите му относно нанесените му имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 12.10.2012г. на пътя между [населено място] и [населено място], за което е образувано ДП № 726:2012г. по описа на РУП К.”/чл.1/. За изпълнението на тези задължения, доверителят дължи на довереника „възнаграждение в размер на 20% от сумата”/чл.3/, което е „платимо незабавно след изплащане на обезщетение от виновното лице”/чл.5/. Изрично е уговорено, че „с оглед изпълнение предмета на договора доверителят се задължава да упълномощи довереника с нотариално заверено пълномощно, неразделна част от настоящия договор” /чл.2/. Такова пълномощно по делото не е представено.
С оглед мотивите на въззивният съд касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по следните два въпроса: 1. Може ли довереникът да извърши възложените му действия чрез трето лице /чл.283 ал.2 ЗЗД/ или е необходимо да разполага с представителна власт, даваща му и възможност за преупълномощаване, който счита, че се разрешава противоречиво от съдилищата, като се позовава на решение от 20.06.2012г. по гр.д.№ 942/2012г. на ОС Бургас и
2. Ако в нарушение на чл.283 ал.2 ЗЗД довереникът възложи извършване на определени действия на трето лице, той има ли право да получи възнаграждение, по който счита, че не е налице установена практика.
Според настоящият съдебен състав, по поставените от касатора въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, първо защото не са от значение за изхода на спора и второ, защото не са налице посочените от касатора специални основания – посоченото решение на ОС Бургас не е постановено по идентичен на първия поставен въпрос /не може да обоснове наличие на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК/, а по вторият е налице трайно установена съдебна практика, което изключва приложение на посоченото от касатора основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
По първия поставен въпрос:
Съгласно т.3 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№1 /2009г. на ОСГТК на ВКС, въпросът се разрешава противоречиво от съдилищата когато правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение по същия правен въпрос. В случая решението от 20.06.2012г. по гр.д.№ 942/2012г. на БОС е постановено по различен от настоящия случай. При него съдът е приел, че довереникът е изпълнил лично поръчката да осигури на довереника гуми /като само доставката е извършена от трето лице/ и довереникът не е възразил. В настоящият случай – мотивите на въззивният съд са, че въобще не е възлагана поръчка за извършване на действията /по гр.д.№ 587/2014г. на ПОС/, за които конкретно се претендира възнаграждение, с оглед липсата на упълномощаване на адвокат Л. по делото. Правният извод на въззивният съд /правилността на който в настоящето производство не подлежи на контрол/ за липса на възложени на адвокат Л. действия, въобще изключва релевантността на поставения от касатора въпрос за възможност тези действия да се извършват чрез трето лице. В този смисъл поставеният въпрос не е свързан с решаващите мотиви на въззивния съд, не е от значение за изхода на спора и не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост. Същите аргументи са валидни и за втория поставен въпрос, касаещ хипотеза на възлагане извършване на определени действия на трето лице в нарушение на чл.283 ал.2 ЗЗД. Освен това въпросът, по начинът по който е поставен от касатора съдържа условието, че довереникът е възложил извършване на определени действия на трето лице, което условие обаче не е прието за установено в конкретния случай от въззивния съд.
По същия въпрос не е и налице и специалното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Съгласно т.4 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№1 /2009г. на ОСГТК На ВКС – правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид, настъпили в законодателството и обществените условия промени. Установената практика е, че при сключен договор за поръчка /какъвто в случая във връзка с гр.д.№ 587/2014г. на ПОС възивният съд е приел, че не е налице/ доверителят е длъжен да заплати на довереника уговореното възнаграждение. Същата не се тълкува неточно, не се налага осъвременяването й и нормите на закона са ясни и пълни.
С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1494 от 18.11.2016г. по в.гр.д. № 2065 по описа за 2016г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА С. А. Л. от [населено място] [улица] вх.В партер, ЕГН [ЕГН] да заплати на А. В. П. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] вх.А ет.3 ап.6 сумата от 700лв. /седемстотин лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :