1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 531
гр.София, 18.06.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1800/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Г. К. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 670 от 30.01.2019 г. по гр.д.№ 8331/ 2018 г., с което е потвърдено изцяло решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 39053/ 2017 г. и по този начин са отхвърлени исковете, предявени от жалбоподателя против „Томболер 5” ЕООД за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 10 от 21.04.2018 г., за промяна на основанието за прекратяването на трудовото правоотношение между същите страни, вписано в трудовата книжка на ищеца; за заплащане на трудово възнаграждение в размер 8 576,36 лв, дължимо за период 30.10.2015 г. – 21.04.2017 г.; за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 28 дни в размер 648,20 лв; за заплащане на командировъчни обезщетения в размер 18 000 лв, за заплащане на направени от ищеца за сметка на ответника разходи в размер 1 115,24 лв.
В приложено към касационната жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят поддържа наличие на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Счита, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд следните (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС) процесуалноправни въпроси: за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви по направените от страните доводи; за задължението на съда да съобрази всички релевантни обстоятелства, които са от значение при формиране на фактическите му изводи; за критериите, които ползва съда при преценка на показанията на заинтересовани свидетели.
Ответната страна „Томболер 5” ЕООД оспорва жалбата с доводи, че не са налице предпоставките за допускане на касационния контрол, тъй като жалбоподателят не е формулирал правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Евентуално излага съображения за правилност на обжалваното решение.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, макар да са неоснователни доводите на ответника, че касаторът не е посочил правни въпроси по чл.280 ал.1 ГПК. В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят е посочил кои правни разрешения на въззивния съд оспорва и в кои конкретно решения на ВКС са дадени противоположните разрешения. С това правните въпроси са повдигнати, а с прецизирането и уточняването им Върховният касационен съд не действа служебно, а процедира съгласно указанията в Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС.
Въззивният съд приел за установено по реда на чл.272 ГПК и чрез излагане на собствени фактически и правни съображения по доводите на страните, че ищецът е работил по възникнало от трудов договор безсрочно трудово правоотношение в ответното дружество на длъжност „шофьор”. На 20.11.2016 г., 03.02., 19.02 и 18.04.2017 г. работникът извършил с дадена му от работодателя служебна дебитна картна нерегламентирани плащания в зала за хазартни игри. На 24.02.2017 г. работникът е наказан дисциплинарно с „предупреждение за уволнение” за извършените плащания на първите три от посочените по-горе дати. По докладна записка от ръководител – транспорт в предприятието от 18.04.2017 г. представляващият работодателя, с писмо от 20.04.2017 г., връчено при отказ, изискал обяснения от работника за четвъртото плащане, а на следващия ден издал заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение. В същия ден работникът отправил изявление до работодателя, че прекратява трудовото правоотношение помежду им без предизвестие поради забавяне на плащането на дължимите му трудови възнаграждения, но то достигнало у работодателя на 24.04.2017 г. На 12.05.2017 г. от работодателя били противозаконно били отнети негови вещи, включително ведомости за заплати, за което било образувано досъдебно производство по негово искане и му било издадено удостоверение от органите на МВР. Всички дължими възнаграждения на ищеца до месец април 2017 г. обаче били платени, което съдът приел за установено от показанията на разпитаната по делото свидетелка К. К.. Съдът отчел обстоятелството, че тази свидетелка живее на съпружески начала с представляващия ответното дружество, но приел, че няма основания да не цени показанията й. Посочил, че тези показания съответстват на останалите доказателства по делото и в тяхна подкрепа е и установената недобросъвестност в процесуалното поведение на ищеца, който не взел конкретно становище връчена ли му е от работодателя дебитната карта, с която са извършени нерегламентираните разплащания. От правна страна съдът извел, че при установените по делото дисциплинарни нарушения на ищеца законосъобразно е наложено най-тежкото предвидено в закона наказание. Посочил, че волеизявлението на работника за прекратяване на трудовото правоотношение не е породило ефект, тъй като към момента на извършването му всички дължими възнаграждения и обезщетения са му били заплатени. Неплатени, но и неизискуеми към онзи момент били само дължимото трудово възнаграждение за месец април 2017 г. и дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Преди предявяването на исковете обаче и тези задължения били платени от работодателя на работника, поради което исковете, квалифицирани по чл.128 КТ и чл.224 КТ съдът намерил за неоснователни. Като неоснователни били отхвърлени и претенциите за плащане на командировъчни обезщетения (поради установеното им предварително заплащане от работодателя) и за направени от работника за сметка на работодателя разходи (поради липса на каквито и да е доказателства за извършването им).
С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, поставените процесуалноправни въпроси са обуславящи, но не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Съдебните решения, на които жалбоподателят се позовава, не са относими за конкретния случай. При извършения по делото доказателствен анализ съдът е съобразил установената практика, според която в мотивите на решението той трябва да обсъди всички доказателства, въз основа на които намира едни от правнорелевантните факти за установени, а други за неосъществили се (решение № 180/ 25.06.2014 г. по гр.д.№ 991/ 2014 г., III г.о., ВКС) и е длъжен да изложи мотиви по възраженията на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права (решение № 27/ 02.02.2015 г. по гр.д.N 4265/ 2014 г., ІV г.о., ВКС и цитираните в него). Това той може да стори и чрез препращане по реда на чл.272 ГПК, когато фактическите и правните му изводи съвпадат с тези на първата инстанция – при съвпадение и на крайния резултат и при условие че е еднаква по обем решаващата дейност на всяка инстанция (решение № 117/ 12.08.2013 г. по т.д.№ 921/ 2012 г., І т.о., ВКС), като отговори на доводите във въззивната жалба. Съобразена е и практиката, установена във връзка с преценката на показанията на заинтересовани свидетели. Заинтересоваността на свидетеля може да се отрази както на начина, по който той възприема фактите, така и на неговата оценка за тях, а също и на начина на възпроизвеждането им в показанията пред съда. Това може да се отнася за всички факти или само за някои от тях, поради което съдът е свободен да прецени дали да се довери на тези показания и в каква степен (решение № 800/ 22.03.2011 г. по гр.д.№ 776/ 2009 г., IV г.о.).
По изложените съображения съдът намира, че не е налице твърдяното от касатора основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 670 от 30.01.2019 г. по гр.д.№ 8331/ 2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: