3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№531.
С. 20.06. 2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 106/2011 година
Производство по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма] срещу разпореждане от 19.11.2010 г. по гр.д.№ 9819/2010 г. на Софийски градски съд, Четвърто „Г” отделение с което като просрочена е върната въззивната жалба на дружеството срещу решение № ІІ-56-25/14.03.2010 г. по гр.д.№ 47517/2009 г. Софийски районен съд, 56 с-в.
Частният жалбоподател подържа, че въззивната жалба е била изпратена по пощата на 19.04.2010 г., видно от датното клеймо на пощенския плик (лист 15), приложен по делото. Моли да бъде отменено като неправилно обжалваното разпореждане.
Ответникът [фирма] оспорва допустимостта на частната жалба, като с отговора си по чл.276, ал.1 ГПК е правил искане за събиране на доказателства относно срока на пратката. С Писмо изх.№ 04-00-1643 15-11/2010 г., на [фирма] – ТП ”Софийски пощенски съобщения”са представени вътрешните нормативни правила, регламентиращи обработването и придвижването на пратките. Посочил е, че при обикновена вътрешна пратка, опис не се прави и информация относно действителната дата на подаване в пощенските служби не се съдържа.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
По същество частната жалба е неоснователна.
В съобразителната част на обжалваното разпореждане е посочено, че съобщението за постановеното от първоинстанционния съд решение е връчено на 06.04.2010 г., срокът за обжалването му по чл.259, ал.1 ГПК е изтекъл на 20.04.2010 г., а въззивната жалба е постъпила в съда на 23.06.2010 г. Със същото е констатирано, че се касае до втора поред въззивна жалба, подадена от [фирма] на 18.05.2010 г., върната с влязло в сила разпореждане от 11.06.2010 г. на СРС, 56 с-в, поради което счел, че постановеното от него решение е влязло в законна сила, поради което разпоредил връщането на поредната въззивна жалба.
Настоящият състав приема, че направения от състава на Софийски градски съд извод е правилен. Представеният по делото пощенски плик не може да бъде свързан с въззивната жалба. Липсват каквито и да било данни за съдържанието на пратката. Датното клеймо на приемащата пощенска станция е неясно. То не може да бъде съпоставено с периода на датното клеймо на изпращащата ПТП, което сочи 26.06.2010 г. – период на обработка на пратката повече от два месеца, при нормативно определен максимален срок от 4 дни за вътрешни пратки. Допълнително следва да се отбележи, и това, че съобразно отбелязването на деловодителя върху жалбата, входящата дата е 23.06.2010 г., но с приоритет „поща от 19.06.2010 г.”, което няма как да се свърже с пощенския плик, носещ клеймото на Ц. поща от 23.06.2010 г. Правилно въззивният съд е приел за недоказано изпращането на въззивната жалба по пощата, и то преди предходно подадената и върната с влязлото в сила разпореждане въззивна жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 19.11.2010 г. по гр.д.№ 9819/2010 г. на Софийски градски съд, Четвърто „Г” отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: