О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 531
София 23.04.2013 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1442/2012 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], приподписана от пълномощника му адвокат С. Д., срещу решение №1423 от 20.09.2012 год. по гр. дело №1939/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение №1651 от 23.04.2012 г. по гр. дело №22454/2011 г. на Пловдивския районен съд. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на С. Д. С. 10 887 лв. – неустойка по предварителен договор от 20.07.2004 г. за построяване и продажба на апартамент, находящ се в [населено място]. Въззивният съд, след като е тълкувал клаузата за неустойка, според която при неизпълнение в срок продавачът – изпълнител дължи на купувача – възложител неустойка в размер на месечния наем за жилище с подобна квадратура и изпълнение за този район на града, е направил извод, че според действителната обща воля на страните неустойката се дължи за всеки месец забава, а не еднократно само за един месец.
Ответницата по касационната жалба С. Д. С., [населено място], оспорва жалбата.
Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси за това дали уговорената неустойка следва да се определи като такава с еднократен характер в размер на наема за един месец или се отнася за целия период на забавата. Счита, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №1423 от 20.09.2012 г. по гр. дело №1939/2012 г. на Пловдивския окръжен съд. Повдигнатите от жалбоподателя въпроси обуславят крайното решение, но те са решени съобразно трайно установената съдебна практика. Според нея с постигане съгласие за неустойка се обезпечават вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Неустойката може да бъде уговорена за различни форми на неизпълнение. Ако е уговорена мораторна неустойка – за забавено изпълнение, то тя може да бъде определена по най-различен начин – като глобална сума, която се дължи еднократно, като периодично плащане и т.н. Периодичното плащане не е еднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Характерен признак на това плащане е неговата периодичност без оглед на това по какъв начин е определено изтичането на интервала от време, който го прави изискуемо – годишен, месечен, седмичен или дневен. В случаите когато страните са се съгласили размерът на мораторната неустойка да се определя по точно определен начин – за всеки месец на забавата, не може да де се прави обоснован извод и за съгласие между страните относно ограничаване и на дължимото обезщетение само за същия период.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1423 от 20.09.2012 г. по гр. дело №1939/2012 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.