О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 531
гр.София, 24.09.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 436 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Обжалвано е определение от 27.05.2009г. по гр.д. № 1226/ 2009г., с което Пловдивски ОС, като е потвърдил определение от 30.03.2009г. по гр.д. № 2142/2009г. на Пловдивски РС, е върнал исковата молба на Д. и А. Ч. .
Жалбоподателите – Д. Г. Ч. и А. А. Ч. поддържат, че с обжалваното определение е съдът се е произнесъл по процесуалноправен и материалноправен въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Молят да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното определение като неправилно, като бъде даден ход на исковата им молба.
Върховния касационен съд, състав на четвър г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
С искова молба от 04.03.2009г.жалбоподателите са предявили иск срещу Л. Д. с искане да се признае за установено, че незаконно изпълнението по изп.д. №2075/2008г. на съдебен изпълнител при Пловдински РС. С разпореждане от 05.03.2009г. Пловдивски РС е оставил без движение исковата молба като е дал указания на ищците да уточнят петитума на иска си, като посочат точно в какво се състои искането им по отношение на посоченото като ответник в исковата молба физическо лице, да внесат държавна такса и да представят преписи от доказателствата за връчване на ответница. С определение от 30.03.3009г. Пловдивски РС на основание чл.129,ал.3 ГПК е върнал исковата молба, след като в дадения им от съда срок жалбоподателите-ищци не са отстранили недостатъците на исковата си молба. С обжалваното определение е потвърдено определението за връщане на исковата молба.
Като са обжалвали определението на въззивния съд жалбоподателите са приложили и изложение за нейната допустимост за разглеждане от ВКС, в което поддържат, че процесуалния въпрос, който е от значение за точното приложение на процесуалния закон и за развитието на правото е този за това, кога следва да се приеме за нередовна една искова молба.
В случая действително е налице определение на въззивния съд, с което се оставят без уважение частна жалба срещу определение, с което се прекратява производството по делото, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Допустимостта на неговото разглеждане пред настоящата инстанция обаче би била налице, само ако съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Жалбоподателят не твърди, че е налице липса на съдебна практика по този въпрос, нито че тя е неправилна и следва да бъде променена, в който случай би било налице визираното в чл.280, ал.1 т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Жалбоподателят не е изложил сериозни аргументи как приетото от въззивния съд разрешение за нередовността на исковата молба влиза в конфликт с точното прилагане на закона и е от значение за развитието на правото, при наличие на непротиворечива практика в подкрепяща изводите на въззивния съд.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК на определение от 27.05.2009г. по гр.д. № 1226/ 2009г. на Пловдивски ОС по жалба на Д. и А. Ч. на основание чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: