О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 531
София, 28.06.012г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 798/2011 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. И. С. с ЕГН [ЕГН], В. Г. С. с ЕГН [ЕГН] и Г. И. С. с [ЕГН], подадена чрез адв. Д. А., срещу въззивно решение № 584 от 19.04. 2011г. на ОС Пловдив, постановено по в.гр.д.№ 1127/2010г. в частта, с която е отменено Решение №546/19.02.2010г. на ПРС – VI гр.с. по гр.д.№ 2856/2008г. в частта, с която са разпределени дялове на съделителите Г. И. С., ЕГН – [ЕГН], В. Г. С. ЕГН – [ЕГН], Г. И. С., ЕГН – [ЕГН], и Й. Д. Ч., ЕГН -[ЕГН], и вместо това е постановено ново разпределение ,с което :
Разпределя в дял на осн. чл.341 от ГПК Г. И. С., ЕГН – [ЕГН], с квота 3/54 ид.ч., Дял I от Основно заключение на СТЕ с в.л. инж.Й. Й., което е неразделна част от решението:
– Имот № 014004 -Лозе с площ 2,250 дка, III категория, местност „Х.“ по КВС на землище [населено място], общ. Р., при граници и съседи : № 014005 – наел. на П. К. К., № 014014 – лозе – насл. на Д. Г. Т., № 014003- лозе – насл. на В. Т. С. и № 014067 -полски път на общ.Р., на стойност 2 700 лв.
Разпределя в дял на осн. чл.341 от ГПК В. Г. С., ЕГН – [ЕГН], с квота 3/54 ид.ч., Дял II от Основно заключение на СТЕ с в.л. инж.Й. Й. -неразделна част от решението:
– Имот № 021041- 4 – лозе с площ от 1,000 дка, III категория, местност „Долни брантии“ по КВС на землище [населено място], общ. Р., при граници и съседи: № 021041-6- лозе -наел. на А. Я. Б., № 021041-5 – лозе – насл. на А. Я. Б., № 021040 – лозе – насл. на Ю., А. Хр. Т. и № 021159- полски път на общ. Р., на стойност 1 200 лв.
Разпределя в дял на осн. чл.341 от ГПК Г. И. С., ЕГН – [ЕГН], с квота 3/54 ид.ч. Дял III от Основно заключение на СТЕ с в.л. инж.Й. Й.-неразделна част от решението:
-Имот № 021041-5 – Лозе с площ 1,000 дка, III категория, местност „Долни брантии“ по КВС на землище [населено място], общ. Р., при граници и съседи: № 021041 -5 – Лозе с площ 1,000 дка, № 021041 -6 – лозе – наел. на А. Я. Б., № 021041 -6- лозе- насл. на А. Я. Б. и № 021159 – полски път на общ.Р., на стойност 1 200 лв.
Разпределя в дял на осн. чл.341 от ГПК Й. Д. Ч., ЕГН – [ЕГН], с квота 9/54 ид.ч. Дял IV от Основно заключение на СТЕ с в.л. инж.Й. Й.-неразделна част от решението:
1. Имот № 021041-6 – Лозе с площ 1,000 дка, III категория, местност „Долни брантии“ по КВС на землище [населено място], общ. Р., при граници и съседи: № 021041-1- лозе -насл. на А. Я. Б., № 021041-4 – лозе -насл. на А. Я. Б., № 021199- полски път на общ. Р., № 021159 – лозе – насл. на Д. А. Б., на стойност 1 200лв.
2. Имот № 007093- Нива с площ 2,700 дка, III категория, местност „Прав камък“ по КВС на землище [населено място], общ.Р., при граници и съседи: № 007096 – нива – насел. на Д. А. Б., № 007095 – овощна градина – насл. на Р. Г. Р., № 007092 – нива на Г. К. К., № 007172 – полски път на общ. Р., на стойност 1 890 лв.
З.Имот № 001039-1 – Лозе с площ 1,266 дка, V категория, местност „До селото“ по КВС на землище [населено място], общ.Р., при граници и съседи: № 001039-2 – лозе – насл. на А. Я. Б., № 001164- жил. Територия на общ. Р., № 001038 – лозе -насл. на В. Д. Т., № 025053- полски път на общ.Р., на стойност 1 900лв.Общо за Дял IV – площ в размер на 4,966 дка на стойност 4 990лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните правила – основание за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че с решението въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос за ограничението за ползване на нови фактически твърдения и нови доказателства във въззивното производство съобразно разпоредбата на чл. 266 ГПК, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Сочи се и това, че с решението въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос , който не е изрично формулиран, но касае задължението на съда да извърши прецизна и задълбочена преценка на събраните доказателства. Поддържа се от касатора, че този въпрос също е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като по същество се навежда оплакване за това, че съдът не е преценил правилно свидетелските показания в съвкупност и е достигнал до погрешни изводи.
Ответницата Й. Д. Ч. в представен писмен отговор чрез адв.К. взема становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба.
Останалите ответници не вземат становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
На първо място повдигнатите процесуални въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. По тях има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея по реда на чл. 266 ГПК във въззивното производство могат да се събират само две групи доказателства. Първата са доказателства за новооткрити и новонастъпили факти – след приключване на съдебното дирене в първата инстанция и доказателства, които са съществували, но страната не е могла да узнае, посочи и представи до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. Причините за тази невъзможност трябва да бъдат не само посочени, но и доказани. Втората група са доказателства, които не са били допуснати пред първата инстанция поради нарушаване на съдопроизводствените правила. Тук се включват случаите, когато страната е поискала доказателства, но в нарушение на процесуалния закон първоинстанционният съд не е допуснал. В тази група са и доказателства, които изобщо не са били поискани пред първоинстанционния съд поради предшестващо негово нарушение на процесуалните правила – става въпрос за задълженията на съда служебно да извърши доклад на делото, в който да даде правна квалификация на спора, да разпредели доказателствената тежест, да определи кои факти подлежат на доказване, да укаже на страните необходимостта да посочат доказателства за твърдените от тях факти. Преклузия за посочване на нови доказателства не може да настъпи, ако първоинстанционният съд, както е в разглеждания случай, не е изпълнил задълженията си във връзка с доклада.
В останалата му част изложението на касатора за допустимост на касационното обжалване съставлява по същността си посочване на доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение , които като такива са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Последните са от значение за правилността на решението и подлежат на преценка в производството по чл. 290 от ГПК, а не в стадия за селектиране на касационните жалби по реда на чл. 288 от ГПК. В този смисъл са и указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в което е проведено ясно разграничение между двете групи основания – основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване и основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Поради отсъствие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК не следва да се обсъждат специфичните за основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 от ГПК допълнителни предпоставки, поддържани от касатора.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 584 от 19.04. 2011г. на ОС Пловдив, постановено по в.гр.д.№ 1127/2010г., в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: