3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 531
гр. София, 28.09.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1431 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба /неточно посочена като частна жалба/ на ответницата В. К. Мехурова от [населено място] чрез процесуален представител адв. Л. С. Д. срещу определение № 223 от 30.05.2017г. по ч. т. дело № 298/2017г. на Апелативен съд П., Търговско отделение, 3 състав, с което е потвърдено определение № 843 от 17.05.2017г. по т. дело № 126/2017г. на Окръжен съд Пловдив, Търговско отделение, 20 състав. С потвърденото определение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане искането на ответницата В. К. Мехурова за спиране на изп. дело № 1857/2016г. по описа на ЧСИ П. И., с район на действие – Окръжен съд Пловдив.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и моли същото да бъде отменено. Отправя искане за спиране на изпълнителното производство по образуваното изп. дело № 1857/2016г. по описа на ЧСИ П. И., с район на действие – Окръжен съд Пловдив. В представеното изложение съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема, че независимо, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна и в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, същата е процесуално недопустима по следните съображения:
П. производство е образувано по предявени от [фирма] срещу В. К. Мехурова обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 430 ТЗ за установяване съществуването на вземане по договор за ипотечен банков кредит, за които вземания в производството по ч. гр. дело № 11862/2016г. на Районен съд Пловдив, Брачна колегия, 4 бр. състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 6879 от 02.09.2016г. и изпълнителен лист № 8845 от 07.09.2016г.
Определението на въззивния съд, потвърждаващо първоинстанционното определение, с което е оставено без разглеждане като недопустимо направеното от ответницата В. К. Мехурова с молба с вх. № 15470/17.05.2017г. на основание чл. 432, ал.1 ГПК във връзка с чл. 245, ал. 1 ГПК искане за спиране на образуваното въз основа на издадения изпълнителен лист изп. дело № 1857/2016г. по описа на ЧСИ П. И. с район на действие – Окръжен съд Пловдив, не подлежи на касационно обжалване. Същото не е от категорията на актовете, предвидени в чл. 274, ал. 3 ГПК – не прегражда по – нататъшното развитие на делото, поради което не попада сред визираните в чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК съдебни актове; не е от категорията и на предвидените в чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК актове, тъй като с него не се разрешава по същество правен спор относно съществуването на вземането – предмет на заповедното производство и на предявения по реда на чл. 422 ГПК установителен иск.
Съобразно задължителните указания, дадени с т. 8 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013г., ОСГТК, въззивните определения, постановени в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване. Посочената задължителна съдебна практика на ВКС намира приложение към определението на Апелативен съд П. поради това, че предмет на двете инстанционни производства е искане за спиране на изпълнително дело, образувано въз основа на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени в рамките на заповедно производство по чл. 417 ГПК. Доколкото производството по иск с правно основание чл. 422 ГПК представлява продължение на заповедното производство, инстанционният контрол относно определението по молбата за спиране на изпълнението, подадена в исковото производство, трябва да е съответен на истанционния контрол, когато искането за спиране на изпълнението е направено пред заповедния съд. В настоящия случай с постановяване от Пловдивския апелативен съд на определение по частната касационна жалба е изчерпан инстанционния контрол за законосъобразност на определението на Пловдивски окръжен съд. Неточното указание на въззивната инстанция за възможността за касационно обжалване не обуславя наличието на посоченото процесуално право.
Искането на частния жалбоподател за спиране на изпълнителното производство по образуваното изп. дело № 1857/2016г. по описа на ЧСИ П. И. е неоснователно. В настоящия случай не е налице хипотезата на чл. 282, ал. 2 ГПК; не се касае за осъдителен, а за установителен иск по чл. 422 ГПК, с оглед на което липсва правна възможност ВКС да постанови спиране на изпълнението по образуваното изпълнително дело. Частният жалбоподател се позовава на учредена в полза на банката – кредитор ипотека върху недвижим имот за обезпечаване на вземането. Обезпечение на вземането, дадено при сключването на договора за кредит, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение не е основание за спиране на изпълнението с оглед на това, че целта на същото е да гарантира вземането на кредитора по договора за кредит, но няма за предмет да обезпечи вредите на същия от спиране на изпълнението. Частният жалбоподател не е представил обезпечение по реда на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД като гаранция за обезщетение при евентуални вреди от спиране на изпълнението.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а искането за спиране на изпълнението да бъде оставено без уважение. С оглед изхода на делото, разноски на частния жалбоподател не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на В. К. Мехурова от [населено място] срещу определение № 223 от 30.05.2017г. по ч. т. дело № 298/2017г. на Апелативен съд П., Търговско отделение, 3 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. К. Мехурова за спиране на изпълнителното производство по изп. дело № 1857/2016г. по описа на ЧСИ П. И. с район на действие Окръжен съд Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която е оставена без разглеждане частната касационна жалба, подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението му с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия. В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: