О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 531
С., 03.11.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№461 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.2, пр. 2 от ГПК.
С определение №225 от 17.06.2011г. по гр.д. №511/2011г. на Върховния касационен съд не е допуснато касационно обжалване на решение №132 от 14.02.11г. по гр.д.№1651/10г. на Варненския окръжен съд в частта по иска с правно основание чл.109 от ЗС, а в частта по обусловения иск по чл.45 от ЗЗД касационната жалба на Д. С. Г. е върната по съображения, че е налице пречката на чл.280, ал.2 от ГПК за разглеждането и по същество.
Частна жалба срещу това определение е подадена от Д. С. Г.. Той поддържа, че въззивните съдилища не указват точно и ясно в кои случаи постановеното от тях решение не подлежи на касационен контрол с оглед цената на иска, затова следвало да се прецизира и уеднакви практиката им по този въпрос. Обжалваното определение, в което нямало произнасяне по въпроса, било неправилно и следвало да бъде отменено.
Ответникът в производството Е. В. Д. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба е процесуално допустима, но неоснователна.
Предмет на касационната жалба на Д. С. Г. е решение №132 от 14.02.11г. по гр.д.№1651/10г. на Варненския окръжен съд, постановено по обективно съединени искове с правно основание чл.109 от ЗС и чл.45 от ЗЗД – преустановяване на действията, с които ответникът пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост, както и за имуществени вреди в размер на 4 500лв. и неимуществени вреди в размер на 500лв. П. тричленен състав е върнал касационната жалба в частта по исковете за вреди. Изложил е съображения, че тя е подадена при редакцията на чл.280, ал.2 от ГПК, след изменението с ДВ бр.100/2010г., съгласно което не подлежат на касационно обжалване въззивни решения по граждански дела с цена на иска до 5000лв.
Определението е правилно. То е съобразено с редакцията на закона, действала при подаване на касационната жалба.
Основната теза на Д. С. Г. е в това, че въззивното решение, в частта, в която е указана обжалваемост на целия съдебен акт, е процесуално недопустимо и затова ВКС е следвало да го обезсили и да върне делото за ново разглеждане. Като не се произнесъл по въпроса за недопустимостта на въззивното решение, предходният тричленен състав е постановил неправилен съдебен акт.
Тази теза е неоснователна. На първо място – и недопустимите решения на въззивните съдилища не подлежат на касационен контрол, ако е налице ограничението на чл.280, ал.2 от ГПК. На второ място – указанията на съда за обжалваемост или необжалваемост на постановеното решение не представляват част от същинското решение. С тях съдът не се произнася по съществото на правния спор. Дори да са неправилни, този порок не засяга същинското решение, затова то не може да бъде отменено или обезсилено само поради неправилност на тези указания. Затова предходният тричленен състав е процедирал законосъобразно, като е отказал да допусне касационно обжалване на въззивното решение в частта по исковете с правно основание чл.45 от ЗЗД, при наличие на пречката по чл.280, ал.2 от ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение №225 от 17.06.2011г. по гр.д. №511/2011г. на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: