3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 531
[населено място] ,07,12,2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на първи декември, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2389/2016 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.2 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 3250/30.09.2016 год. по т.д.№ 4252/2016 год. на Софийски апелативен съд, с което е върната,като просрочена, въззивната жалба на същата страна против решение № 266/18.01.2016 г. по т.д.№ 52/15 г. на Благоевградски окръжен съд. Жалбоподателят оспорва правилността на определението досежно извода за редовност на връчването ,на съобщение за постановеното първоинстанционно решение,на жалбоподателя – ищец,чрез лицето И. П., посочено от връчителя като пълномощник, въпреки липсата му на такова качество.Страната се позовава изцяло на обстоятелството, че пълномощници на страната ,чрез които единствено следва да се извършва връчването,са адв. С. П. и адв. В. П.,а с вписването на лицето, получило съобщението,при непритежавано от него качество, е нарушена разпоредбата на чл.51 ал.1 пр.трето ГПК: „При удостоверяване на връчването връчителят посочва името и качеството на получателя„. Оспорват и качеството „ адвокатски сътрудник” на лицето И. П., като прилагат справка за регистрирани в НАП трудови договори на работодател – Адвокатско дружество „ П. и П. „ към 28.09.2016 год..В същата не фигурира лице И. П.. Жалбоподателят твърди, че е узнал за решението с получаването на препис от частна жалба на противната страна, срещу разпореждане на съда за връщането й, с оглед което и с изрична молба от 12.05.2016 год. е изискал препис от решението.Спрямо датата на получен препис от решението – 14.05.2016 год. – депозирането на въззивната жалба ,изпратена чрез куриерска служба на 27.05.2016 год.,е в срока по чл.259 ал.1 ГПК.Тези обстоятелства са установими по т.д.№ 52/2015 год. на Благоевградски окръжен съд.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира ,че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното.
Няма спор, че считано от връчването на съобщение за решението , чрез лицето И. П., депозираната въззивна жалба се явява просрочена. Връчването е удостоверено с подписа му и с вписано качество „пълномощник„. Представената справка за регистрирани трудови договори на адвокатски сътрудници на пълномощниците на жалбоподателя е ирелевантна, като съставена на последваща връчването дата – на 28.09.2016 година. Страната – жалбоподател е упълномощила за защитата си Адвокатско дружество „П. и П.”, като не е упражнила правото си да избере конкретен съдружник за процесуален представител. Последващо преупълномощаване на конкретен адвокат от управителя на дружеството, съгласно чл.71 ал.1 ЗАдв., не е извършено. Процесуални действия по делото са осъществявали управителите на адвокатското дружество – адв.С. П. и адв.В. П..
Частната жалба е основателна.
Адвокатското дружество, учредено по реда на чл.57 от ЗАдв. е юридическо лице, но не може да бъде процесуален представител на страната по пълномощие, изводимо от предвиденото в изр. второ на чл. 71 ал.1 ЗАдв. необходимо преупълномощаване на конкретен адвокат от управителя на дружеството, както и от очертания в чл.32 ГПК кръг лица , които биха могли да бъдат процесуални представители на страните по пълномощие. Действително и доколкото упълномощителят не е направил конкретен избор,управителят е в правото си да преупълномощи свободно който и да е от съдружниците.Такова преупълномощаване,обаче,няма установено по делото.Представителството от всеки от управителите,без противопоставяне на действията на другия и с оглед компетентността на всеки от тях по чл.71 ал.1 изр. второ ЗАдв. , предпоставя извод за учредено за всеки от тях процесуално представителство за [фирма]. Липсата на доказано упълномощаване от управителите на адвокатското дружество на лицето И. П.,като адвокат съдружник в дружеството / което също не е установено и не следва да се предполага от еднаквост на фамилиите /, изключва редовност на връчването чрез това лице ,с така посоченото му качество,предвид следните съображения :
Когато връчването не е лично на адресата – адвокат,съгласно пр. второ на чл.51 ал.1 ГПК, то може да се извърши на всяко лице, което работи или сътрудничи на адвоката,като при удостоверяване на връчването връчителят посочва името и качеството на получателя. Призовката не съдържа упоменаване на такова качество.Жалбоподателят е оспорил извършеното удостоверяване на качеството „пълномощник„, което, като недоказано по делото, е достатъчно за да не се зачете редовността на връчването.В тази хипотеза, страната няма задължение да доказва, че получилото съобщение лице не работи или сътрудничи на адвоката й, след като подобно удостоверяване не фигурира в съобщението. Редовността на връчването не може да бъде и хипотетичен извод от идентичността на фамилиите на получилото съобщението лице и упълномощените адвокати на жалбоподателя. Разпоредбата на чл.51 ал.1 пр.трето ГПК е създадена именно с гаранционна за защита правата на страната цел, предоставяйки възможност на същата да обори връчването, съобразно удостоверените в съобщението,а не всички възможни изобщо обстоятелства,оспорвайки истинността им.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 3250/30.09.2016 год. по т.д.№ 4252/2016 год. на Софийски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд, за производство по чл.258 и сл. ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :