О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 531
С., 08.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на шести юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Л. И.
ч. т. дело № 181/2010 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Ж. Д. Ж. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. В. Г. от АК [населено място], срещу определение № 728/15.12.2009 г. на Добрички окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 978/2009 г. Със същото е потвърдено определение № 430/08.10.2009 г. по ч. гр. д. № 2 151/2009 г. на Районен съд [населено място], с което е обезсилена заповед за незабавно изпълнение № 264/19.06.2009 г. и издадения въз основа на нея изпълнителен лист в полза на Ж. срещу А. С. М. от [населено място] и е прекратено производството по делото.
По съображения, изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба – А. С. М. от [населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Пред Добричкия районен съд е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на което е издадена заповед № 264/19.06.2011 г. по ч. гр. д. № 2 510/2009 г., с която А. С. М. от [населено място] е осъдена да заплати на Ж. Д. Ж. от [населено място] сумата от 25 500 лв. – задължение по запис на заповед от 02.06.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на молбата – 17.06.2009 г. до окончателното й изплащане. Длъжникът е депозирал възражение срещу издадената заповед, с искане да бъде спряно изпълнението по изп. дело № 20098100400183 по описа на ЧСИ Н. Н. с рег. № 810 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд [населено място]. С определение по чл. 420 ГПК от 07.07.2009 г. Д. е спрял принудителното изпълнение и е указал на кредитора (жалбоподател в настоящото производство) да предяви в едномесечен срок иск за установяване на вземането си. Подадената искова молба обаче изхожда от името на Ж. И. М., който не е заявител в заповедното производство, но твърди, че вземането му е прехвърлено чрез договор за цесия. С разпореждане от 24.08.2009 г. Д. е указал на заявителя да представи договора за прехвърляне на вземането от 25.06.2009 г., посочен в исковата молба.
В указания срок не е представена цесия за прехвърляне на вземането и тъй като ищецът не е заявителя в заповедното производство, съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 415, ал. 2 ГПК и с определение № 430/08.10.2009 г. е обезсилена издадената заповед за изпълнение и изпълнителния лист. Това определение е обжалвано от заявителя и е потвърдено от Окръжен съд [населено място], чийто съдебен акт е предмет на настоящото производство.
Подадена е частна касационна жалба от Ж. Д. Ж. и едва с нея и представено копие от договора за прехвърляне на вземането от 25.06.2009 г., с нотариална заверка на подписите.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят не е формулирал ясно въпросите, които той смята, че са от съществено значение за изхода на делото и обосноваващи наличието на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. От данните по делото е видно, че най-общо процесуалноправният въпрос се свежда до: кой е легитимиран за предяви иск за установяване на вземането си, в случаите когато чрез договор за цесия е прехвърлено вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение. С чл. 99 ЗЗД законодателят е регламентирал възможността кредиторът да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Посочената норма е достатъчно ясна и не се нуждае от тълкуване. Жалбоподателят не е представил в указания срок договора за цесия, с който да се легитимира като кредитор на А. С. М.. Липсата на доказателства, че Ж. М. е правоприемник на Ж. Д. Ж. – заявител в заповедното производство, по силата на сключения договор за прехвърляне на вземането, е наложило извода, че М. не е процесуално легитимиран да предяви иск за установяване на вземането, предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение, а не нормите на действащата правна уредба.
Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, според която произнасянето на съда по процесуалноправен или материалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми, с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Добрички окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 728/15.12.2009 г. на Добрички окръжен съд, постановено по ч. гр. д. № 978/2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: