О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 531
София,09.07.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на седми юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 422/2009 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от „И” А. гр. И., чрез процесуалния му представител адв. Д от САК, срещу определението на Софийски градски съд, ІV В отделение от 12.01.2009 г. по ч. гр. д. № 4 687/2008 г. Със същото се оставя в сила разпореждане на Районен съд гр. С., 69 състав от 13.10.2008 г. по гр. д. № 13 854/2008 г., с което е върната частната жалба на дружеството с вх. № 37 043/22.07.2008 г. срещу разпореждане за издаване на заповед за изпълнение от 29.05.2008 г.
Частният жалбоподател счита, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос от съществено значение за изхода на делото, които са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. и т. 3 от ГПК. Същият моли да бъде отменено въззивното определение, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната касационна жалба „Х” ЕООД гр. С. не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
С разпореждане от 29.05.2008 г. по ч. гр. д. № 13 854/2008 г. Софийският районен съд е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, с която „И” А. гр. И. и солидарно отговорен с издателя „Т”) и И. Г. А. от с. Ж. са осъдени солидарно да заплатят на „Х” ЕООД гр. С. сумата от 8 449,09 евро – главница, въз основа на запис на заповед от 15.09.2006 г. „И” А. е депозирал възражение с вх. № 37 043/22.07.2008 г., в което твърди, че са извършвани плащания по договора за покупко – продажба, който е обезпечен със записа на заповед. Същото е оставено без движение от СРС, с указания длъжникът да представи доказателства за датата на връчване на заповедта за изпълнение по чл. 418, ал. 5 ГПК , в 7 дневен срок от уведомяването. Съобщението за това е получено на 11.08.2008 г. от управителя на дружеството – И. А.
Едновременно с възражението длъжникът е депозирал и частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, която също е оставена без движение, с указания да се представят доказателства за връчването на заповедта за проверка на срока по чл. 419, ал. 2 ГПК, както и платежен документ за внесена държавна такса в размер на 166,25 лв. За тези указания жалбоподателят е уведомен на 11.08.2008 г., който е депозирал молба с вх. № 52 345/10.10.2008 г. за определяне срок за бавност, тъй като съдът не се е произнесъл.
С разпореждане от 13.10.2008 г. СРС е върнал частната жалба, поради неизпълнение на указанията, като е изложил съображения че дължимата държавна такса е 1% от сумата за която е издаден изпълнителен лист, като същото е обжалвано от длъжника. С определение от 12.01.2009 г. по ч. гр. д. № 4 687/2008 г. Софийски градски съд оставя в сила атакувания съдебен акт, въпреки че според него държавната такса е в размер на 15 лв., а не 50 % от такса, дължима в първоинстанционното производство, но в случая не са изпълнени указанията за представяне на данни от длъжника кога му е връчена от съдия изпълнител заповедта за незабавно изпълнение, за да се прецени преклузивния срок за подаване на частна жалба.
За да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Жалбоподателят счита, че процесуалноправния въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, обусловил изхода на спора е: чие е задължението да установи датата на връчване на заповедта за незабавно изпълнение от съдия изпълнителя – на страната, която има правен интерес или на съда, пред който е подадено възражение, респ. частна жалба. Счита, се соченият от него въпрос е решаван противоречиво от съдилищата и същият е от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Жалбоподателят не е представил данни за противоречива съдебна практика в подкрепа на твърденията си за наличието на касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. В практиката на Върховен касационен съд на РБългария е наложено становището, че съдът следи служебно само за спазването на преклузивния срок, но не събира доказателства за него, т. е. страната, която има правен интерес следва да докаже, че е спазила срока и в нейна тежест е задължението да представи доказателства в тази насока.
Неоснователно е позоваването на жалбоподателя на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, според която произнасянето на съда по процесуалноправен или материалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването на неясни правни норми, с цел еднаквото им прилагане от съдилищата, както и когато се изоставя едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго, какъвто не е настоящия случай. С оглед данните по делото, правилно съдът е приел, че длъжникът не е изпълнил дадените му указания, поради което е върната частната му жалба.
Определението на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждането на СРС е съобразено изцяло с действащата процесуална уредба по поставения от жалбоподателя процесуалноправен въпрос.
Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Софийски градски съд, ІV В отделение от 12.01.2009 г. по ч. гр. д. № 4 687/2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: