O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 531
София, 21.05.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1491/2009 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 4092/15.07.2009 година, заявена от И. П. С., В. А. С., Р. А. К., А. Л. А., К. Р. К. и С. Р. Д. , всичките от гр. С. чрез адв. Б, Б. АК-Перник срещу въззивно Решение Nд 126 от 09.06.2009 година, по гр.възз.д. Nо 218/2009 година на Пернишкия окръжен съд.
С посоченото решение е отменено решение Nо 229 от 05.12.2003 година по гр.д. Nо 155/2003 година на Радомирския районен съд, в частта , с която е уважен иска по чл. 108 ЗС срещу В. М. С. за предаване владението на УПИ IX-29 в кв. 19 по плана на с . Габров дол от 1989 година и е постановено ново , с което искът по чл. 108 ЗС и за този имот е отхвърлен като неоснователен.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно, като постановено при допуснати груби нарушения на процесуалните правила и противоречие със закона, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК, касаещи непълната преценка на доказателствата по делото, липсата на отговор по релевирани защитни възражения.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа с довода 1./ че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на процесуалните правила, в която насока е Решение Nо 143-56-I , тъй като въпроса за необсъждането на факти и възражения са от съществено значение за повдигнатия спор и представлява съществено нарушение на процесуалните правила и води до отмяна на обжалваното решение, и 2./ че въззивната инстанция следва да обсъди всички доказателства по делото, както е практиката по Решение 737-56-II ВС , Решение 748-56 II на ВС и Решение 923-60 –III ВС , както и ППВС 2-67 година . Навежда се довод , че обжалваното решение е в противоречие и с Решение 137 от 20.03.2009 година по гр.д. Nо 6033/2007 година на ВКС досежно извода дали е приключила процедурата по реституция.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация с възражения касаещи само основателността на касационната жалба , но не и допустимостта на касационното обжалване.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК с оглед на дадените разяснения с ТР 1/2009 година на ОСГКТК на ВКС, намира :
Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед данните за данъчната оценка на целия имот от 2286 лв.
С посоченото решение, в производството по чл. 196 и сл. ГПК/ отм./ е отменено Решение Nо 229 от 05.12.2003 година по гр.д.Nо 155/2003 година на Радомирския районен съд по уважения ревандикационен иск по чл. 108 ЗС и е постановено ново , с което искът срещу В. М. С. за предаване владението на имот- УПИ IX- 298 по плана на с. Г. дол, община З., е отхвърлен като неоснователен.
За да постанови този правен резултат, възиивният съд е приел, че ищците не са установили, че са собственици на процесния имот , тъй като Решение на ПК – Земен Nо 1945/05.03.1999 година за възстановяване собствеността на земеделски земи в м.”П”, принадлежали на наследодателката К, е признало правото на собственост в стари реални граници на ливада от 2.530 дка, ливада от 1.300 дка, овощна градина 4.000 дка , ливада от 2.800 дка , ливада от 0.800 дка и овощна градина от 5.000 дка, не ги легитимира за собственици на претендираните ПИ – понастоящем попадащи в урбанизираната територия на населеното място , тъй като не отговаря на изискванията на чл. 18 ж ал.1 ППЗСПЗЗ- липсват отбелязвания за ограниченията на собствеността, както и липсва Скица, надлежно заверена от ПК/ радакция на текста към 1999 година./
След преценка на наведените доводи и представените съдебни решения, на който страната касатор обосновава допустимостта на касационното обжалване, съобразно дадените разяснения на ТР 1/2009 година на ВКС ОСГКТК , настоящият състав намира , че НЕ СА налице предпоставките на закона за допустимост на касационното обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т.2 ГПК.
С т.1 на посоченото ТР на ОСГКТК на ВКС е приема , че касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос по конкретното дело, разрешен с обжалваното решение, и посочи този въпрос е ли в противоречие с задължителната съдебна практика/ чл. 280 ал.1 т.1 ГПК/ , или се разрешава противоречиво от съдилищата, като се посочат и представят постановени в тази насока влезли в сила решения / чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, или е въпрос , с чието разрешение ВКС би реализирал основната ги задача на съд по уеднаквяване на съдебната практика и допринася с практиката си за развитие на правните институти.
Допустимостта на обжалването пред касационния съд може да бъде обусловена САМО ако поставеният въпрос е от значението за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства .
Релевираните с касационната жалба въпроси , че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на процесуалните правила, ако не се осъдят всички доказателства по делото и че въззивната инстанция следва да обсъди всички защитни възражения нямат характеристиката на процесуален или материален въпрос в изложения по горе смисъл. Нарушението на процесуалните правила по преценка на доказателствата по делото или непроизнасянето по релевирани защитни възражения представляват съществено нарушение на процесуалните правила и съставляват основания по см. на чл. 281 т.3 ГПК за отмяна на обжалваното решение, но не могат едновременно с това да обусловят и допустимостта на касационното обжалване, като основание по см. на чл. 280 ал. 1 т.1, т.2 и /или т.3 ГПК.
Цитираната съдебна практика по съдебни решение от 1956-60 година и ПП ВС 2-67 година, касаещи приложението на отменени норми по ГПК на контролно-отменителното второинстанционно производство /редакция до изм. ДВ. бр. 124/1997 година / , също не може да обусловят противоречие или противоречиво разрешаване на конкретен проблем със съдебни актове,който са постановени при уредбата на производство пред втората инстанция като въззивно- т.е. по действащите правила на ГПК след изменението с ДВ. бр.124/1997 година до влизане в сила на ГКП от 2007 година.
Цитираното Решение 137 от 20.03.2009 година по гр.д. Nо 6033/2007 година на ВКС досежно извода дали е приключила процедурата по реституция касае различна фактическа хипотеза и също не сочи на противоречиво разрешаване на един и същ, неконкретизиран въпрос.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 4092/15.07.2009 година, заявена от И. П. С., В. А. С., Р. А. К., А. Л. А., К. Р. К. и С. Р. Д. , всичките от гр. С. чрез адв. Б, Б. АК-Перник срещу въззивно Решение Nд 126 от 09.06.2009 година, по гр.възз.д. Nо 218/2009 година на Пернишкия окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: