О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 531
гр.София, 27.05.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Олга Керелска
Ерик Василев
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 308 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. К. К. срещу решение от 08.06.2009г. по гр.д. № 3939/2008 г., на Софийски градски съд, с което се отменя решение от 06.12.2007 г. по гр.д. № 8066/2002 г., на Софийски районен съд и са уважени предявените искове от „Б” О. срещу В. К. К. за присъждане на авансово получени и неправилно отчетени служебни средства, ведно със законните лихви от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, на основание чл.207, ал.1, т.2 от Кодекса на труда (КТ).
Въззивният съд е приел за безспорно получаването на служебни средства от ответника при изпълнение на възложената му трудова дейност, която е свързана с разходването и отчитането на финансови средства извън територията на страната. При изпълнение на трудовите си задължения като „представител на бюрото в П. ”, ответникът е имал отчетнически функции, които осъществявал ч. представянето на тримесечни отчети, за одобряване от управителя на дружеството – работодател в България. Съобразявайки заключението на вещото лице, решаващият състав е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на ответника, тъй като за четвъртото тримесечие на 1999 г. е останало задължение за данък общ доход в размер на 2000,24 щатски долара (според писмо на работодателя за потвърждаване на салдото към 31.12.1999 г., сумата е 1999,76 щ.д.), която е присъдена на ищеца, заедно с 226,16 щ.д. лихви за забава за периода от 29.12.1999 г. до 05.12.2000 г. Като неправилно отчетени суми за машинописни и кореспондентски услуги, предоставени в полза на дъщерята на ответника, съдът е посочил, че тези средства също представляват липса за работодателя, по смисъла на чл.207, ал.1, т.2 КТ, поради което е уважил и предявените искове за сумата 1849,50 щатски долара и лихви в размер на 563,03 щатски долара, като обезщетение за причинените имуществени вреди.
Ответникът по жалбата „Б” О. , ч. адвокат Д е подал писмен отговор, в който оспорва доводите на ищеца и твърди, че приложената съдебна практика не е действала към процесния период, поради което не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба на В. К. К., ч. адвокат И срещу решението по гр.д. № 3939/2008 г., на Софийски градски съд съдържа оплаквания за нарушение на материалния закона и съдопроизводствените правила. Касационната жалба е подадена в срок от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК, поради което е редовна. В касационната жалба са посочени основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос, но във връзка със задължението на български граждани работещи в чужбина да бъдат облагани с данъци в страната е представил решение № 1* от 10.03.1995 г. по административно дело № 537/1994 г., на ІІІ г.о. на ВКС, с твърдения, че обжалваното съдебно решение е разрешил същия въпрос по различен начин.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулираните въпроси за преценката на събраните доказателства и за правната квалификация на предявения иск обосновават доводи за неправилност на съдебното решение, съставляващи касационно основание по чл.281, т.3 ГПК. Правораздавателна дейност на касационния съд е обвързана от изложените в касационната жалба доводи, с оглед необходимостта да се разреши поставен от касатора правно значим за конкретното дело въпрос, който да е от значение за изхода по конкретния правен спор.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не е представена задължителна за съдилищата практика, която да обоснове извод, че конкретни материалноправни или процесуалноправни въпроси във връзка с данъчните задължения на едно лице на работа в чужбина, изпълняващо отчетническа длъжност, са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Когато в изпълнение на трудовия договор на едно лице е поверена под отчет парична сума, той изпълнява отчетнически функции и отговаря за вредите, причинени на работодателя от тази дейност. При авансово получени и неправилно отчетени служебни средства по предвидения за това ред са налице основания за ангажиране на отговорността на работника или служителя. Това е така, тъй като съставеният отчет, в който е установено неправилно разходване на средствата или са констатирани други нарушения при извършване на финансовата отчетност има същата неблагоприятна последица както и при липса на отчитане на средствата, а именно причиняване на щета за работодателя. Размерът на отговорността за вредите от възложената на ответника отчетническата дейност е в пълен размер, съгласно чл.207, ал.1, т.2 КТ, което е възприето от въззивния съд. В случая няма основание за друго тълкуване на поставения въпрос за правната квалификация на предявения иск, когато се изпълняват отчетнически функции и се носи пълна имуществена отговорност, без значение дали установените щети са резултат от неотчитане на предоставените авансово парични средства или неправилно разходване на поверените стоково-материални ценности. В случая се твърди, че обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с решение № 1065/10.03.1995 г. по адм. дело № 537/1994 г., на ІІІ г.о. на ВКС, в което се посочва, че трудовото възнаграждение на български граждани работещи в чужбина, получавано в чужбина във валута, не се облага с данъци в страната. Това решение е постановено при действието на чл.4 от Наредбата за трудовите и осигурителните отношения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина от български работодател, който изрично предвижда подобна възможност, която е отменена с ДВ, бр.100 от 06.12.1994 г., т.е. преди процесния период – 1999 г.
Постановените съдебни решения с противоположен резултат по същото дело (на първоинстанционния съд и въззивната инстанция) не са влезли в сила, поради което не попадат в хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК като противоречива съдебна практика. Приложеното съдебно решение № 1065/10.03.1995 г. по адм. дело № 537/1994 г., на ІІІ г.о. на ВКС не обосновава различни правни изводи, във връзка с повдигнатите за разглеждане правни въпроси, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Конкретният случай не е от значение за точното прилагате на закона и за развитие на правото и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставените материалноправни и процесуалноправни въпроси ще имат значение за развитие на правото, когато са свързани с тълкуване на правните норми, във връзка с размера на отговорността за вреди, причинена при отчетническа дейност, което ще отстрани неяснотата, непълнотата или противоречието в самия закон и ще осигури точното му прилагане, в който смисъл е и ТР № 1 от 19.02.2010 г., на ОСГТК на ВКС, т.4.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.06.2009г. по гр.д. № 3939/2008 г., на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.