ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 531
София. 29.09.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 23 септември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 429 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. за д. в. против решение № 194/5.01.2009 г. по гр.д. по н. № 1972/2008 г. на Софийски АС в частта, с която, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е определена начална дата на неплатежоспособността на С. ООД-Перник 31.12.2007 г.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срок.
В касационната жалба, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, няма ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Твърди се, че съдът следва да определи възможно най-ранната начална дата на неплатежоспособността, съобразявайки я с коефициентите за ликвидност и автономност, относно които е налице противоречива практика на съдилищата и ВКС.
За посочените от касатора решения на ВТАС и САС няма данни, че са влезли в сила.
По чл.280,ал.1,т.2 ГПК, материалноправния или процесуалноправен въпрос е решаван противоречиво от съдилищата, когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос, трябва да се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Това налага да се сравнят отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е соченият материалноправен или процесуалноправен въпрос.
Цитирани са и 4 решения на ВКС, три от които са на един и същ докладчик, като само в едно от тях има произнасяне по определяне началната дата на несъстоятелността-последното плащане от длъжника на молителя. В случая, това произнасяне не е обусловено от коефициентите за ликвидност и автономност, на които се позовава касаторът. Всъщност и с обжалваното въззивно решение е приета датата на спиране на плащанията към всички кредитори.
Не е налице и бланкетно поддържаното от касатора основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. За да е налице основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, приложимата норма, обусловила решаващия извод на съда, следва да бъде неясна или непълна и да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание-чл.5 ГПК, или когато съдилищата изоставят едно свое тълкуване на закона, за да възприемат друго-чл.124,ал.1 ЗСВ. Касаторът не е посочил и мотивирал нито един от тези случаи.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 194/5.01.2009 г. по гр.д. по н. № 1972/2008 г. на Софийски АС в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: