О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 532
С., 11.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 27.06. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
ч.т.дело №471/2010 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.2,във вр. с ал.1,т.1 ГПК по повод подадена частна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокат Р. В., с вх.№32557 от 11.04.2011 год. на Софийския градски съд, срещу Определение от 17.02.2011 год. по ч.гр.д.№3021/2010 год. на Софийския градски съд, ГО, Іви въззивен б.състав, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима молбата на настоящия частен жалбоподател с вх.№2149 от 12.01.2011 год. С тази молба е поискано на основание чл.247, ал.1 ГПК , алтернативно на основание 250, ал.1 ГПК- допълване в диспозитива на определение от 10.05.2010 год. по същото ч.гр.д.№3021/2010 год.на Софийския градски съд, като след думата „разпореждане” да се добави -„за незабавно изпълнение”, за да стане ясно, че съдът се е произнесъл по отмяна на разпореждане за незабавно изпълнение. С настоящето обжалвано определение Софийският градски съд е приел, че молбата на частния жалбоподател с правно основание чл.247, ал.1, респективно чл.250, ал.1 ГПК е безпредметна, защото с нея фактически се цели промяна в определението на съда от 10.05.2010 год. в частта, с която по реда на чл.274, ал.3 ГПК, то вече е обезсилено с Определение №951 от 22.12.2010 год. по ч.т.д.№847/2010 год. на ВКС, І Т.О.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в противоречие с дадените от ВКС указания за „евентуално допълване” на въззивния акт.
Ответникът ДФ”Земеделие” оспорва частната жалба, навежда доводи че не са налице основанията за достъп до касационно обжалване, а по същество че тя е неоснователна, претендира разноски.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно Софийският градски съд е приел, че молбата на жалбоподателя с вх.№449 от 12.01.2011 год. за допускане поправка на очевидна фактическа грешка, р.п. за допълване диспозитива на определението му от 10.05.2010 год. по ч.гр.д.№3021/2010 год. на СГС в частта, която е обезсилена от ВКС, е недопустима като безпредметна. С определение №951 от 22.12.2010 год. по ч.т.д.№847/2010 год. Върховният касационен съд, І Т.О. е приел, че Софийският градски съд е разгледал първата въззивна жалба на [фирма], тази с вх.№1002039/12.01.2010 год., на непредявено основание- т.е. не като частна въззивна жалба, предявена на основание чл.419, ал.1 ГПК срещу разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповедта за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и срещу издадения изпълнителен лист, а като частна жалба срещу самата заповед за изпълнение. И тъй като на основание чл.419, ал.1 ГПК подлежи на обжалване само разпореждането за незабавно изпълнение, ВКС е обезсилил определението от 10.05.2010 год. по ч.гр.д.№3021/2010 год. на СГС, в частта, с която е било отменено разпореждането за изпълнение, инкорпорирано в заповедта за изпълнение и е бил обезсилен издаденият изпълнителен лист. Правилно Софийският градски съд е приел, че след като това въззивното определение е било отменено в обжалваната му част, в тази част то не може да бъде допълвано по реда на чл.247, ал.1, р.п. чл.250, ал.1 ГПК. Допълнително произнасяне може да се иска, преди съдебният акт да е бил отменен или обезсилен, какъвто е настоящият случай, защото първоначалното решение и допълнителното такова, след като влезе в сила, стават едно цяло. След като основното определение изяло или частично е обезсилено, няма предмет за допълнително произнасяне, включително и по отношение на частично обезсилената му част.
След постановеното с определение №951 от 22.12.2010 год. по ч.т.д.№847/2010 год. на ВКС, І Т.О. частично обезсилване на определение от 10.05.2010 год. по ч.гр.д.№3021/2010 год. на СГС, а именно само в частта, с която е било отменено разпореждането за незабавно изпълнение и е бил обезсилен издаденият изпълнителен лист, в тази част е възстановена висящността по частната въззивна жалба на [фирма] с вх.№1002039 от 12.01.2010 год., поради което делото ще следва да бъде върнато на Софийския градски съд за произнасяне по тази жалба.
Определението от 10.05.2010 год. по ч.гр.д.№3021/2010 год. на СГС, в частта, с която е съдът е оставил без разглеждане частната въззивна жалба на [фирма] с вх.1008258/25.02.2010 год. срещу определението на районния съд, с което е отказано искането му на основание чл.420, ал.2 ГПК за спиране на изпълнението, е влязло в сила, като необжалвано. Възстановената висящност по реда на касационния контрол на частната въззивна жалба на [фирма] с вх.№1002039 от 12.01.2010 год. не възстановява висящността по частната жалба с вх.№1008258 от 25.02.2010 год. с правно основание чл.420, ал.3 ГПК, защото спорът за нейната недопустимост е преклудиран с влизането в сила на въззивното определение от 10.05.2010 год. по ч.гр.д.№3021/2010 год. на СГС в тази му част.
Разноски в полза на ДФ”Земеделие” не следва да се присъждат, тъй като ще бъдат определени с оглед изхода на делото при окончателното решаване на спора.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 17.02.2011 год. по ч.гр.д.№3021/2010 год. на Софийския градски съд, ГО, Іви въззивен б.състав.
ВРЪЩА делото на С. ГРАДСКИ СЪД да се произнесе по въззивната жалба на [фирма] с вх.№1002039 от 12.01.2010 год.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: