3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 532
С., 12,06,2013 година
Върховният касационен съд на Р. България, първо търговско отделение, в закрито заседание на трети юни две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №686/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [община] против решение № 307 от 03.07.2012 г. по гр.д. № 549/2012 г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по касация- [фирма] – [населено място], чрез процесуалният си представител- адв. Г. Г., е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал, че основния спорен между страните въпрос, бил този свързан с момента, от който претендираното обезщетение за вреди е станало изискуемо. В тази връзка е формулирал въпроса- „ От кой момент започва да тече погасителна давност за обезвреда на претърпени имуществени вреди от неизпълнен договор – от момента на неговото прекратяване или от момента, в който се проявят кумулативно следните юридически факти- 1/ виновно неизпълнение …на поети задължения по сключен договор 2/съконтрахентите да са могли да предвидят, че от това неизпълнение могат да последват за кредитора имуществени вреди…3/причинна връзка между неизпълнението и възможността да бъде увеличено имуществено патримониумът на ищеца.”Страната е посочила, че въззивния съд в отклонение от практиката на ВКС бил приел, че погасителна давност за вземането тече от прекратяването на договора. Изброени са две решения на ВКС, постановени по реда на чл.218а ГПК / отм./ и е даден отговор на поставения въпрос.Така страната е посочила, че обосновава наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Същото обосноваване с противоречие с цитираните решения на ВКС, страната е сочила и като относимо при разрешаване на въпроса- „ Юридическият факт – прекратяването на облигационната връзка по договор, елемент ли е от фактическия състав, от който възниква правото на изправната страна да претендира заплащане от неизправната страна на претърпяни от нея имуществени вреди – пропуснати ползи.”
Дори и да се приемат за релевантни, въпреки че не са обвързани с решаващите мотиви на въззивния съд, формулираните от касатора въпроси установяват само наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване.
Касаторът е поддържал, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, но спрямо него не се обосновава извод за наличие на противоречие при разрешаването на поставените въпроси, тъй като с приложените и цитирани от него решения на ВКС те не се разглеждат. Тези актове третират предпоставките за реализиране отговорността по чл.82 ЗЗД при предявен иск за пропуснати ползи. Въпросът, относно началния момент на давността по отношение на такова вземане въобще не е бил техен предмет. Въззивният съд също се е съобразил с изискванията на фактически състав на предявения иск, като не е приемал нищо по –различно от приетото досежно необходимостта да бъдат установени конкретни юридически факти, чието осъществяване предполага основателност на предявения иск. Поради това, правно необосновано е така разгледаното от касатора обвързване на изискването на фактическия състав на чл.82 ЗЗД с началния момент на давността. В този смисъл с въззивното решение съдът е приел, че давност за процесното вземане, тече от момента на прекратяване на облигаторната връзка между страните, възникнала по реда на ЗОП, тъй като от този момент за ищеца е налице яснота по това, че няма възможност да извърши договорените строителни работи и в резултат на това да получи съответната печалба. Този извод е неотносим към изброените от страната юридически факти, свързани с наличие предпоставките по чл.82 ЗЗД, които се разглеждат от ВКС в друг контекст, а не с оглед преценката за основателност на възражение за изтекла погасителна давност. Следователно, не е налице соченото противоречие между изводите на съда и цитираните решения на ВКС, поради което не се обосновава и твърдяното основание по чл.280, ал.1 т.2 ГПК.
Развитите от страната доводи за неправилност на постановения съдебен акт,в контекста на нейното разбиране по фактическата и правна обстановка по спора са ирелевантни спрямо основанията по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са предмет на разглеждане от съда след като решението бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. На основание чл. 78,ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в касационното производство разноски в размер на 3200лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 307 от 03.07.2012 г. по гр.д. № 549/2012 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА [община] да заплати на [фирма] – [населено място],направените в настоящето производство разноски в размер на 3200лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: