О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 532/15.12.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и девета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 407 / 2009 година и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 във вр.с ал.1 т.2 ГПК /ДВ. бр. 59/ 2007 г./ .
В. Б. Г., Е. Б. Д. и Б. В. Б. , чрез адв. С обжалват и искат да се отмени ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 07.07.2009 г. по гр възз.д. Nо 3901/2008 година на Софийския градски съд – II „д” отд. , с което на основание чл. 119 ал.2 ГПК/ отм./ са обезсилени постановените решения по чл. 109а ЗС във вр. с чл. 108 ЗС на първата и въззивна инстанция и исковото производство по тях е прекратено, поради отказ от иска, направен след постановяване на решението на въззивната инстнция, но преди влизането му в сила. Поддържа се, че обжалваното определение е недопустимо, тъй като отказът е направен без да е налице висящност на процеса, даващ основание на въззивния съд да се произнесе.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима . Разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното ОПРЕДЕЛЕНИЕ, състав на Софийският градски съд, в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 196 ГПК и сл. /отм./ във вр. с § 2 ал.2 от ПЗР на ГПК , след постановяване на решение от 02. 06. 2009 година, с което е отменено решението на районния съд от отхвърления иск на Т. И. и П. П. и е постановено ново по съществото на спора като са уважени исковете на Т. И. и П. П. по чл. 109а ЗС във вр. с чл. 108 ЗС, е обезсилил двете решения –на първата и втора инстанция на основание направен отказ от иска по чл. 119 ал.2 ГПК/ отм./ от страна на ищците- Т. И. и П. П. и е прекратил исковото производство.
Разпоредбите на чл.119 ал.2 ГПК/ отм./.е приложена точно.
С разпоредбата на отменения чл. 192 ал.1 ГПК е прогласен принципа на неоттегляемост на постановения съдебен акт от страна на съда, произнесъл решението чрез въведената от законодателя забрана да се отменя или изменя решението, от съда , който го е постановил. Правораздавателната власт по делото е изчерпана с постановяване на решението /lata sentential desinit esse iudex/, с постигане на желания от страните крайния правен резултат/ при допустимост на заявения иск/. Неоттегляемостта на постановеното решение по чл. 192 ал.1 ГПК не обхващаи не ограничава процесуалните права на страната-ищец по делото, която може във всеки един момент да се откаже от части или изцяло от спорното право по силата на отказ от иска- чл. 119 ал.2 ГПК / отм./ т.е. страната , по чиято инициатива започва процеса може във всяко положение, отказвайки се от спорното право, да иска да се прекрати процеса ,реализиран в защита на това субективно материално право.- арг. чл. 2 ГПК / отм./- щом съдебните производства започват по молба за защита , то отказа от защитимото право и искането за прекратяване са задължителни за съда.
Правилно с обжалваното определение, въззивният съд, според мнозинството на съдебния състав/ е приел, че обвързващият съда отказ от иска и искането за прекратяване на делото на основание чл. 119 ал.2 ГПК / отм./ , могат да се заявят до влизане в сила т.е. и след постановяване на решението , но преди да е изтекъл срока за обжалване , независимо от липсата на подадена жалба пред по-горната инстанция.
За да обвърже страните със силата на присъдено нещо и породи присъщите на реализираната защита правни последици, съдебното решение , като краен правен резултат на исковия процес, следва да влезе в сила – по арг. на чл. 219 б. „б” ГПК/ отм./ – доколкото е изтекъл срокът на обжалване и срещу постановеното решение не е подадена въззивна или касационна жалба. В срокът на обжалване , дали или не е подадена жалба пред по-горната инстанция , е налице висящност на процеса. В тази насока не може да се подели тезата на жалбоподателите , че само подадена в този срок жалба пред по-горната инстанция поддържа висящността на процеса.
Отказът от иска е волеизявление на страната-ищец , инициирала исковия процес до съда , съдържащо както признание, че твърдяното право на съществува респ. отричаното право съществува, така и процесуално действие , свързано с десезиране на съда от правораздавателната му власт по защита на това материално право. Ето защо това десезиране на съда от неговата парвораздавателна власт може да бъде заявено по всяко време на висящността на делото, до влизане на решението в сила, т.е. до момента когато това решение става неотменяемо.
По изложените съображения ,състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 07.07.2009 г. по гр възз.д. Nо 3901 / 2008 година на Софийския градски съд – II „д” отд. , с което на основание чл. 119 ал.2 ГПК/ отм./ са обезсилени постановените решения по чл. 109а ЗС във вр. с чл. 108 ЗС на първата и въззивна инстанция и исковото производство по тях е прекратено, поради отказ от иска по чл. 119 ал.2 ГПК / отм./
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: