О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 532
С., 21.07. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 466/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ „Г. ІІ-П. Г.” гр.Нови Пазар срещу решение от 23.02.2010 г. по гр.д.№ 770/2009 г. на Шуменския окръжен съд, с което след частична отмяна на решение от 06.11.2009 г. по гр.д.№ 592/2008 г. на Районен съд-гр.Нови Пазар е уважил предявения срещу нея от Сдружение за ловците “СТАНАТА” иск за сумата 3 692.92 лв., представляваща стойността на консумирана и незаплатена от нея електроенергия в отдадения й под наем имот.
В касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на въззивното решение по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения с искане за отмяната му.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване е обосновано с произнасянето от въззивния съд по „материалноправния въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, свързан с обективното съединяване на два иска – този за дължимост на наемни вноски и този за дължимост на консумативи по наетия обект”. Касаело се до две отделни, самостоятелни претенции и въззивният съд, като приел, че след като наемателката не оспорвала ползването на ел.енергия за наетия обект, тази претенция е оспорена само по размер, но не и по основание, то същият е направил необоснован извод. В противоречие с практиката на ВКС бил решен и процесуалноправния въпрос за доказателствената стойност на свидетелски показания, които не са преки и непосредствени. Представени са решения на отделни състави на ГК и на ТК на ВКС.
Ответникът по касация Сдружение за ловците “СТАНАТА” оспорва както основанията за селектиране на касационната жалба, така и нейната основателност. Моли за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд се позовал на показанията на свидетел, според които представител на наемодателя е извършвал ежемесечните отчитания на електромера, но под диктовката лично на наемателката или на неин представител. Не е било оспорвано ползването на електроенергия, а само отчитането на нейното количество. Поради това с решението е прието, че претенцията е доказана по основание, а за размера й се позовал на заключенията на три съдебно-счетоводни експертизи, които са ползвали доказателствата относно консумирана и заплатена от нея ел.енергия за предходни периоди. Тъй като плащането е извършвано със забава и според правилото на чл.76, ал.2 ЗЗД се погасява най-старото и обременително задължение е изготвено заключението на последната експертиза, сочеща, че консумираната за този период – 1 година и 8 месеца ел.енергия за наетото от касаторката помещение за кафе-аператив е 3 692.92 лв.
Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на решението. Оплакванията на касатора са относими към основанието по чл. 281, т. 3, пр.2 от ГПК за отмяна на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В случая се изразява несъгласие с възприемането на заключенията на експертите и кредитирането на показания на свидетел, който не бил придобил непосредствени възприятия относно конкретните показания на електромера. К. съд може да се произнесе по твърдяно процесуално нарушение едва в стадия на разглеждане на касационната жалба по същество след допускането й до касационно обжалване, но то не може да се квалифицира като основание за селектирането й.
Изложеното позволява да се обобщи, че не е налице основание за достъп на въззивното решение до касация, с оглед на което на ответника следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лв.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.02.2010 г. по гр.д.№ 770/2009 г. на Шуменския окръжен съд.
ОСЪЖДА ЕТ „Г. ІІ – П. Г.” да заплати на Сдружение за ловците “СТАНАТА” разноски по делото в размер на 300 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: