О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 532/26.11.2008 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на първо отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и осма година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията Балевска
Ч.гр.д.Nо 1474/2008 година, образувано по описа на I отд.
И за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 във вр.с ал.1 т.1 ГПК /ДВ. бр. 59/ 2007г./ ..
И. М. Р. от гр. Р. обжалва и иска да се отмени Определение Nо 1895 от 10.07.2008 г. на Пловдивския окръжен съд ,с което е потвърдено Разпореждане Nо 442 от 10.06.2008 година на Пловдивския районен съд по ч.гр.д.Nо 8406/2008 година по постановения отказ на съда да се издаде заповед за незабавно изпълнение по реда и на основание чл.417 т.3 ГПК, . Поддържа се, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е допуснато нарушение по приложението на процесуалните правила.
Върховният касационен съд, състав на първо отделение на гражданската колегия, намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, налице е обжалваем интерес над 1000 лв.,поради което и същата е процесуално допустима .
Допустимостта на касационното обжалване и при частните жалби в хипотезите на чл.274 ал.3 ГПК във вр. с чл.278 ал.4 ГПК , е обусловено от наличие на условията по чл.280 ал.1 ГПК.
С изложените аргументи, имащи правната характеристика на изложение по см. на чл.284 ал.3 т.1 ГПК, жалбоподателят И. Р. поддържа , че с обжалваното определение същественият материално-правен въпрос – за валидността на писмения Договор за правна помощ, сключен между О. Р. и И. Р. , като адвокат , за оказване на текуща правна помощ на Общинския съвет като орган на местно самоуправление по ЗМСМА, е разрешен в противоречие с практиката на съдилищата-Определение Nо 2218 по гр.д. Nо 2424/2006 година на Пловдивския окръжен съд, Определение Nо5277 по адм.д.Nо 7016/2007 на ВАС, Решение Nо 8/2008 год. по гр.д. Nо 2385/2007 година на Пловдивския районен съд, Определение Nо 9679 по адм.д.Nо 7782/2003 на ВАС, основание за допустимост по см. на чл.280 ал.1 т.2 ГПК, както и е въпрос от значение за точното прилагане на закона- ЗМСМА,АПК както и за развитие на правото, поради липса на произнасяне ни необходимост от тълкувателно разрешение на въпроса.
При данните по делото и след преценка на наведените с частната касационна жалба доводи, настоящият състава намира , че не са налице условията на чл.280 ал.1 т.2 или т.3 ГПК и касационното обжалване е недопустимо.
Производство пред районния съд е образувано по ЗАЯВЛЕНИЕТО на И. Р. ЗА ИЗДАВАНЕ НА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ на основание чл.417 т.3 ГПК, завземане основаващо се на писмен договор за правна помощ , с нотариална заверка на подписа.
С обжалваното определение на въззивния съд е потвърдено разпореждането на първата инстанция , с което е отхвърлено искането на адвокат И от гр. Р. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за парични вземания срещу О. Р. , основаващи се на писмен Договор за правна помощ от 12. 10. 2005 година. В мотивите и на двете съдебни инстанции се приема,че основанието на което се иска издаване на заповедта за незабавно изпълне- ние – писменият договор за правна помощ, не може да бъде зачетено поради липсата на изискващата се от закона – нотариална форма или нотариална заверка на подписите.
Не са налице основания по см. на чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на посоченото определение на втората инстанция.
Представените решения на гражданските съдилища не дават разрешение на съществен процесуално-правен въпрос в противоречие на това което е постановено с обжалваното решение по същия въпрос. Посочената съдебна практика касае разрешения на съдилищата по въпроса за зачитане материалната доказателствена сила на писмените документи в производството по издаване на изпълнителен лист на извънсъдебно изпълнително основание по реда на чл.237 и сл. ГПК /отм./.
С обжалваното определение, разрешеният съществен процесуално-правен въпрос не е този, посочен от жалбоподателя – за характера и валидността на договора за правна помощ, подписан между адвокат и общината като орган на местното самоуправление по ЗМСМА, а е въпросът за ФОРМАТА на писмения документ, на който се основава искането за издаването на заповедта за изпълнение по чл.417 т.3 ГПК. Процесният писмен Договор за правна помощ от 12. 10. 2005 година не е зачетен от съдилищата като годен документ по см. на чл.417 т.3 ГПК, тъй като е установено, че договорът няма нотариална заверка на подписите към момента на създаване на документа- т.е.подписване на договора.
Не може да се приеме , че е налице и втория довод на касатора , а именно, че разрешеният въпрос касае проблем по който няма съдебна практика, тъй като дали един договор има нотариална заверка на подписа или не и кога е направена заверката, е фактически а не правен проблем.
След като не е налице нито едно от основанията , с които жалбопода- телят обосновава допустимостта на касационното обжалване то това обжалване се явява недопустимо нито по чл.280 ал.1 т.2, нито по т.3 ГПК.
По изложените съображения , състав на ВКС- първо отделение на гражданката колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по частната касационна жалба на И. М. Р. от гр. Р. срещу Определение Nо 1895 от 10.07.2008 г. на Пловдивския окръжен съд ,с което е потвърдено Разпореждане Nо 442 от 10.06.2008 година на Пловдивския районен съд по ч.гр.д.Nо 8406/2008 година по постановения отказ на съда да издаде заповед за незабавно изпълнение по реда и на основание чл.417 т.3 ГПК .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :
.