О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 532
София, 27.10.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и седемнанадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 2426 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] против Определение № 1816 от 01.06.2017г. по ч.гр.д.№ 1210/2017г. на САС, 13 състав, с което, след отмяна на определението от 30.12.2016г. по т.д.№ 150/2016г. на ОС Благоевград, дружеството е осъдено да заплати на [фирма] на основание чл.78,ал.4 ГПК съдебни разноски при прекратяване на производството по предявените искове с правно основание чл.108 ЗС, съставляващи платено адвокатско възнаграждение.
Искането е за отмяна на определението. Поддържа се, че неправилно САС е приел, че след като е постановено изпращане на препис от исковата молба на насрещната страна, без да е извършена своевременна проверка за допустимостта й, и след като ответникът е депозирал отговор преди да узнае за постановеното междувременно прекратяване на производството по отношение на част от предявените искове, то сторените разноски подлежат на възстановяване. Оспорва се, че тези разноски подлежат на присъждане, тъй като доказателствата за разхода са представени не с отговора на исковата молба, а след получаване на препис от разпореждането за прекратяване на производството по делото. Възразява се и срещу размера на присъдения адвокатски хонорар и се иска намаляването му на основание чл.78,ал.5 ГПК.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК при допълнителната предпоставка на т.2 и т. 3 на чл.280,ал.1 ГПК се иска допускане на обжалването, тъй като САС се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, решавани противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото като изложените аргументи са идентични с тези, въведени с частната касационна жалба. Акцентира се, че към отговора на исковата молба не са представени доказателства за реално плащане на претендирания адвокатски хонорар, а такива са представени след получаване на преписа от разпореждането за прекратяване на производството по ревандикационните искове. Поддържа се, че искането по чл.78,ал.4 ГПК е неоснователно и недопустимо, тъй като адвокатското възнаграждение е заплатено и поискано след датата на постановяване на разпореждането за прекратяване на производството по делото.
В писмен отговор [фирма] оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на частната касационна жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
От [фирма] са били предявени обективно съединени искове с правно основание чл.26,ал.1,предл.трето и предл.първо ЗЗД и чл.108 ЗС. На 19.08.2016г. първоинстанционният съд е разпоредил изпращане на препис от исковата молба, а с разпореждане от 09.09.2016г. са дадени указания до ищеца за посочване на цена на исковете по чл.108 ЗС и за заплащане на държавна такса. Преписът от исковата молба е получен от „Т. България“ на 03.10.2016г., а на 31.10.2016г. дружеството е получило разпореждане № 5109 от 05.10.2016г. за прекратяване на производството по делото по исковете по чл.108 ЗС поради неизпълнение на указанията. На 17.10.2016г. е постъпил отговор на исковата молба от [фирма], в който дружеството е взело становище и по исковете с правно основание чл.108 ЗС. На 08.11.2016г. ответникът е депозирал молба във връзка с полученото разпореждане за прекратяване на производството по делото по исковете по чл.108 ЗС и е поискал то да бъде допълнено по реда на чл.248 ГПК с присъждане на разноски на основание чл.78,ал.4 ГПК по приложен списък, договор за процесуално представителство, фактура и извлечение от разплащателната сметка на адвокатското дружество. Видно от договора за процесуално представителство от 27.10.2016г., уговореното адвокатско възнаграждение за защитата по исковете по чл.108 ЗС е в размер на 48 949.34лв., а за разликата до 146 848лв. е за защита във връзка с исковете по чл.26 ЗЗД; фактурата за сумата 146 843лв. е издадена на 27.10.2016г., а плащането на цялото възнаграждение е осъществено на 28.10.2016г.
При тези данни съставът на САС е счел, че след като първоинстанционният съд е разпоредил да се изпрати препис от исковата молба за отговор, независимо, че не е осъществил проверката за допустимостта й, а ответната страна е изготвила и депозирала отговор преди да узнае за прекратяването на производството по отношение на част от предявените искове, е претърпяла разноски не поради свое незаконосъобразно процесуално поведение и те следва да й бъдат възстановени. Констатирано е, че при връчване на молбата по чл.248 ГПК, ищецът не е направил възражение по чл.78,ал.5 ГПК.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването пряко произтича от отсъствието на въпрос с характеристиката на правен. Частната касационна жалба и изложението са с идентично съдържание за неправилност на определението на САС. Правен въпрос не е поставен, а несъгласието на касатора с правните аргументи на въззивната инстанция не може да послужи като основна предпоставка за допускане на обжалването.
Насрещната страна претендира разноски за производството, но не представя доказателства, поради което искането е неоснователно.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, Първо т.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 1816 от 01.06.2017г. по ч.гр.д.№ 1210/2017г. на САС, 13 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: