3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 532
С., 27,06,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на четвърти юни две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №850/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на П. М. Т., гражданин на У. против решение от 30.05.2011 г. по гр.д. № 4335/2011 г. на Софийски градски съд.
Ответникът по касация- [фирма] – [населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С решението, предмет на обжалване, състав на Софийски градски съд , след частична отмяна на решението на Софийски районен съд, с която е бил уважен предявения от Т. против [фирма] – [населено място] иск с правно основание 226 КЗ, по същество е отхвърлил изцяло този иск, като е потвърдил решението на първостепенния съд в останалата отхвърлителна част. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел,че в застрахователната полица, представена от ответника по иска била налице клауза по чл.202, ал.2 КЗ, че при закъснение повече от 15 дни от датата на разсрочената вноска договора се прекратявал, което според състава съставлявало фингирано уведомление по чл.202, ал.2 КЗ. И тъй като в случая срока за плащане по цитираната норма бил изтекъл на 17.05.2007г. то и предявения иск бил неоснователен.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал, наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК/ по отношение на които са въведени и доводи/.Поставил е въпроса – „ При положение че съгласно договора за застраховка застрахователните вноски се плащат разсрочено и че в договора / полицата/ е посочено, че при неплащане на разсрочените вноски то застрахователната премия договора се прекратява в 24 часа на 15 ден от датата на падежа …. дали прекратяването настъпва автоматично или е необходимо предупреждение до застрахования.” Посочено е, че произнасянето на въззивния съд по тези въпроси било в противоречие с практиката на ВКС и с тази на съдилищата, като са представени и цитирани конкретни съдебни актове. По отношение на общо по сочената т.3 на чл.280, ал.1 ГПК не са изложени никакви доводи.
Поставеният от касатора основен материалноправен въпрос относно възможността на застрахователя да прекрати договора за застраховка „ гражданска отговорност”, поради неизпълнение на задължението за плащане на една от разсрочените вноски от застрахователната премия, без да изпрати уведомление до застрахования е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е свързан пряко с решаващите изводи на въззивния съд, обусловили постановения от него правен резултат. Посоченият, релевантен правен въпрос, както основателно е посочил касатора е разрешен в противоречие с разгледаното и приложено решение №83/05.07.2010г. по т.д. 808/09г. на ВКС, ІІ т.о., което като постановено по чл.290 ГПК обективира задължителна практика по поставения въпрос. С оглед наличието на посочената задължителна практика без правно значение са развитите доводи за наличие на противоречие с разрешения, обективирани в решения съставляващи практика на съдилищата, още повече, че и приложените и цитирани решения не обективират валидно такава, тъй като касатора не е установил влизането им в сила – арг. т.3 ТРОСГТК №1 /09г. С решението на ВКС / цитирано от касатора/ и съставляващо задължителна практика, изрично е прието в хипотеза аналогична на разглежданата, че при частично погасяване на разсрочена вноска, застрахователното дружество разполага с правната възможност да упражни правото си за прекратяване на договора преди настъпване на застрахователното събитие и при настъпил падеж на съответната вноска от премията, само след като застрахованото лице реално получи писмено предупреждение и съответно не по- рано от 15 дни от получаването му. Сочената практика, обективирана в решението на ВКС, съдържа задължително тълкуване по поставения въпрос и след като въззивният съд го е разрешил в противоречие с нея са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което атакуваното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване .На основание чл.84, ал.1 ГПК касаторът следва да заплати държавна такса в размер на 500 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.05.2011 г. по гр.д. № 4335/2011 г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касатора- П. М. Т., гражданин на У. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 500 лв.
След изпълнение на указанието делото да се докладва за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: