5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 532
София, 28.06.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 371/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Д. Н. против въззивно решение №2083 от 16.12.2009г. по в.гр.д.№ 2755/2009г. по описа на Пловдивски ОС, с което е потвърдено решение №2101 от 27.07.2009год., постановено по гр.д.№3862/09год. по описа на районен съд П.. С последното П. Д. Н. е осъдена да предаде на Г. Б. П. и Д. К. П. владението върху терен от 50 м2 в южната част на собствения им имот пл.№ 1048, кв.59, целият с площ от 2.695 дка, находящ се в [населено място],[жк], на който тя държи метален павилион без основание, както и да демонтира и премести същия, като П. Д. Н. е осъдена да заплати на Г. Б. П. и Д. К. П. по 545 лв. на всеки от тях – разноски по делото.
В касационната жалба се релевират доводи за нищожност, евентуално за недопустимост, евентуално за неправилност и необоснованост на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на процесуалните правила – основание за касационно обжалване по чл.281 ал.1т.1,т.2 и т.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че с решението въззивният съд се е произнесъл по следните, обусловили крайния резултат, въпроси : може ли да се придобива по давност идеална част от урегулирани парцели ; има ли сила на присъдено нещо решение, което след влизането му в сила е отменено по реда на чл.231 ГПК/отм./; нищожно ли е решение постановено срещу несъществуващо лице. Касаторът поддържа, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС,както и , че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – основания по чл.280 т.1 и т.3 ГПК. Във връзка с първото основание се позовава на Решение №98 от 20.12.1974г. по гр.д.№87/74г. на ОСГК, съгласно което когато е изтекла придобивна давност върху реални части от дворищни регулационни парцели и тези реални части не могат да се обособят в самостоятелни парцели, следва да се приеме, че е придобита идеална част,която съответства на реално определената част от парцела.
Ответницата Г. Б. П. в представен писмен отговор чрез адв.Н.М. взема становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба.
Ответникът Д. К. П. не взема становище по касационната жалба.
Преди да се произнесе по въпроса за допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, взе предвид следното :
За да потвърди първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от Г. Б. П. и Д. К. П. против П. Д. Н. искове по чл.108 и чл.109 ЗС, въззивният съд е приел, че ищците собственици на процесния имот, доколкото същите са го придобили с договор за замяна на недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт № 136 от 08.11.1994г., том 49, нот. дело № 1435/1994г. на нотариус при PC П.. Отчитайки , че е безспорно обстоятелството, че ответницата П. Н. държи павилион, разположен на площ 50 кв.м. от процесния имот, въпреки противопоставянето на ищците, е приел, че спорът се концентрира в преценката за наличие на годно правно основание, оправдаващо тази фактическа власт. В тази връзка е намерил за неоснователно направеното от П. Н. възражение, че е придобила собствеността върху 50/2696 ид.ч. от имота въз основа на давностно владение упражнявано в периода 28.12.1994г. до датата на завеждане на исковата молба. За да обоснове този си извод е приел, че безспорният по делото факт , че П. Д. Н. владее площ от 50 кв.м. в южната част на имота, предмет на ревандикационния иск, върху която е разположила преместваем павилион само по себе си не е достатъчно за да се приеме, че същата е придобила имота по давност,тъй като фактическият състав на чл. 79 от ЗС изисква не само изтичането на предвидения в цитираната норма срок, а необходимо е да се установи още, че лицето което претендира да е придобило имот въз основа на това оргинерно придобивно основание е упражнявало необезпокоявано и непрекъснато владение върху имота, считайки се за собственик, т.е. да се установи анимуса, като елемент на владението. Приел е, че при доказателствена тежест да установи този факт, ответницата П. Н. не е ангажирала доказателства в подкрепа на твърденията си. В тази връзка и относно възраженията на същата, че факта на упражнявано от нея владение е обявен от съда за безспорен съдът е приел, че следва да се прави разграничение между държането на една вещ, упражняване на фактическа власт върху нея, и владението, като елемент от правото на собственост, включващ в себе си корпус и анимус, какъвто в процесния казус не е установен. В допълнение е посочил, че с оглед на това, че процесният имот се намира в регулационните граници на [населено място], по отношение на него са приложими действащите към правно-релевантния момент разпоредби на З. /отм./ и ЗУТ, както и, че при действието и на двата нормативни акта не е допустимо придобиването на идеални части от дворищнорегулационни парцели, респективно – поземлени имоти, въз основа на давностно владение упражнявано върху идеални части от тях. Счел е за основателен и предявения иск с правна квалификация чл. 109 ЗС. Този извод е обоснован при отчитане за безспорно установено по делото, че П. Н. въпреки противопоставянето на ищците и без да има правно основание за това, държи в собствения на ищците имот павилион, разположен в южната част на същия, на площ от 50 кв.м., с което действие препятства упражняването на собственическите им права в пълен обем.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира,че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК. Съображенията за това са следните :
На първо място повдигнатите материално правен и процесуални въпроси не обуславят крайното решение. Според разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В процесния случай действително в решението си въззивният съд е засегнал въпроса за възможността идеална част от парцел да се придобие на оригинерно основание, но не този въпрос е обосновал решаващия му извод. За да приеме , че исковете са основателни, съдът е приел, че за осъществяване фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС е необходимо намерението на владелеца да свои вещта за себе си да намери външна изява в предприемане на конкретни действия, които да бъдат доведени до знанието и противопоставени на ищците, а в процесния случай това не е установено. Решаващият извод е основан на това, че ответницата, която носи доказателствената тежест в процеса да установи , че упражняваната от нея фактическа власт е била непрекъсната, необезпокоявана, явна и несъмнена и то по начин, който ясно манифестира воля, намерение за своене, не е сторила това. С оглед на това във връзка с първия поставен от касатора материалноправен въпрос не е налице общата предпоставка за допускане на касационен контрол на въззивното решение. За пълнота на изложението следва да се посочи и това, че не са налице и специфичните за конкретните посочени основания условия. На първо място решението, на което се позовава касатора не е по идентичен казус, неотносимо е към предмета на делото и поради това не може да обоснове извод за противоречиво разрешаван въпрос. Досежно възможността да се придобие по давност идеална част от парцел касаторката се позовава и на значението на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото, без да са мотивирани предпоставките на соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Освен това, по въпроса е постановено решение на Върховния касационен съд в производство по чл. 290 ГПК, а именно Решение № 862 от 9.12.2010 г. по гр. д. № 1805/2009 г. на ВКС, I г. о., а при наличието на задължителна практика не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за достъп до касационен контрол.
Не е налице общата предпоставка за достъп до касационен контрол по отношение и на останалите два процесуалноправни въпроса, посочени от касатора. Същите не само не са обусловили крайния резултат, но и по тях въззивният съд не е дал разрешение с акта си. Поради отсъствие на общата предпоставка не е необходимо обсъждане наличието или не на специалната такава по чл.280 ал.1 т.3ГПК.
За пълнота на изложението следва да се посочи и това, че в процесния случай не може да бъде споделен доводът на касатора за постановяване на решение срещу несъществуващо лице. От данните по делото и от актовете на двете инстанции по същество се обосновава категоричен извод, че процесът е воден точно срещу касаторката П. Д. Н., същата е участвала в производството лично и чрез процесуален представител, получавала е съдебни книжа и в пълен обем е упражнила правото си на защита. Ясна и недвусмислено изразена е и волята на инстанциите по същество, че ответник е именно това лице , че срещу него са заявени претенциите, че то е упражнявало фактическата власт върху спорния имот без основание и спрямо него исковете са основателни. Доколкото в исковата молба и решенията касаторката е посочена с лично име П. вместо П. и с ЕГН [ЕГН] вместо с ЕГН [ЕГН] ,ВКС намира, че е налице техническа грешка , като без правно значение е причината, поради която е допусната. Тази грешка след приключване на делото следва да бъде отстранена от първостепенния съд по реда за поправка на очевидна фактическа грешка.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №2083 от 16.12.2009г. по в.гр.д.№ 2755/2009г. по описа на Пловдивски ОС .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: