О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 532
София, 30.07.2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№865/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. К. Ч. срещу решение №258 от 01.12.2017г., постановено по в.т.д.№347/2017г. по описа на Варненски апелативен съд, ТО, в частта му, с която е потвърдено решение №109/10.02.2017г. по т.д.№1044/2016г. на Варненски окръжен съд.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се извода на съда за законосъобразно свикване и провеждане на 13.06.2016г. на общото събрание на акционерите (ОСА) на ответното дружество „Строителен и технически флот“ АД като се твърди, че съдът не е обсъдил доводите на въззивника относно действието на разпоредбата на чл.244, ал.1 ТЗ, предвиждаща съставът на съвета на директорите (СД) да се състои най-малко от три лица. Излагат се съображения, че решението за избор на трети член на СД, не е породило правни последици преди вписването му в Търговския регистър с оглед конститутивното действие на вписването съгласно чл.67 ТЗ и чл.44 от Устава на дружеството. Касаторът поддържа също, че въззивният състав неправилно е приел, че решението по т.2 от дневния ред на ОСА, с което е приет годишния финансов отчет (ГФО) на дружеството за 2015г., е въпрос по целесъобразност, който не може да бъде предмет на проверка в производството по чл.74 ТЗ. На последно място в касационната жалба се сочат доводи за незаконосъобразност на решението по т.5 от ОСА като се твърди, че решението за освобождаване на членовете на СД от отговорност не е следвало да бъде гласувано – заедно/en bloc, с което е била нарушена императивната разпоредба на чл.229, т.2 ТЗ. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му част, уважаване изцяло на предявените искове с правно основание чл.74 ТЗ и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следните правни въпроси, групирани от него в три групи:
І.
1.„Необсъждането на оплаквания на въззивника съставлява ли съществено процесуално нарушение ?“;
2. „Какво е значението на правната норма на чл.252, ал.1, т.6 ТЗ, след като това не е свързано с никакви последици за дружеството, което бездейства?“;
3. „Ако съставът на СД на АД се състои от само двама члена, то той представлява ли законен състав и може ли да взема правновалидни решения ? Има ли порок на волята и какъв е той ?“;
4. „Какво е действието на вписването на член на СД – конститутивно или оповестително? Във връзка с отговора на първия въпрос, какво е действието на решението на общото събрание на акционерите за съда, т. е. обвързан ли е той от него или е обвързан от обстоятелствата, вписани в Търговския регистър ?“;
5. „Ако в устава е предвидена специална норма относно действието на вписването и по този начин е установен режим различен от общия, коя норма има приоритет и следва ли тя да бъде съобразена в решението на съда?“;
Твърди се, че горните въпроси са решение в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 22/29.06.2017г. по гр.д.№ 2113/2016г., ВКС, I г.о. и решение № 81/28.11.2011г. по т.д.№674/2009г., ВКС, II т. о., както и че въпросите са от значение за развитието на правото и за точното и еднакво прилагане на закона.
ІІ.
1. „Допустима ли е проверка за законосъобразност на ГФО отчет, предложен за приемане от общото събрание на акционерите или това е въпрос по целесъобразност, който не подлежи на съдебен контрол?“.
2. „Какъв е обхватът на тази проверка и следва ли да се провери спазването на нормите относно съставянето и приемането на ГФО ?
ІІІ.
1.„Приложими ли са разрешенията дадени в решение №41 от 29.04.2009г., постановено от ВКС по т.д.№669/2008г. по отношение на АД, относно правопогасяващият ефект на решението за освобождаване от отговорност?“;
2. „Погасява ли се отговорността на членовете на СД за имуществени вреди с приемане на решение за освобождаването от отговорност на членовете на СД и неоснователен или недопустим би бил евентуален иск по чл.240а ТЗ при наличието на такова решение ?“;
3. „Какъв е характерът на нормата на чл.229, т.2 ТЗ“;
4.. „Ако нормата е забранителна, то в чий интерес е забраната – на дружеството или на отделен акционер и следва ли тя да се приложи, когато се обсъжда въпросът за освобождаване от отговорност на всеки един от членовете на СД ?“;
5. „Има ли право член на СД, който е и акционер, да гласува за собственото си освобождаване и кой интерес следва да се предпочете – този на акционера и член на СД или интересът на дружеството ?“;
6. „Заобикаля ли забраната на чл.229, т.2 ТЗ при гласуване „en bloc“ за освобождаването от отговорност на членовете на СД, когато мнозинство не може да се постигне без гласуване по този начин и такова гласуване съставлява ли нарушение на закона ?“.
Според касатора поставените въпроси са решени в противоречие с постановките в решение № 41/29.04.2009г. по т.д.№ 669/2008г. на ВКС, I т. о., решение №94/09.04.2009г. по т.д.№119/2012г. на Варненски АС, решение №51/27.02.2009г. по т.д.№14/2017г. на Пловдивски АС и определение №493/03.06.2013г. по т.д.№688/2012г., ВКС, І т.о, както и че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В изложението се поддържа също предпоставката за допускане на касация по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК като се твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно.
В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по касационната жалба „Строителен и технически флот“ АД – [населено място], в който се поддържа, че не са налице посочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Твърди се, че въззивният съд не се е произнесъл по нито един от формулираните от касатора правни въпроси, че същите не са включени в предмета на спора и не са обусловили правните изводи на въззивния съд, както и че така посочени въпросите съставляват оплакване относно правилността на обжалвания акт. Сочи се, че поддържаното основание за очевидна неправилност не е мотивирано. Претендират се разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С въззивното решение в обжалваната му част въззивният състав от Варненски апелативен съд е потвърдил решение №109/10.02.2017г. по т.д. №1044/2016г. на Варненски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен иска на Ф. Ч. по чл.74 ТЗ против „Строителен и технически флот“АД за отмяна на взетите по т.2 и т.5 решения на общото събрание на акционерите, проведено на 29.06.2016г. В останалата му част, с която е отменено решението на общото събрание на акционерите по т.7, въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
В обжалваното решение е посочено, че искът на Ф. Ч. по чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на атакуваните с исковата молба решения, взети на общото събрание на акционерите на „Строителен и технически флот“АД, проведено на 29.06.2016г., е допустим като предявен в преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ от лице, имащо качеството на акционер към датата на провеждане на ОСА. Въззивният състав е приел за неоснователно оплакването на ищеца за нелегитимност на взетото решение за свикване на ОС на 29.06.2016г. от съвета на директорите, посочвайки че на общо събрание на дружеството, проведено на 31.07.2015г,. за трети член на СД е била избрана М. А. П.. Съдът е посочил, че въз основа на искова молба на Ф. Ч. против „Строителен и технически флот“АД за отмяна на решението на ОСА от 31.07.2015г. за избор на трети член на СД, регистърното производство по вписването на М. П. е било спряно. Отразил е, че производството по чл.74 ТЗ е приключило с определение от 28.08.2017г. по т.д.1013/2017г. на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което искът на Ф. Ч. за отмяна на решението за избор на трети член е отхвърлен, а вписването на М. П. в търговския регистър е извършено на 24.11.2017г.
Съдът е приел, че с оглед обстоятелството, че с решението от 31.07.2015г. съставът на СД е попълнен с трети член, от значение за спора за легитимността на проведеното общо събрание на 29.06.2016г., е въпросът от кой момент влиза в сила на решението на ОСА за избор на нов член на СД. Позовавайки се на практиката на ВКС, обективирана в решение №690/03.12.2008г. по т.д № 349/2008г., ВКС, ІІ т.о., в което е прието, макар и за ООД, но в същата хипотеза, че решенията на О. за избор и освобождаване на нов управител до вписването им пораждат действие в самото дружество, а след вписването – и по отношение на третите лица, съдът е обосновал извода, че макар и взето от СД в състав от двама души, атакуваното решение не е взето от нелегитимен орган. Посочил е, че в чл.252, ал.1, т.6 ТЗ е предвидена възможност броят на членовете на СД да спадне под определения в закона минимум от най-малко 3 лица, тъй като не е предвидена като изрична последица нищожността на взетите от съвета на директорите решения. Според съда в тази хипотеза липсва законова забрана дружеството да функционира и неговият управителен орган да взема решения.
Въззивният състав е приел за неоснователно оплакването за неправилност на решението на първата инстанция, с което е отхвърлен иска за отмяна на решението по т.2 от ОСА, проведено на 29.06.2016г., с което е приет годишния финансов отчет на дружеството за 2015г. Според съда съдебният контрол се простира по отношение на процесуалната и материалноправна законосъобразност, но не и по отношение на целесъобразността на взетите решения. Посочил е, че решението на общото събрание на акционерите да приеме ГФО, е въпрос по целесъобразност, който не подлежи на съдебен контрол по съображение, че ГФО съставлява частен свидетелствуващ документ и приемането му от общото събрание не променя неговият характер и възможността да бъде опровергавана верността му в отделно производство.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иска по чл.74 ТЗ за отмяна на решението по т.5, с което общото събрание е гласувало „en bloc”освобождаването от отговорност на членовете на СД за дейността им през 2015г., въззивният състав е посочил, че единствено в дискрецията на ОСА е да освободи един или всички членове на СД от отговорност, поради което във върховната компетентност на ОСА е да реши дали да гласува “en bloc” или поотделно за освобождаването на членовете на СД от отговорност. Що се отнася до спорния въпрос дали е допуснато нарушение на императивната разпоредба на чл.229, ал.2 ТЗ съдът е посочил, че в тази разпоредба не е регламентирана изричната забрана за акционер да гласува против освобождаването си от отговорност, поради което разпоредбата, представляваща забранителна норма, не следва да се тълкува разширително. Като допълнително съображение въззивният състав е посочил и разпоредбата на чл.240а ТЗ, даваща възможност на акционери да предявят иск за търсене на зреди от членове на съвета на директорите като според съда решението за освобождаване от отговорност на членове на съвета на директорите не представлява процесуална пречка за водене на иска по чл.240а ТЗ от миноритарните акционери.
Въззивното решение е подписано с особено мнение от член на апелативния състав, в което се застъпва становището, че в случая доколкото решението по т.5 е взето с мнозинство от акциите, постигнато с гласовете на акционерите, които са и членове на съвета на директорите, е налице конфликт на интереси по смисъла на чл.229, т.2 ТЗ, което от своя страна обуславя незаконосъобразност на решението по т.5 за освобождаване на членовете на СД от отговорност.
Настоящият състав намира, че не са налице посочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Допускането на касационно обжалване (извън случаите, посочени в чл.280, ал.2 ГПК), предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Нито един от въпросите, включени от касатора в първата група въпроси, не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Въпрос №1: 1.„Необсъждането на оплаквания на въззивника съставлява ли съществено процесуално нарушение ?“ не е значим за спора, тъй като същият е изведен от несъгласието на касатора с правните изводи на съда по приложението на чл.244, ал.1 ТЗ във вр. с чл.252, ал.1 т.6 ТЗ и с несъгласието с извода на съда за правните последици във вътрешните отношения между акционерите на взетите решения на ОСА преди вписването им в търговския регистър, т.е, в случая не е налице необсъждане от съда на оплакванията на въззивника, а обосноваване от съда на различни правни изводи от тези на касатора. Въпросите: №2. „Какво е значението на правната норма на чл.252, ал.1, т.6 ТЗ, след като това не е свързано с никакви последици за дружеството, което бездейства?“; №3. „Ако съставът на СД на АД се състои от само двама члена, то той представлява ли законен състав и може ли да взема правновалидни решения ? Има ли порок на волята и какъв е той ?“; и №4. „Какво е действието на вписването на член на СД – конститутивно или оповестително? Във връзка с отговора на първия въпрос, какво е действието на решението на общото събрание на акционерите за съда, т. е. обвързан ли е той от него или е обвързан от обстоятелствата, вписани в Търговския регистър ?” са зададени като общотеоретични въпроси и не покриват изискванията за въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, а именно – да са обусловили решаващата воля на съда с оглед конкретния правен спор. Въпрос №5: „Ако в устава е предвидена специална норма относно действието на вписването и по този начин е установен режим различен от общия, коя норма има приоритет и следва ли тя да бъде съобразена в решението на съда?“ не е включен в предмета на спора от въззивния съд и не е обсъждан във въззивното решение.
Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение с оглед поставените от касатора въпроси във втората група въпроси, а именно: въпрос №1.„Допустима ли е проверка за законосъобразност на ГФО отчет, предложен за приемане от общото събрание на акционерите или това е въпрос по целесъобразност, който не подлежи на съдебен контрол?“ и въпрос №2. „Какъв е обхватът на тази проверка и следва ли да се провери спазването на нормите относно съставянето и приемането на ГФО ?”. Извън случаите по чл.280, ал..2 ГПК, задължение на касатора е да посочи наличието на някои или някои от допълнителните основания по чл.280, ал.1 т.1-т.3 ГПК, което да предпоставя допускане на касация с оглед формулирания конкретен въпрос. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК липсва твърдение, че посочените по-горе два въпроси, са решени в противоречие с практиката на ВКС, респ., че са решени в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз или че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Не покриват общия селективен критерий за допускане на касация по чл.280, ал.1 ГПК въпросите, включени от касатора в третата група въпроси. Въпрос №1.„Приложими ли са разрешенията дадени в решение №41 от 29.04.2009г., постановено от ВКС по т.д.№669/2008г. по отношение на АД, относно правопогасяващият ефект на решението за освобождаване от отговорност?“ не е въпрос обусловил решаващата воля на съда. Практиката на ВКС е предвидена като допълнително основание за допускане на касация като касационният състав не може да допуска касационно обжалване по въпрос, свързан с приложението или тълкуването на конкретно съдебно решение. Въпросите: №2. „Погасява ли се отговорността на членовете на СД за имуществени вреди с приемане на решение за освобождаването от отговорност на членовете на СД и неоснователен или недопустим би бил евентуален иск по чл.240а ТЗ при наличието на такова решение?“; №3. „Какъв е характерът на нормата на чл.229, т.2 ТЗ?“; №4.. „Ако нормата е забранителна, то в чий интерес е забраната – на дружеството или на отделен акционер и следва ли тя да се приложи, когато се обсъжда въпросът за освобождаване от отговорност на всеки един от членовете на СД ?“ и №5. „Има ли право член на СД, който е и акционер, да гласува за собственото си освобождаване и кой интерес следва да се предпочете – този на акционера и член на СД или интересът на дружеството?“ са формулирани като общотеоретични въпроси и не могат да бъдат квалифицирани като въпроси от значение за конкретния правен спор с оглед конкретните обстоятелства по делото. Въпрос №6: „Заобикаля ли забраната на чл.229, т.2 ТЗ при гласуване „en bloc“ за освобождаването от отговорност на членовете на СД, когато мнозинство не може да се постигне без гласуване по този начин и такова гласуване съставлява ли нарушение на закона ?“ е значим за конкретния правен спор, но изцяло е относим към правилността на обжалваното решение в частта му, с която е потвърдено решението на първата инстанция за отхвърляне на претенцията за отмяна на решението на ОСА по т.5. Касационната инстанция няма право в производството по чл.288 ГПК (извън хипотезата на чл.280, ал.2 пр.3 ГПК) да преценява правилността на обжалваното решение.
Не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение по следните съображения:
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie” – без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Очевидно неправилен е съдебният акт, който е постановен „contra legem” до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, както и съдебният акт, постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Като очевидно неправилен по см. на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи незаконосъобразността на въззивния акт, респ. неговата необоснованост, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Немотивираното твърдение на касатора в изложението по чл.284, ал.3 т.1 ГПК за очевидна неправилност на решението в случая не може да обоснове извода, че въззивното решение е очевидно неправилно съобразно направените по-горе разяснения, тъй като решението не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Не може да се приеме, че в случая е налице прилагане от съда на чл.229, т.2 ТЗ „contra legem”, доколкото въпросът дали решението на ОСА за освобождаване на членовете на СД от отговорност попада в хипотезата по чл.229, т.2 ТЗ на „предприемане на действия за осъществяване на отговорността му към дружеството”, се нуждае от тълкуване на нормите по чл.229,т.2 ТЗ и чл.240а ТЗ и съпоставяне на правни аргументи за тяхното приложение.
На основание чл.78, ал.1 ГПК във вр. с чл.81 ГП касаторът следва да бъде осъден да заплати на „Строителен и технически флот“ АД направените разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 1 000лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №258 от 01.12.2017г., постановено по в.т.д.№347/2017г. по описа на Варненски апелативен съд, ТО.
ОСЪЖДА Ф. К. Ч. – ЕГН 5910021086, от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на „Строителен и технически флот“ АД – ЕИК[ЕИК] от [населено място], ул.”Дунав” №5, вх.5, сумата 1 000лв. (хиляда лева) – разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: