О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.532
гр. София,04.10.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№2052 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Акспо България” ЕАД срещу определение №976 от 21.03.2018 г. по ч.т.д.№1440/2018 г. на САС, с което е оставена без разглеждане частната жалба на „Акспо България” ЕАД срещу определение №621 от 02.02.2018 г. по т.д.№2403/2017 г. на СГС, с което е оставена без уважение молба за присъединяване по чл.629, ал.4 от ТЗ в образуваното производство по чл.625 от ТЗ срещу „Техеко Енерджи” АД.
В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно, като се иска отмяната му.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да се произнесе, въззивният съд е приел, че обжалваното пред него първоинстанционно определение не е преграждащо и не е посочено от закона като обжалваемо, поради което и предвид разпоредбата на чл.613а, ал.3 от ТЗ, вр. чл.274, ал.1 от ГПК, не подлежи на инстанционен контрол.
Въззивното определение е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.613а, ал.3 от ТЗ, извън случаите по ал.1, постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд, по съответния ред от Гражданския процесуален кодекс. Визираното препращане води до извод, че допустимостта на въззивното обжалване по отношение на постановените от съда по несъстоятелността определения, е обусловена от изпълнението на изискванията на чл.274, ал.1 от ГПК. Т.е. на инстанционен контрол пред съответния апелативен съд подлежат само тези първоинстанционни определения, които са преграждащи по-нататъшното развитие на делото или по отношение на които законът изрично е предвидил възможност да бъдат обжалвани.
В този смисъл и тъй като определението по чл.629, ал.4 от ТЗ не попада в нито една от посочените хипотези – не прегражда развитието на производството по несъстоятелност и законът не е предвид възможност за инстанционен контрол, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №976 от 21.03.2018 г. по ч.т.д.№1440/2018 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Особено мнение на съдия Николай Марков, изложено при постановяване на определението по ч.т.д.№2052/2018 г. по описа на ВКС, ТК, Второ отделение
По въпроса относно преграждащия характер на определението, с което съдът по несъстоятелността не е допуснал присъединяване на кредитор по реда на чл.629, ал.4 от ТЗ, е формирана и съдебна практика на ВКС /определение №149 от 12.02.2014 г. по ч.т.д.№ 4774/2013 г., на ВКС, ТК, Първо отделение, определение №268 от 20.06.2016 г. по ч.т.д.№1262/2016 г., на ВКС, ТК, Първо отделение, определение №460 от 31.10.2016 г. по ч.т.д.№2037/2016 г., на ВКС, ТК, Първо отделение и др., постановени по реда на чл.274, ал.2 от ГПК/ в обратен на възприетия от мнозинството от настоящия съдебен състав смисъл, която практика следваше да бъде споделена при постановяване на определението по ч.т.д.№2052/2017 г. по описа на ВКС, ТК, Второ отделение. Съгласно същата, преграждащият ефект следва да се преценява не по отношение на развитието на вече образуваното по молба на друг кредитор производство по чл.625 от ТЗ, а по отношение на искащото присъединяване лице – кредитор, с оглед реализиране на правата, които разпоредбата на чл.629, ал.4 от ТЗ му осигурява – на възможна главна страна, съмолител в процеса, обвързана във всички случаи от решението за откриване на производство по несъстоятелност, независимо от участието й. Именно с оглед обвързаността от решението по делото е и предвиденото от законодателя право на участие във вече образувано производство, тъй като възможността молителят – кредитор да защити интереса си от откриване производство по несъстоятелност на същия длъжник в самостоятелно, образувано по негова молба производство по чл.625 от ТЗ, не е абсолютно гарантирана, напротив – изключена е, в случай на уважаване на първата по ред молба по чл.625 от ТЗ, с оглед действието на постановеното решение, съгласно чл.630, ал.3 от ТЗ. Не може интересът на този кредитор да се прецени като адекватно защитен поради възможността да упражни правото си самостоятелно, в случай на отхвърляне на по-рано подадената молба по чл.625 от ТЗ или поради възможността да иска присъединяване по реда на чл.213 от ГПК на образуваното по негова молба паралелно производство. Подобна логика освен, че е в абсолютен контраст с изискванията за процесуална икономия, подхвърля защитата на правото на този кредитор на случайността. С правото на присъединяване по чл.629, ал.4 от ТЗ е защитен интересът на кредитора да съдейства за постановяване на адекватно на обективните обстоятелства решение за откриване на производство по несъстоятелност – относно действителната начална дата на неплатежоспособност, относно прилагане на кореспондиращото на фактическите обстоятелства правно основание – чл.630, ал.1 или ал.2 от ТЗ или чл.632 от ТЗ и на налагане на надлежни обезпечителни мерки, вкл. привременни, а така също и интересът му от възползване от конкретната по-ранна дата на предявяване на молбата по чл.625 от ТЗ, при последващи искове за попълване масата на несъстоятелността /поради това възможността за нова молба по чл.625 от ТЗ при отхвърляне на първоначално подадената от друг кредитор, не осигурява идентична защита/. Още повече, изключването на възможността за образуване на повече от едно производства по чл.625 от ТЗ, срещу един и същ длъжник от различни кредитори, е разрешение щадящо бъдещата маса на несъстоятелността /с оглед спестяване на разноски /, в случай на уважаване молбата и явяващо се в интерес, а не в противоречие с интереса на вече конституираните кредитори, а и на всички кредитори на несъстоятелния длъжник, с оглед бъдещото им удовлетворяване.
С оглед изложеното обжалваното определение следваше да бъде отменено.
съдия Николай Марков: