О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 532
София, 06.12.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………..….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 1264 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 5350/31.V.2017 г. на „Е. К.” ООД-София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против онази, имаща характера на определение, част от диспозитива на решение № 132 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 16.І.2017 г., постановено по т. д. № 1472/2015 г., с която – след допуснато изменение (но всъщност допълване – бел. на ВКС) на определение №1352/19.ІV.2016 г. за прекратяване на делото в хипотезата по чл. 233, изр.3-то ГПК – дружеството настоящ частен жалбоподател е било осъдено да заплати на „ЧЕЗ Електро България” АД /ЕИК[ЕИК]/ сума в размер на 2 135.40 лв., представляваща сбор от държавна такса и дължимо юрисконсултско възнаграждение „пред трите инстанции”, като искането по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК е било отхвърлено за разликата до претендирания размер от 5 178.72 лв. /или за 3 043.32 лв./.
Оплакванията на частния жалбоподател „Е. К.” ООД са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното определение на САС по чл. 248, ал. 1, предл.1-во ГПК в осъдителната му част: предвид „вътрешната му противоречивост”, а също и с оглед постановяването му в нарушение на материалния закон, поради което се претендира отменяването му. Инвокиран е довод, че имало двойно присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред първата инстанция: веднъж в размер на сумата 1 000 лв. (хиляда лева) и втори път за сума в размер на 701.80 лв. (седемстотин и един лева и осемдесет стотинки).
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по настоящата частна жалба „ЧЕЗ Електро България” АД-София писмено е възразило чрез своя юрисконсулт /М.Л.Д./ по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК, претендирайки за потвърждаването му, но също и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящето частно производство.
Ответното по частната жалба „ЧЕЗ Разпределение България” АД-София не е ангажирало становище на свой представител по основателността на оплакванията за недопустимост и за неправилност на атакуваното определение на САС, постановено в производството по чл. 248 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата частна жалба на „Е. К.” ООД-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Атакуваното определение за разноски не е процесуално недопустим съдебен акт, тъй като евентуалната му „вътрешна противоречивост” е равнозначна на необоснованост, а такъв порок се отнася до правилността на обжалвания съдебен акт.
Към датата шестнадесети януари 2017 г., когато е било постановено въззивното решение, съдържащо атакувания диспозитив относно отговорността на търговеца настоящ частен жалбоподател за разноски, е била все още в сила старата редакция на чл. 78, ал. 8 ГПК, според която: „В полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт”. Следователно липсвал е сега действащият, считано от 27.01.2017 г., запрет, според който размерът на присъденото от съда възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, която разпоредба на свой ред препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, приета с ПМС № 4/2006 г. Ето защо се явява неоснователно искането на търговеца настоящ частен жалбоподател, основано на сега действащата редакция на текста на чл. 78, ал. 8 ГПК, за редуциране на присъденото юрисконсултско възнаграждение „до предвидения в закона минимум от 100 лв. за инстанция”.
Правилно въззивният съд е определил като приложим към процесния случай „материален закон” Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения именно в редакцията й към датата 28.ІІІ.2014 г., предвид обстоятелството, че частично уваженото искане на „ЧЕЗ Електро България” АД за присъждане на разноски датира от 14.VІІ.2015 г. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от същата Наредба, дължимото минимално адвокатско възнаграждение за една инстанция, с оглед наличието на материален интерес в диапазона между 5 000 лв. и 10 000 лв., се определя по правилото: 580 лв. + 5 % за горницата над 5 000 лв. Следователно, доколкото по конкретното дело ответното по частната жалба „ЧЕЗ Електро България” ООД е било защитавано от адвокат в три съдебни инстанции по предявен срещу него осъдителен иск с цена 7 436 лв. /седем хиляди четиристотин тридесет и шест лева/, САС вярно е определил, че за една инстанция дължимото на основание чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение следва да е в размер на 701.80 лв.: колкото следва да е минималният адвокатски хонорар или общо 2 105.40 лв. за производствата пред трите съдебни инстанции. Неосвователно в тази връзка е възражението на търговеца настоящ частен жалбоподател, че той веднъж вече бил осъден за заплати на „ЧЕЗ Електро България” АД юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство с решение № 20/18.ІV.2012 г. на СГС, ТК, с-в VІ-3, постановено по гр.д. № 570/2011 г., след като това решение е било обезсилено в неговата цялост с първоначалното въззивно решение 19.VІ.2013 г., което на свой ред ВКС е отменил с решението си от 7.ІV.2015 г., връщайки делото за ново разглеждане от друг състав на САС, вкл. и по осъдителния иск срещу „ЧЕЗ Електро България” АД, от който впоследствие „Е. К.” ООД се е отказало по реда на чл. 233, изр. 3-то ГПК
При частичното уважаване на претенцията на „ЧЕЗ Електро България” АД за присъждането на разноски, съставът на САС е съобразил надлежно както съдопроизводственото правило на чл. 78, ал. 4 ГПК /във вр. чл. 233, изр. 3-то ГПК/, така и представянето от същия търговец на Списък по чл. 80 ГПК, извършено с молбата му от 14.VІІ.2015 г. по делото /на л. 10 от досието за въззивното производство/.
При този изход на делото в настоящето частно производство по чл. 274, ал. 2 ГПК и предвид изрично направеното от ответното по частната жалба „ЧЕЗ Електро България” АД-София искане с правно основание по чл. 78, алинеи 3 и ГПК за присъждане на дължимо юрисконсултско възнаграждение, частният жалбоподател „Е. К.” ООД-София ще следва да бъде осъден да му заплати такова от 150 лв. (сто и петдесет лева), който размер е бил определен в съответствие с нормата на чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4/2006 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 132 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 16.І.2017 г., постановено по т. д. № 164/2016 г. в имащата характера на определение част от неговия диспозитив – относно отговорността на „Е. К.” ООД за разноски към „ЧЕЗ Електро България” АД до размер на сумата от 2 135.40 лв. (две хиляди сто тридесет и пет лева и четиридесет стотинки).
О С Ъ Ж Д А частния жалбоподател „Е. К.” ООД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в гр. София, [улица], [жилищен адрес] вх.”В”, ап. # 45 – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81, във вр. ЧЛ. 78, АЛИНЕИ 3 и 8 ГПК – да заплати на ответното по частната му жалба „ЧЕЗ Електро България” АД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к „М.”, Бизнес-парк, сграда на „Б.-марк”, СУМА в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева), представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение за настоящето частно производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Определението не полежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2